Определение № 4367 от 15.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1648/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Д. Т., подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 211 от 10.12.2025 г., постановено по в. гр. д. № 333/2025 г. по описа на Апелативен съд - Б., с което решение № 407 от 29.05.2025 г., постановено по гр. д. № 872/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е отменено и вместо това М. Д. Т. е осъдена на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да заплати на „Кралев Карс“ ЕООД следните суми: сумата от 27 388 лв., представляваща неизплатена втора вноска по договор за покупко-продажба на МПС, както и сумата от 11 961,45 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 16.07.2020 г. до 12.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В останалата му част, с която искът за изтеклите лихви за забава за периода от 16.07.2020 г. до 12.06.2024 г. е отхвърлен до пълния претендиран размер от 11 969, 05 лв., първоинстанционно решение е потвърдено и като необжалвано е влязло в сила.

В касационната жалба се прави искане обжалваното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и че решението е очевидно неправилно. Поставят се следните въпроси:

1. „Търсената от ищеца сума в лева представлява ли левовата равностойност на уговорената криптовалута? Присъждайки уговореното в договора, съдът ще наруши ли диспозитивното начало и ще присъди ли нещо различно?“. Въпросът е поставен в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

2. „Следва ли съдът при формиране на своите фактически и правни изводи да съобразява логическата връзка между фактите и евентуалното нарушаване на логическите правила съставлява ли съществено процесуално нарушение?“. Въпросът е поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В касационната жалба по същество се прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че доколкото плащането на втората вноска било уговорено да бъде извършено с криптовалута „OneСoin“, то нямало основание за присъждането ѝ в лева. Оспорва се изводът на въззивната инстанция, че стойността на криптомонетите следвало да бъде приравнена на остатъка от продажната цена в лева. Поддържа се, че поради този неправилен извод са били нарушени нормите на чл. 9 ЗЗД, чл. 20а ЗЗД и чл. 79 ЗЗД, вследствие на което решението не било съобразено с волята на страните по договора.

Ответникът по касационната жалба „Кралев Карс“ ЕООД в писмен отговор, подаден чрез процесуалния представител, поддържа, че не са налице посочените в касационната жалба основания за допускане на касационен контрол, а по същество, че жалбата е неоснователна. Прави искане за присъждане на направените разноски, във връзка с което представя договор за правна защита и съдействие от 02.04.2026 г.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал.1 и 2 ГПК. Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Въззивният съд е приел, че производството е било образувано по предявени от „Кралев Карс“ ЕООД против М. Д. Т. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 27 388 лв., представляваща незаплатена част от цената на доставен автомобил, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 11 969 лв. за периода от падежа на задължението на 16.07.2020 г. до 12.06.2024 г., както и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението. От приложения по делото договор за продажба на МПС, съдът е установил, че страните са се споразумели ищцовото дружество да прехвърли на ответницата правото на собственост върху лек автомобил „Нисан“, модел „Кашкай“, 1,5 DCI МТ ACENTA PLUS, двигател: [№], с идентификационен номер: [№]., цвят: тъмно сив металик, срещу цена от 42 090 лв., платима по следния начин: първа вноска от 14 702 лв. с ДДС, а остатъкът от цената от 27 388 лв. с ДДС – чрез криптомонетата ONE, към монетната стойност при получаване на автомобила. Като безспорно между страните съдът е отделил обстоятелството, че първата вноска е била заплатена от ответницата още през 2019 г., като от приложения по делото приемо-предавателен протокол е установил, че ищецът е изпълнил задължението си да предаде на ответницата процесния лек автомобил, заедно с два броя ключове, документи и аксесоари, сервизна книжка и сертификат за гаранция, инструкция за експлоатация на автомобила, фактура за автомобил - оригинал и сертификат на 17.07.2020 г. Посочил е, че както договорът, така и приемо-предавателният протокол са подписани от двете страни, като подписите им не са оспорени. Съдът е констатирал, че относно процесната сума – втората вноска за автомобила – е налице издадена от продавача фактура, като съобразно уговореното между страните, спорният остатък от 27 388 лв. с ДДС е следвало да бъде заплатен при получаване на автомобила – т. е. на 17.07.2020 г. чрез криптомонета ONE към монетната стойност при получаване на автомобила. Въззивният състав е посочил, че в тежест на ответницата – купувач е доказването на изпълнението на задължението ѝ за заплащане на уговорената цена. В тази връзка по делото е била назначена техническа експертиза за изясняване на механизма на разплащане в платформата „Deal Shaker World“ посредством криптомонетата ONE. От експертното заключение съдът е възприел следното: за да се извърши плащане на стока, предложена в някоя от електронните платформи, с които оперира One, е нужно на първо място регистриране на потребителя в качеството на купувач в платформата „Portal.oneecosystem.eu“; чрез тази платформа може да се влезе в други електронни платформи и да се разглеждат различни оферти за търгуване със стоки или услуги; за съответния купувач, проявил желание да закупи стока чрез тези платформи и заплати чрез OneCoin, се създава конкретна индивидуална оферта за закупуване на криптомонети по предложена преференциална цена. Съдът е посочил, че от заключението се установява, че ответницата към 15.07.2020 г. е имала регистрация в платформата. Последното било установено и от ел. поща на ответницата, по която е получила потвърждение. Ответницата е получила и достъп до свързаната платформа „Deal Shaker World“, в рамките на която е можела да доплати остатъка от продажната цена чрез криптомонета. От представената извадка от посочения сайт съдът е установил, че до ответницата е била изпратена лична оферта „Плащане с ONE COIN за л. а. „Нисан“, модел „Кашкай“. Посочил е, че от офертата е бил виден кодът й за плащане ***, както и че е съставена на 09.08.2020 г., за съответните стойности, посочени в нея, със срок на валидност 31.08.2020 г. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице, като е приел, че не се установява ответницата да е разполагала с криптомонети в своя електронен портфейл, както и че по делото не били представени доказателства и за закупуването на такива нито чрез личната оферта, нито по друг начин. Въз основа на изяснения с експертизата механизъм на трансакции в платформата и изложените от вещото лице в съдебно заседание пояснения, съдът е направил заключение, че ако ответницата действително е била закупила криптомонети, съответно да й е бил създаден код за плащане в полза на търговеца, предложил стоката, това би било удостоверено по електронен път, /както това е било сторено за първоначалната й регистрация в портала/ и тя е щяла да разполага с писмени доказателства за закупени криптомонети, каквито тя не е представила. Въз основа на това, съдът е направил извод, че ответницата не е изпълнила поетото задължение за заплащане на остатъка от цената в размер на 27 388 лв. с ДДС чрез криптомонетата ONE, към монетната стойност при получаване на автомобила.

На следващо място съдът е разгледал другия спорен по делото въпрос – дължи ли се плащане на остатъка от договорената цена в лева. Изяснил е, че е общоизвестно, че криптомонетата „OneCoin“ е обявена за измамна като продукт на финансова пирамида, с която са извършвани дигитални операции, симулиращи трансакции с криптовалута, без обаче да бъдат регистрирани в реална блокова верига, като същата не се използва като разменно средство към датата на завеждане на исковата молба. Съобразил е и разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 4/2014 г. от 29.04.2015 г. на ОСГТК на ВКС, че паричните суми, уговорени в чуждестранна валута, се дължат и съответно присъждат от съда в съответната валута, като обаче в конкретния случая е приел, че видно от представения договор цената на автомобила е била уговорена в лева, като криптомонетата е използвана единствено като финансов инструмент, чрез който да се плати договорената левова цена. По тази причина съдът е направил извод, че присъждането на дължимата сума в лева, а не в криптомонета, не е в противоречие с договора и не накърнява разпоредбата на чл. 9 ЗЗД. В заключение въззивният състав е уважил като основателен иска за остатъка от дължимата цена, а по отношение на законната лихва за забава за периода, считано от датата на предаване на автомобила до датата на завеждане на иска, изчислена по реда на чл. 162 ГПК е приел, че претенцията е основателна до размера на 11 961,45 лв.

Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради следните съображения:

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Първият въпрос, съдържащ два подвъпроса, изразява собствените на касатора разбирания и поддържани в хода на производството защитни тези относно уговорката в договора за плащане на цената. Доколкото въпросите касаят правилността на обжалваното решение и съответно преценката на съда на доказателствения материал, по-конкретно сключения между страните договор за продажба на автомобил и уговорките в него, то същите не обосновават допускане на касационното обжалване. Решаващите мотиви на въззивния съд по въпроса относно възможността за присъждане на претендираната от ищеца сума в лева са, че страните изначално в договора са уговорили цената в тази валута, а именно – цена в общ размер на 42 090 лв., платима на две вноски - първа вноска от 14 702 лв., и втора от 27 388 лв. В този смисъл възможността за заплащане на част от общата цена посредством криптовалута касае единствено начина на изпълнение/плащане, а не естеството на насрещната престация – а именно парична левова сума. Въз основа на това съдът е приел, че присъждайки търсената от ищеца сума в лева не замества волята на страните по договора, нито пък излиза извън границите на диспозитивното начало в процеса.

В представеното във връзка със соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК решение по гр.д. № 2435/2016 г. на ВКС, II т.о., е даден отговор на въпроса за задълженията на въззивната инстанция при решаване на делото по същество да се произнесе по всички доводи на страните по спора, какъвто въпрос обаче не е поставен от касатора в настоящото производство, поради което решението се явява неотносимо. Представените определения на ВКС, постановени по реда на чл. 288 ГПК, не представляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не следва да се обсъжда дали въззивният съд се е произнесъл в противоречие с тях.

Следователно по първия въпрос не са налице нито общото, нито допълнителното основание.

Вторият, поставен в изложението въпрос, е принципно относим към дейността, осъществявана от въззивната инстанция при постановяване на решението й по съществото на спора, но не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поначало в изложението не е наведена относима аргументация - не е посочена нито остаряла, неправилна или противоречива практика, на която съдът се е позовал, нито пък непълна, неточно или вътрешно противоречива правна норма, която съдът да е приложил. На следващо място, по въпроса за съобразяването на съда на правилата на формалната логика съществува съдебна практика, включително и посочена от самия касатор. Съгласно нея при формиране на вътрешното си убеждение съдът е длъжен да съблюдава спазването на научните опитните и логическите правила.

Касаторът се позовава и на основанието на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК - очевидна неправилност:

За да е очевидно неправилно по смисъла на посочената разпоредба, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана само в случай на допускане на касационния контрол по същество.

В конкретния случай обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Аргументите на касатора, изложени във връзка с наличието на очевидна неправилност, изразяват оплакванията му относно направеният от въззивния състав анализ на доказателствата, който според касатора бил довел до неправилни мотиви /“противоречие със закона“/ и респективно необоснованост на обжалваното решение. Същите са относими към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, които касаят правилността на обжалваното решение по същество и съответно не подлежат на проверка в производството по чл. 288 ГПК за допускане на касационното обжалване.

В заключение, обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Предвид изхода на спора през настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и с оглед направеното в отговора на касационната жалба искане, на ответника по жалбата /ищец по иска/ са дължими доказаните като реално направени от него разноски в размер на 3000 евро, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съобразно посоченото в представения договор за правна защита и съдействие.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение