Определение № 2250 от 14.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 795/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. Л. А. против решение №43 от 14.01.2025г. по гр.д. №3120/21г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба- PRIME INSURANCE CO.LTD /Прайм иншурънс къмпани лимитед/ - клон в Гърция, чрез пълномощника си – адв. Д.Д. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът А., чрез пълномощника си – адв. С. Н. е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвела, а също и основание по чл.280, ал.2 ГПК в посочена хипотеза на очевидна неправилност на решението. Поставен е въпросът -1/ „Следва ли гражданския съд в производството по претенция за компенсиране на вреди от деликт да приеме осъществяване изпълнително деяние с друг вид нарушение на ЗДвП, различно от това приключило с оправдателната присъда наказателно производство във връзка осъществяване на същото събитие ?“ Страната лаконично е посочила, че е налице противоречие с решение №117/18г. на ВКС, след което е сочила основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, в пояснение, на което е възпроизвела текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и е интерпретирала диспозитива на т. 4 на ТР ОСГТК № 1 /09г. Поставен е въпрос № 2 / „Как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, които носят информация за релевантните по делото факти.. и в частност приетите по делото експертизи?“ Страната е изброила решения на ВКС и е посочила основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Допълнила е въпросът си, като е добавила и задължението на съда да съобрази всички представени доказателства, след което е развила доводи за неправилност на изводите на състава, така квалифицирани и от нея. В заключение, след тези лаконични оплаквания, е направен извод, че съдът не е изпълнил задължението си да извърши преценка на всички доказателства. Страната е посочила основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като отново е възпроизвела текста на диспозитива по т.4 на ТРОСГТК №1/09г. Поставила е въпросите – „ Може ли гражданския съд да приеме, че е налице деликт, въпреки оправдателната присъда на наказателния съд предвид различията. Следва ли въззивният съд да се произнася по въпроси, за които не е бил сезиран във въззивната жалба“ и „2/“ Как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства … и 3 / „Може ли въззивният съд да възприема в решението си изводи в противоречие на експертното заключение, въпреки че за това са необходими специални знания?“. В заключение, страната отново общо и лаконично е поддържала, че решението е и очевидно неправилно, поради което подлежи на разглеждане на основание чл.280, ал.2 ГПК. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава основание за допускане на решението до касационно обжалване с така депозираното изложение. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивният съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, поставеният от касатора А. първи въпрос е хипотетичен като съдържателно е определен от твърдение, неустановено по спора и несвързано от страната с конкретни правни изводи на състава. В тази връзка, въпросът е и неясен, тъй като съдът може да приеме осъществен деликт само ако има данни за такъв, различен, като осъществен юридически факт, от престъпното деяние, разглеждано от наказателния съд. Това са факти, които следва да се поддържат и докажат от ищеца за да бъдат приети от съда, а в случая страната не заявява такива факти, като конкретика, свързана с въпроса и рефлектираща върху правните изводи на съда. Извън това, по този въпрос освен противоречивото твърдение, че е налице чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а в подкрепа на това твърдение вместо посочване в какво се изразява, според страната противоречието с посоченото решение на ВКС, възпроизвеждане на диспозитива на т.4 на ТР ОСГТК № 1 /09г., свързан с дефинирането на различно от това основание. Или, с това изложение, страната не защитава основен и допълнителен критерий. Вторият поставен въпрос освен хипотетичен е и фактически, тъй като съдържа оплакване за това, че съдът не е обсъдил медицинската експертиза с оглед събраните доказателства и по конкретно със свидетелските показания, които също установявали продължителността на уврежданията, претърпени от ищцата в резултат на ПТП. Така формулиран въпросът е и несвързан с решаващите изводи на състава,който е приел цялостно съвпадение на фактите, твърдяни пред наказателния съд и тези пред него, поради което и с оглед приложението на чл.300 ГПК е съобразил изцяло оправдателната присъда. В п.ІІ на изложението страната отново е посочила чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е възпроизвела / отново/ диспозитива на ТР ОСГТК № 1 /09г. което в своята т.4 дава дефинитивна определеност на основанието. Въпреки, че е възпроизвела буквално това разрешение, страната не го е приложила спрямо случая, тъй като липсват каквито и да било развити по него доводи. Или, дори и да се приеме, че поставените въпроси са релевантни, въпреки фактическия им характер и неотносимостта им към решаващите изводи на съда, липсват каквито и да било доводи относно непълнота или неяснота на приложима норма, което води до наложителност на тълкуването й, нито са посочени основания за промяна във формирана съдебна практика, поради наличие на обективни обстоятелства обуславящи това. Или страната не обосновава нито общо ,нито допълнително основание. Касаторът А. е поддържала основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК,по което не е развила никакви доводи. Това основание дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, липсват доводи по очертаните хипотези. С оглед така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение