Определение № 390 от 15.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5302/2014 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. В. П. против решение № 113/30.04.3014г. по гр.д.№ 36/2014г. На Великотърновски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от него иск по чл. 124, ал.1 ГПК против Й. С. В., че ищеца е собственик на основание придобивна давност, текла от 2002г. на поземлен имот № 599 в кв. 45 по плана на [населено място], [община], ведно с построената в него жилищна сграда В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 79 ЗС, и за неправилна преценка на доказателствата, тъй като съдът неправилно е преценил, че ищеца е бил само държател и за необоснованост Ответникът по касация оспорва допускането до касация, тъй като не е формулиран правен въпрос и не е обосновано нито едно от допълнителните основания. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, но е недопустима, защото е подадена против въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване. Предявен е установителен иск за собственост на основание придобивна давност, започнала да тече от 2002г. на имот № 599 в кв. 45 по плана на [населено място], [община]. Видно от удостоверението за данъчна оценка, приложено на л.28 от делото на РС, данъчната оценка на процесния имот е 4090,90 лв. В исковата молба е посочена цена на иска 1500 лв. – под 5 000 лв. Съгласно чл. 280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по искове с цена под 5 000 лв. Цената на иска по искове за собственост, съгласно чл.69, ал.1 т.2 ГПК е данъчната оценка на имота и само ако няма такава, цената на иска е пазарната цена на имота. Тъй като данъчната оценка на процесния имот е под 5 000 лв., на основание чл. 280, ал.2 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение