Определение № 2654 от 30.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3360/2023 г.

Постъпила е молба с вх.№ 6937 от 22.04.2024г., с правно основание чл.250 ГПК, подадена от Прокуратурата на Република България, с искане за допълване на постановения по делото акт: определение № 1664 от 4.04.2024г. с произнасяне по формулиран в изложението въпрос за допускане до касационно обжалване на въззивния акт в частта му досежно присъденото обезщетение за имуществени вреди. Счита, че нито от диспозитива, нито от мотивите може да се изведе формирана воля на съда относно присъденото обезщетение за имуществени вреди. В предоставения срок, ответната страна, която е надлежно уведомена на 8.05.2024г. за направеното искане, не е изразила становище. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: С определение № 1664 от 4.04.2024г., настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 581 от 2.05.2023г. по в.гр.д. № 2806/2022г. на Софийски апелативен с което е осъдена Прокуратурата да заплати на В. Х. В., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, допълнително сумата от 20 000лв., обезщетение за неимуществени вреди и 30 700лв., обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда от 14.12.2018г. по в.н.о.х.д.№ 122/2017г.на Апелативен специализиран наказателен съд, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2018г., като е отхвърлен иска в останалата му част. Видно от мотивите на постановения акт по чл.288 ГПК, съдебният състав е обсъдил поставеният от касатора въпрос, касаещ задължението на съда да определи размер на обезщетението за неимуществени вреди след преценка на всички релевантни обстоятелства, за който е преценено че не е налице посоченото основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Преценката е направена след излагане на мотивите на въззивния съд и съобразяване на установената съдебна практика, като в диспозитива е посочено, че не се допуска касационно обжалване на постановения акт. Съобразно така постановения акт, подадената молба се явява неоснователна. Съгласно чл.250 ГПК, съдебния акт може да бъде допълнен ако съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната. Доколкото, изрично е посочено, че не се допуска касационно обжалване на постановения въззивен акт, е налице произнасяне по цялото искане. В същност, искането на молителя е за допълване на мотивите на определението по чл.288 ГПК с произнасяне по общо поставеният въпрос, касаещ задължението на въззивния съд: „да направи анализ на всички доказателства при обосноваване основателността и размера на предявените искови претенции, включително и тези за имуществени вреди“. Според касатора, въззивният съд е разрешил този въпрос в противоречие с т.19 от ТР № 1/14.01.2001г.на ОСГТК на ВКС, съгласно която: „мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност“, защото дейността на въззивната инстанция „има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор“. Независимо, че в акта по чл.288 ГПК изрично имуществените вреди не са споменати, от това че в изложените мотиви е прието, че „в случая, въззивният съд е преценил всички обстоятелства, които са от значение за спора“ и в този смисъл противоречие с установената съдебна практика няма, следва че съдебният състав е счел, че въззивният съд е съобразил и задължението си, произтичащо от горецитираната т.19 от ТР № 1/14.01.2001г.на ОСГТК на ВКС, извършвайки необходимия „анализ на всички доказателства при обосноваване основателността и размера на предявените искови претенции, включително и тези за имуществени вреди“. С оглед изложеното, като съобрази, че мотивите не подлежат на допълване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение