Определение № 6 от 04.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1005/2012 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. С. П. и Л. П. П. срещу решение №1352 от 12.07.2012г по гр.дело № 1304/2012г. на Пловдивски окръжен съд в частта ,с която след отмяна на решение №833 от 29.02.2012г по гр.д. № 11775/2011г на Пловдивски РС ,е отхвърлен иск по чл. 87 ал.3 от ЗЗД и обусловените от него искове за връщане на цената, заплащане на разноските и обезщетение. Касатори са ищците - купувачи по сделка, съдебно установена като недействителна по чл. 76 ЗН. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя въпрос по приложението на чл.189 ЗЗД и чл. 87 ЗЗД с оглед дадените в т.2 от ТР№1/2004 по т.д №1/2004 ОСГК указания ,приложени от въззивния съд противно на установената практика .Основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се подкрепя и с довод за противоречие с приетото в решение №514/2010г по гр.д.№1758/2009г на ВКС като практика по реда на чл. 290 ГПК.Изложени са и съображения по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК ,тъй като някои съдилища са приемали ,че в процесния случай договорът се разваля по право. Като материалноправен въпрос се извежда този за реда ,към който може да прибегне купувачът, за връщане на платената цена и пр. по договор за продажба ,по който със съдебно решение е отречено правото му на собственост. Въззивният съд е отрекъл искът по чл. 87 ал.3 ЗЗД да е между тези възможности ,с което е дал обратно на изразеното в практиката разрешение. Ответницата В. Й. К. изтъква в отговор, че цитираната практика разглежда въпроси и отношения, които не са предмет на делото и поради това липсва основание по чл. 280 ал.1 ГПК. Върховен касационен съд ІІІ г.о счита ,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, по материалноправния въпрос, поставен в изложението. При прогласена относителна недействителност по чл. 76 ЗН и решаващ извод за наличието на обстоятелства, от значение за отношенията между разпоределият се с наследствена вещ сънаследник и приобретателят - купувач по сделката съгласно т.2 от ТР№1/2004 по т.д №1/2004 ОСГК, въззивният съд е противопоставил правилата на отговорността по чл.189 и сл. ЗЗД и правото на купувача да развали договора с иск по чл.87 ал.3 ЗЗД. Възприемането на т.2 от ТР№1/2004 по т.д №1/2004 ОСГК в горния смисъл, като указание, изключващо правото да се иска разваляне на договора поради неизпълнение, води до противоречие на обжалваното въззивно решение с цитираното Тълкувателно решение на ОСГК, както и до противоречие с приетото в решение №514/2010г по гр.д.№1758/2009г г.о на ВКС,практика по реда на чл. 290 ГПК. Налице е основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, по въпроса за реда ,към който може да причегне купувача за връщане на платената цена и пр. по договор за продажба ,по който със съдебно решение е отречено правото му на собственост. При установена относителна недействителност по чл.76 ЗН и при положение ,че след делбата имотът не е поставен в дял на продавача ,а е реализирана публична продан ,въпросът се е оказал от решаващо значение, предвид съображенията на Пловдивски окръжен съд за отхвърляне на иска, в обжалваната част. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.