Определение № 434 от 19.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 474/2010 г.
ВКСI гражданско отделение19.11.2010 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 885 от 27.08.2010 г. по гр.д.№ 882 от 2010 г. на Върховния касационен съд, Второ г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от А. К. К., И. И. Г. и А. С. С. касационна жалба срещу решение № 67 от 10.02.2010 г. по в.гр.д.№ 958 от 2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд, Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на А. К. К., И. И. Г. и А. С. С. срещу определение № 885 от 27.08.2010 г. по гр.д.№ 882 от 2010 г. на Върховния касационен съд, Второ г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от А. К. К., И. И. Г. и А. С. С. касационна жалба срещу решение № 67 от 10.02.2010 г. по в.гр.д.№ 958 от 2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд, поради това, че делото е с обжалваем интерес под 1000 лв. В частната жалба се твърди, че действителна цена на процесния имот е много над 1000 лв., поради което касационната жалба срещу решението по искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ и чл.33, ал.2 от ЗС за този имот е допустима. Ответниците по частната жалба Д. С. Б. Б. Т. П., И. Т. П., А. Т. П., Р. Д. С. и Й. П. К. не вземат становище. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е допустима: подадена от легитимирани страни /ответници по делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателите са били уведомени за обжалвания съдебен акт на 29.09.2010 г., а частната жалба е подадена на 05.10.2010 г./ и срещу акт на ВКС, който съгласно чл.274, ал.2, изр.2 във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК подлежи на обжалване. Разгледана по същество тази жалба е неоснователна: Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решения на въззивни съдилища с обжалваем интерес под 1000 лв. Когато предмет на спорното право е недвижим имот, обжалваемият интерес се съизмерява с цената на иска, която съгласно чл.69, ал.1, т.2 и т.4 от ГПК е равен на данъчната оценка на имота, а само когато няма такава данъчна оценка- с пазарната цена на този имот. Тъй като в случая, съгласно удостоверение рег.№ 42-00-1142 от 25.07.2007 г., изданено от Община Б., данъчната оценка на процесния имот е 32,80 лв., а касаторите не са представили доказателства към настоящия момент тази данъчна оценка да е над 1000 лв., правилно с обжалваното определение съставът на ВКС, Второ г.о. е приел, че касационната жалба е недопустима на основание чл.280, ал.2 от ГПК. Ето защо, това определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
Цитирани разпоредби
8- чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 274, ал. 2 ГПК
- чл. 275, ал. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 2 ГПК
- чл. 97, ал. 1 ГПК
- чл. 33, ал. 2 ЗС
- чл. 274, ал. 2
- чл. 69, ал. 1, т. 2