Определение № 2304 от 13.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2037/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на А. С. М. и С. С. М., чрез процесуалните им представители адвокат Х. С. и адвокат П. А., срещу решение № 271 от 20.12.2022 г. по в.гр.д.№ 500/2022 г. на Кюстендилския окръжен съд.С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 334 от 16.05.2022 г. по гр. д. № 2464/2021 г. на Кюстендилския районен съд, с което е допуснато извършване на съдебна делба между Н. Н. Д., чрез нейните законни представители Н. Н. Д. и К. С. Д. и А. С. М. на недвижим имот: УПИ *-*, кв. 64 по плана на [населено място], одобрен със заповед №319/05.02.1987г., с административен адрес в [населено място], ул.“Г. Г.-Ф.“ № *, състоящ се от 766 кв.м. празно и застроено дворно място, ведно с построените в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 85 кв.м., паянтова стопанска постройка със застроена площ от 30 кв.м. и два масивни гаража, всеки със застроена площ от 18 кв.м., при граници и съседи на имота: [улица]/279, [улица]/282; дере и УПИ *-* на [община], при квоти 1/3 ид.част за Н. Н. Д. и 2/3 ид.части за А. С. М., а предявеният от Н. Н. Д., чрез нейните законни представители Н. Н. Д. и К. С. Д., против касатора С. С. М., иск за делба на процесния недвижим имот, е отхвърлен.

В касационните жалби се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално - неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговото обезсилване, респ. отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковите претенции бъдат отхвърлени със законните последици.

В касационната жалбата на А. С. М. се поддържа, че въззивното решение е недопустимо поради липсата на разрешение по чл. 130, ал. 3 СК за предявяване на иск за делба от малолетен, каквато е ищцата Н. Н. Д..Оплакването за неправилност на обжалваното въззивно решение произтича от твърдението на касатора, че неправилно процесните имоти са допуснати до делба, тъй като са придобити по давност от нейната майка и понастоящем са нейна изключителна собственост.В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и произнасянето по които от настоящата касационна инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото–допълнително основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно:

1. Приложима ли е разпоредбата на чл. 130 СК в производството по съдебна делба, при участие на малолетно дете; следва ли да има разрешение от Районния съд за разпореждане с недвижим имот, собственост на малолетно дете, когато инициатор на съдебната делба е именно малолетното дете;

2. Следва ли да бъде разгледано от съда признанието на един от съсобствениците, че друг от съсобствениците е придобил недвижимия имот по давност; следва ли, с оглед на това твърдение, да се разгледа въпроса от кога започва да тече придобивната давност.

В касационната жалба на С. С. М. отново се поддържа оплакването за недопустимост на въззивното решение поради липсата на разрешение по реда на чл. 130, ал. 3 СК за предявяване на иск за делба от малолетен.В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и произнасянето по които от касационнта инстанция с решение по реда на чл. 290 ГПК би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Тези въпроси са следните:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните; следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията за неоснователни;

2. Приложима ли е разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК в производството по съдебна делба; следва ли да има разрешение от Районния съд по настоящия адрес на детето за разпореждане с недвижим имот, собственост на малолетно дете, който е в режим на съсобственост; следва ли да има разрешение от Районния съд в същия смисъл, за разпореждане с недвижим имот, собственост на малолетно дете, когато инициатор на съдебната делба е именно малолетното дете;

3. Следва ли делбеният съд изрично да се произнесе в своите мотиви относно защита в производството по съдебна делба на интереса на малолетно дете, собственик на недвижим имот, по смисъла на чл. 130, ал. 3 СК;

4. Следва ли съдът, при разглеждане на възражение за придобиване на имота по давност, да вземе предвид, че владеенето на целия имот, с цел своене на имота, е манифестирано на съсобственика – наследодател; в този случай, от кога започва да тече придобивната давност при съсобственост на недвижимия имот;

5. Следва ли да бъде разгледано от съда признанието на един от съсобствениците, че друг от съсобствениците е придобил недвижимия имот по давност; следва ли, с оглед на това твърдение, да се разгледа въпроса от кога започва да тече придобивната давност.

Поддържа се и становище за вероятна недопустимост и очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК.

Ответникът по касационните жалби - Н. Н. Д., представлявана от нейните законни представители Н. Н. Д. и К. С. Д., чрез процесуалния представител адвокат С. С., е депозирала по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

С. С. М. е подала отговор на касационнота жалба А. С. М., като поддържа изложеното в нея и моли да бъде уважена.

А. С. М. е подала отговор на касационната жалба С. С. М., като поддържа изложеното в нея и моли да бъде уважена.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Предявен е иск от Н. Н. Д., чрез нейните законни представители Н. Н. Д. и К. С. Д., против А. С. М. и С. С. М. за делба на недвижим имот: УПИ *-*, кв. 64 по плана на [населено място], одобрен със заповед №319/05.02.1987г., с административен адрес в [населено място], ул.“Г. Г.-Ф.“ № *, състоящ се от 766 кв.м. празно и застроено дворно място, ведно с построените в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 85 кв.м., паянтова стопанска постройка със застроена площ от 30 кв.м. и два масивни гаража, всеки със застроена площ от 18 кв.м.

Установено е, че с нотариален акт №191, т.1, рег.№2241, д.№146 от 2012г., С. С. М., И. С. И. и А. С. М. са признати за собственици на основание давностно владение, при равни права върху наследствения недвижим имот, с площ от 766 кв.м., находящ се в [населено място], представляващ УПИ *-*, кв. 64 по плана на [населено място], ведно с построените в този имот масивна жилищна сграда със застроена площ от 85 кв.м., паянтова стопанска сграда със застроена площ 30 кв.м. и два масивни гаража, всеки със застроена площ от 18 кв.м.

И. С. И. е починала на 23.01.2021г., като е оставила за наследници по закон дъщерите си С. С. А. и К. С. Д..

С нотариален акт №122, т.1, рег.№0844, д.№108 от 2021г. К. С. Д. и С. С. А. са дарили на Н. Н. Д. притежаваните от тях по 1/6 ид.част от гореописания имот.

С договор за покупко-продажба на недвижим, обективиран в нотариален акт №68, т.2, рег.№5016, нот. д. №237 от 2021г. С. С. М. е продала на А. С. М. 1/3 ид.част от гореописания имот.

Посочено е, че в първото по делото съдебно заседание, ответникът С. М. е направила възражение по реда на чл. 342 ГПК, че е придобила процесния имот по давностно владение, считано от 2012 г. като през 2021г. е прехвърлила 1/3 ид.част от него на другия ответник А. М., поради което ищецът не притежава права в този имот.По възражението на С. М. за придобиване на целия имот по давност въззивният съд е приел, че съгласно чл. 70 ал. 1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.Правно основание за добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС могат да бъдат всички прехвърлителни /транслативни/ двустранни или едностранни сделки, като продажбата, замяната, дарението, завета, както и административни актове с вещноправни последици, а също и съдебното решение по конститутивен иск, с което се прехвърля правото на собственост или ограничено вещно право /ППВС № 6/1974г./.Ответницата С. М. се е легитимирала като собственик на имота въз основа на нотариален акт издаден в производство по обстоятелствена проверка, с който не се учредяват, а само се констатират права, поради което тя не може да бъде приета за добросъвестен владелец и не може да придобие собствеността при условията на чл. 79 ал. 2 ЗС с владение на имота в продължение на пет години.

Изложени са допълнителни мотиви, че не са налице и останалите предпоставки за придобиване на имота по давност по чл. 79, ал. 2 ЗС.След издаване на констативният нотариален акт за собственост от 27.04.2012г. всеки съсобственик е започнал да владее своята идеална част и да държи вещта като обща, и е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията по чл. 69 ЗС се счита за оборена, съгласно постановките на Тълкувателно Решение № 1 от 06.08.2012г., тълк.д. №1/2012г., ОСГК на ВКС.Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно съсобственикът, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да придобие по давност правото на собственост върху тях като превърне с едностранни действия държането им във владение.Действията трябва да са явни и недвусмислени и да показват отричане владението на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите съсобственици и промяната на намерението за своене следва да се манифестира явно пред тях, да се осъществи чрез действия отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.Посочено е, че обикновеното ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл. 31 ЗС не изразява намерение за своене.Ответницата С. М. не е доказала, че е упражнявала фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано, непрекъснато повече от пет години и да е довела до знанието на съсобственика И. И., респ. на настоящия съсобственик Н. Д., намерението си да свои имота.От свидетелските показания по делото е установено, че С. М. е обитавала жилището в процесния имот преди издаване на констативния нотариален акт от 2012г. и след това, поддържала е имота, лозите в двора и къщата, има индиции, че е извършвала ремонтни дейности/неконкретизирани в дати или години/, но необезпокояваното обитаване на процесния имот, не е достатъчно за квалифицирането му като владение по смисъла на чл. 79, ал. 2 ЗС, поради липсата на манифестиране на промяната на намерението за своене и изолиране на другия съсобственик от достъп до вещта.Въззивният съд е приел, че с оглед показанията на свидетеля Л., С. М. е демонстрирала промяна на намерението си за своене на имота едва през лятото на 2021г., когато не е допуснала законния представител на Н. Д., майка и К., в имота.Въз основа на горното е прието, че възражението на С. М. и А. М., че първата от тях е собственик на целия имот, предмет на делбата, на основание изтекла в нейна полза кратка 5-годишна давност, е недоказано.

Въз основа на изложеното въззивният съд е приел, че С. М. се е легитимирала като съсобственик на 1/3 ид.ч. от имота от 27.04.2012г. до 10.09.2021г., когато с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот е продала притежаваните от нея идеални части на дъщеря си А. М., поради което делбата на процесния имот следва да се допусне при квоти 1/3ид.ч. за Н. Д. и 2/3ид.ч. за А. М..

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

Върховният касационен съд като съобрази доводите на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното:

По жалбата на А. М.:

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на този касатор.

Първият от поставените въпроси се свежда до това дали е необходимо разрешение на съответния районен съд, дадено по реда на чл.130, ал.3 от ГПК, за да се приеме, че предявеният от законните представители на Н. Д. иск, е допустим.Родителите като законни представители на малолетното си дете, могат без разрешение на съда да предявяват от негово име искове и да отговоря по тях независимо от техния предмет.Само ако по тези производства е необходимо да се извърши процесуално действие, което попада в обхвата на разпоредбата на чл.34, ал.3 от ГПК /разпореждане с правото на иск или с предмета на делото/, това действие е валидно само ако е одобрено от съда.От изложеното следва, че поставеният въпрос не би допринесъл за точното прилагане на закона или развитието на правото.

Разпоредбата на чл.26, ал.4 от ГПК предвижда, че освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.Възражението за изтекла придобивна давност е лично възражение и би могло да се предяви процесуално в производството за делба от съделителя, който претендира, че е придобил права върху спорния имот на това придобивно основание.Недопустимо е друг съделител да навежда оплакване, че съдът неправилно е приел това възражение за недоказано.Това е основание да се приеме, че касационната инстанция не следва да се произнася формално по втория от поставените въпроси.

По жалбата на С. М.:

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първия от поставените от този касатор въпроси.От съдържанието на въззивната жалба на М. се установява, че са направени оплаквания за недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение, тъй като е предявена претенция от малолетен, без да е дадено предварително разрешение от съответния районен съд, както и за допуснато съществено процесуално нарушение от този съд, който не е дал вяра на показанията на разпитаните свидетели, които са установили по безспорен начин, че жалбоподателката е упражнявала владение върху спорния имот, считано от 2012г.Въз въззивното решение е даден отговор и на двете оплаквания, като е прието, че предявяването на иск за делба не съставлява разпоредително действие, а възражението за изтекла придобивна давност се явява неоснователно, тъй като не се установява по безспорен начин, че лицето е оспорило правата на останалите съсобственици, т.е. било е държател на техните идеални част.

По втория и третия въпрос касационната инстанция препраща към мотивите, които е изложила по жалбата на съделителката А.М., тъй като наведените доводи са идентични.

В т.4 и т.5 не се поставят съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси, които имат значение за изхода на делото, а се възразява срещу преценката на съда по отношение на събраните по делото доказателствени средства – свидетелски показания и признанието на определени факти от страните в процеса.Преценката на отделните факти по делото от значение за установяване основателността на възражението за изтекла придобивна давност е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да мотивира допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК.

С оглед на горното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на атакуваното въззивно решение до касационно обжалване.

В полза на ответника по касация Н. Н. Д., представлявана от нейните законни представители Н. Н. Д. и К. С. Д. следва да се присъдят направените по делото разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение