Определение № 50138 от 15.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 584/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „КОД ГМ“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 637 от 27.10.2021 г. по т. д. № 647/2021 г. на Софийски апелативен съд, в частта, потвърждаваща постановеното от Врачански окръжен съд решение № 260042 от 01.04.2021 г. по т. д. № 172/2013 г., с което предявеният от Г. И. Н. от [населено място] иск по чл. 74 ТЗ за отмяна решението от 22.11.2019 г. на Общото събрание на съдружниците в „КОД ГМ“ ООД за изключването му като съдружник е уважен на заявените основания: поради нарушение на чл. 139, ал. 1 ТЗ, изразяващо се в нередовното му уведомяване за събранието; поради нарушение на чл. 126, ал. 3 ТЗ – невръчване на писмено предупреждение за изключването му с изискуемото от закона съдържание и с предоставяне на срок за поправянето му, както и без да са налице материалноправните предпоставки по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ. Касаторът поддържа, че въззивният акт е неправилен на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като формираните в него изводи не кореспондират със събраните по делото доказателства и са резултат от необсъждане или превратно тълкуване на същите. Изразява несъгласие с преценката на съда за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ, като твърди, че изключеният съдружник е редовно уведомен за процесното общо събрание чрез нотариална покана, връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК, което е допустим от закона и възприет в практиката способ за уведомяване. Същите аргументи изтъква и по отношение връчване на предупреждението за изключване по чл. 126, ал. 3 ТЗ. Освен това счита, че предупреждението съдържа достатъчно конкретно посочване в какво се изразява неправомерното поведение на изключения съдружник, както и че до датата на събранието е имало достатъчно време, за да бъде коригирано това поведение. В касационната жалба е релевирано оплакване и за недопустимост, евентуално за неправилност на въззивното решение в атакуваната му част по съображения, че съдът, приемайки за основателен единия обективно съединен иск – този по чл. 74, ал. 1 вр. чл. 139, ал. 1 ТЗ, не се е произнесъл по евентуалния иск – за наличие на предпоставките по чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Допустима ли е отмяната от съда на решение на общо събрание на дружество с ограничена отговорност по иск на съдружник с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ поради порок на решението, който не е посочен в исковата молба в рамките на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ; 2. Допустимо ли е съдът да отмени решение на общо събрание на дружество с ограничена отговорност по иск на съдружник с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ при самостоятелна преценка, различна от рамките на търсената от ищеца защита, като се е произнесъл досежно правилността на извода на нотариуса, връчил по нотариален ред на ищеца предупреждението за изключването му и поканата за свикване на общото събрание на съдружниците, и досежно наличието на предпоставките на нормата на чл. 47 ГПК за връчване на книжата по реда на същата законова разпоредба чрез залепяне на уведомление, както и дали последната норма е точно спазена; 3. Налице ли е процесуална пречка, след като съдружник отказва комуникация с дружеството и съдружниците в него и се е дезинтересирал от дружествените работи, на този съдружник да му бъде връчена покана за свикване на общото събрание, респ. предупреждение за изключване от състава на дружеството чрез нотариус в района на местожителството му по реда на ГПК при хипотезата на невъзможност лицето да бъде открито; И при положение, ако нотариусът е удостоверил минимум три свои посещения на адреса, може ли да се приеме, че съдружникът е уведомен по реда на ГПК – при спазване на чл. 47 ГПК ”. По отношение на така поставените въпроси се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като в подкрепа на твърдението за противоречие с практиката на ВКС са посочени съответно: решение № 109 от 25.06.20010 г. по т. д. № 860/2009 г. на ІІ т. о. и с решение № 221 от 30.12.2013 г. по т. д. № 529/2012 г. на ІІ т. о. (за първия въпрос) и решение № 96 от 22.07.2019 г. по гр. д. № 2116/2018 г. на ІІІ г. о. и решение № 217 от 12.05.2015 г. по т. д. № 62/2014 г. на І т. о. (за другите два въпроса). Освен това, касаторът моли за допускане на касационното обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, „изразяваща се в необосноваността му поради приетите от съда порочни фактически констатации, въз основа на които е приложен неправилно материалният закон, като са нарушени и съдопроизводствените правила, при които съдът следва да формира своето вътрешно убеждение“. Ответникът по касация – Г. И. Н. от [населено място] – моли за недопускане на касационно обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 09.03.2022 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да остави в сила първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от Г. И. Н. от [населено място] иск по чл. 74 ТЗ за отмяна решението от 22.11.2019 г. на Общото събрание на съдружниците в „КОД ГМ“ ООД за изключването му като съдружник, въззивният съд е споделил изцяло извода на Врачански окръжен съд, че процесното общо събрание е свикано в нарушение на чл. 139, ал. 1 ТЗ, тъй като изключеният съдружник не е бил редовно уведомен за същото. Приел е, че удостоверените от нотариуса три посещения на адреса на съдружника в [населено място] на 21, 24 и 27 октомври 2019 г. и неоткриването му на същия не обосновават извод за наличие на предпоставките на чл. 47 ГПК във връзка с чл. 50 ЗННД, тъй като периодът на посещенията е кратък и не са събрани данни дали лицето живее на адреса, има ли други лица на този адрес, които биха получили книжата и т.н. Като самостоятелно основание за нередовност на връчването на поканата за събранието решаващият състав е посочил липсата на данни в удостоверяването от нотариуса дали на адреса има пощенска кутия, дали има достъп до вратата на адресата и къде точно е залепено уведомлението. По същите съображения като нередовно е преценено и връчването на предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ до изключения съдружник. Отделно от това, според въззивната инстанция, предупреждението не съдържа никакви конкретни указания в какво се състои неправомерното поведение на съдружника, а само общи изявления за незаинтересованост към дейността на дружеството, неоказване на съдействие и отказ за участие в настоящи и бъдещи инвестиции, вкл. чрез допълнителна парична вноска, което препятства да се изпълни целта на закона – съдружникът да бъде уведомен за констатираните нарушения по повод дружествените работи, като му се предостави възможност да се защити срещу тези твърдения и му се предостави подходящ срок да коригира поведението си. Независимо от извода за нередовност на свикването на процесното общо събрание и за нередовност на връчването на предупреждението, решаващият съдебен състав е изложил подробни съображения и за отсъствие на материалните предпоставки за изключването на съдружника, като е счел за недоказани основанията по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Въпросите по т. 1 и т. 3 от изложението не отговарят на изискването да са обуславящи за изхода на конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът по т. 1 е основан на твърдението, че „съдът е излязъл извън посочените от ищеца рамки и е изследвал въпроси, които ищецът не е посочил в срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ“. Доколкото обаче касаторът не е уточнил кои именно са тези въпроси, по които съдът се е произнесъл, без да е бил надлежно сезиран, не би могло да се извърши преценка дали наистина е налице произнасяне по непредявено основание, водещо до недопустимост на обжалвания акт. Отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на първия от въпросите по т. 3 произтича от обстоятелството, че същият не кореспондира с мотивите на въззивното решение. Въззивният съд не само, че не е отрекъл приложимостта на чл. 47 ГПК при връчване на покана за свикване общото събрание на съдружниците, респ. при връчване на предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ до изключвания съдружник, а точно обратното – приел е, че връчването по този ред е допустимо, като се е позовал и на конкретна практика на ВКС в тази насока. Що се отнася до втория от въпросите по т. 3 – дали удостоверените от нотариуса три посещения на адреса обосновават наличие на предпоставките по чл. 47 ГПК, същият няма характеристиката на правен въпрос съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е относим към правилността на обжалвания акт. Касационният контрол не може да бъде допуснат и по въпроса по т. 2 от изложението, независимо че същият отговаря на изискването да е значим за изхода на спора. По отношение на този въпрос не е доказано твърдяното противоречие с практиката на ВКС. Посочените в изложението две решения на ВКС по чл. 290 ГПК са изцяло неотносими към този въпрос. В тях се съдържа произнасяне относно приложимостта на чл. 47 ГПК при връчване на нотариални покани и за необходимия брой посещения на адреса, за да бъде залепено уведомление, докато в случая въпросът е свързан с това, задължителна ли е за съда извършената от нотариуса преценка за предпоставките на чл. 47 ГПК за връчване чрез залепване на уведомление. Доколкото е заявено бланкетно – чрез цитиране на законовата разпоредба, без да е аргументирано наличието на формиращите го кумулативни предпоставки, не следва да бъде обсъждано наличието на второто заявено основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На последно място, не може да се приеме за осъществено и заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. В случая тези предпоставки не са налице. Касаторът е аргументирал поддържаното от него основание „очевидна неправилност“ на въззивното решение с твърдения, повтарящи оплакванията за неправилност в касационната жалба, които не обосновават извод за наличие на това основание. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за настоящото производство в размер на сумата 3 360 лв. – адвокатско възнаграждение (с ДДС), чието уговаряне и заплащане по банкова сметка се установява от представените доказателства – договор за правна защита и съдействие от 01.03.2022 г., фактура № [ЕГН] от 01.03.2022 г. и извлечение по сметка от 08.03.2022 г. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение