Определение № 50198 от 24.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1219/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. С. К., чрез процесуален представител, против Решение № 1304 от 07.12.2021 г. по в. гр. д. № 1453/2021 г. на Апелативен съд - София, в частта с която е потвърдено Решение № 43 от 25.02.2021 г. по т. д. № 50/2019 г. на Окръжен съд - Видин за отхвърляне на предявения от Н. С. К. срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над присъдения размер от 75 000 лв. до 100 000 лв. /от претендираните 150 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й С. К. К..

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част атакуваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което се претендира неговата отмяна, ведно с присъждане на направените разноски за трите съдебни инстанции. Позовава се на допуснато от въззивния съд нарушение на установения в разпоредбата на чл.52 ЗЗД принцип на справедливост при определяне размера на обезщетението, което счита за несъответно на доказаните болки и страдания.

Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал.2 ГПК. В касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси:

1. Необходимо ли е при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от съда да се извърши задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства на случая, с оглед точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на обществено – икономическия критерий за справедлив размер на обезщетението, съобразно указаното в ППВС № 4/1968 г.?

2. Следва ли да бъде постановено справедливо обезщетяване на всички неимуществени вреди, които са пряка последица от увреждането, според указаното в т. 11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС ?

3. Трябва ли обезщетението, постановено от въззивния съд, да е мотивирано с конкретни, обективно установени факти от значение за определяне размера на обезщетението, като се вземе предвид, че с отделно съдебно решение на брата, сестрата и майката на ищцата е определен различен размер на обезщетението ?

4. Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, и кои са основните критерии, съобразими при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, в хипотезата на пряк иск, предявен срещу застрахователя ?

5. Липсата на анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерии по приложението на чл.52 ЗЗД с действително търпимите болки и страдания и всички факти от значение в тази връзка, представлява ли нарушение на принципа на справедливост при определяне на обезщетението ?

Допълнителният критерий за допускане на касационно обжалване по така формулираните правни въпроси е обоснован с хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се твърди, че въззивното решение противоречи на практика на ВС и ВКС, обективирана в: ППВС № 4/1968г., ППВС № 5/1975 г., както и с постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, II т. о. по: т.д. № 705/2011г., т.д. № 211/2009г., т.д. № 1948/2013г. и т.д. № 795/ 2008 г.

Освен основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът твърди и наличието на предпоставката по чл.280, ал.2 ГПК, без да уточнява кое от предложенията на посочената разпоредба поддържа – вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния съдебен акт. Позоваването на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е бланкетно, поради липса на обосновка.

Ответникът по касационната жалба ЗД „Бул Инс“ АД, чрез процесуалния си представител, в срока по чл.287, ал.1 ГПК депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски – заплатено адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационната жалба, съобразно представения списък с разноските по чл.80 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди становищата на страните и данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Н. С. К. против ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 150 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща С. К. К.. С постановеното по спора решение Окръжен съд – Видин е уважил претенцията частично, като е осъдил ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 75 000 лв. и е отхвърлил иска до пълно предявения размер.

Сезиран с въззивна жалба от ищцата в отхвърлителната част, Софийският апелативен съд след обсъждане възраженията на страните, е потвърдил решението в обжалваната част.

По единствения спорен в касационното производство въпрос за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, след обсъждане на събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, въззивният съд е приел за естествено ищцата, като дете на починалия, да изпитва болка и страдание от смъртта му, както и за установено, че са били близки, в много добри взаимоотношения; тежко приела загубата, изпаднала в тежка криза, депресия, пиела успокоителни. Изложени са съображения, че състоянието й се обяснявало с факта, че именно бащата полагал основно грижи за децата си, поради тежкото психично заболяване на майката. За установено също така е прието, че ищцата е поела грижите за баща си след изписването му от болницата до смъртта му. Съобразено е, че към 2018г. ищцата е била на 42 години, а баща й на 67 години. Преценено е, че на тази възраст тя е формирана като личност, изградена като характер и ценностна система; нуждата от родителска грижа към нея самата е в минимален размер, в сравнение с едно малолетно и непълнолетно дете. Отчетено е също, че тя живее отделно от баща си, създала е собствено семейство, което предполага изградена самостоятелност и възможност да полага грижи сама за себе си. За установено от свидетелските показания е прието, че от 10 години ищцата живее в Германия и не е идвала често в България; присъствала е на погребението на баща си и е заплащала за грижите за него и за лечението му. Преценено е, че смъртта на родител е психологическа травма за едно дете, но не в толкова голяма степен, колкото за един подрастващ човешки индивид, чиято нужда от родителска грижа предстои. За недоказани в процеса са приети твърденията в исковата молба за това, че ищцата е плачела без видима причина, че се е променило емоционалното й състояние - затворила се е в себе си, станала е мълчалива, разсеяна, несигурна, плаха, демотивирана, потисната и депресивна, не искала да излиза, да се среща с други хора, че е загубила съня си.

Акцентирано е също така, че увреждането е настъпило през 2018г. и след съобразяване с икономическата обстановка в страната в този период, размерът на минималната работна заплата от 510 лв., решаващият съд е приел, че сумата от 75 000 лв. представлява справедлив паричен еквивалент за репариране на понесените от ищцата болки и страдания.

Настоящият съдебен състав намира за основателно искането за допускане на касационно обжалване по обобщен и конкретизиран правен въпрос, свързан с приложение на визирания в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ, и критериите, които съдът трябва да съобрази. Този въпрос удовлетворява основната селективна предпоставка, разяснена в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Касационното разглеждане на делото следва да се допусне за извършаване на проверка за съответствие на възприетото от въззивния съд разрешение със задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в ППВС № 4/1968г., доразвита в решенията на ВКС, на които се позовава жалбоподателката.

Касаторката е освободена от заплащане на държавна такса по силата на чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което не дължи такса за разглеждане на касационната жалба.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК