Определение № 498 от 18.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2401/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по обратния иск „ДЗИ Общо застраховане“ АД срещу решение № 136 от 18.07.2025г. по в.гр.д.№ 404/2024г. на Апелативен съд Б.. В резултат на него е постановено осъждането на касатора да заплати по реда на чл.219,ал.3 ГПК, на основание чл.477 КЗ на „Инфра експерт“ АД, сумата 25 000лв., представляваща дължимото на основание чл.49 ЗЗД от „Инфра експерт“ АД на Х. Б. Д. обезщетение за неимуществени вреди от злополука, настъпила на 03.08.2020г., причинена по вина на водача на комбиниран багер-товарач марка „JCB3CX14MFWM“ с рег. № В 07568, В. Г. - застраховано лице по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ (застрахователна полица № BG/06/119002790262), на когото „Инфра експерт“, в качеството си на ползвател на машината, е възложило изпълнение на СМР, ведно с лихви от 24.01.2024г. (връчване на исковата молба по обратния иск).

С касационната жалба се иска отмяна на въззивното решение като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Касаторът счита, че въззивният съд неправилно е приел, че обезщетението следва да се покрие по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и е отхвърлил възраженията, че произшествието е настъпило по време на строително-ремонтни работи - професионална дейност. Посочва, че за рисковете от тази дейност законодателят е предвидил отделен механизъм - задължителната застраховка „Професионална отговорност“ на участниците в строителството, чиято именно функция е да обезщетява вреди, настъпили в резултат от упражняване на професионалната дейност. Възразява, че при повишения риск, присъщ на строителните работи, е несъстоятелно този вид отговорност да бъде прехвърляна върху застрахователя по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, който покрива само вреди, причинени при обичайното използване на МПС като транспортно средство. Като второ оплакване чрез позоваване на решенията на СЕС от 28.11.2017г. по дело С-514/16 и от 04.09.2014г. по дело С-162/13 касаторът възразява срещу извода на съда, че вредите на ищцата са причинени в резултат на ползване на пътно средство при предназначение за транспортиране, а не при упражняване на функцията му като работна машина за подготовка и извършване на изкопни работи. Сочи, че не е налице пътнотранспортно произшествие, тъй като багерът не се е намирал в движение на пътното платно, а е използван като работна сила за ремонт на пътя при извършване на СМР. Поддържа, че подобно използване е свързано с функцията на багера като работна машина, а не като средство за транспорт, поради което не попада в обхвата на понятието „използване на превозни средства по смисъла на чл.3, пар.1 от Директива 2009/103/ЕО на ЕП и на Съвета от 16.09.2009г., която кодифицира и Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972г.; че инцидентът не съставлява покрит от полицата застрахователен риск, подлежащ на обезщетение и само на това основание претенцията подлежи на отхвърляне.

В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите:

1 „ При настъпване на вреди от специализирана строителна машина (багер товарач) по време на извършване на строително-монтажни работи в рамките на строителен обект, попада ли събитието в обхвата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по чл. 429 КЗ, или следва ли да се носи отговорност по задължителната застраховка „Професионална отговорност на участниците в строителството ?“ 2 „Включва ли се в понятието „използване на превозни средства", използването на превозно средство като работна машина за извършване на строителни дейности, ако тази дейност отговаря на неговата обичайна функция, т. е. ако същото освен като средство за транспорт, се използва и като строителна/работна машина?

3. „Включва ли се в обхвата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и представлява ли покрит от застрахователя риск, инцидент, причинен с багер, използван като работна машина за извършване на строителни дейности?“, по които въпроси се сочи, че съдът се е произнесъл в противоречие с Решение на СЕС по дело С-514/16, (според което чл. 3, пар. 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „използване на превозни средства" не обхваща случая, в който селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция към момента на настъпване на това произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира, като работна машина, двигателната сила, необходима за задвижване на помпата на хербицидна пръскачка). Касаторът счита, че в настоящия спор специализираната строителна машина багер - товарач също е участвала в произшествието, като основната й функция към момента на инцидента, не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира като работна машина двигателната сила, необходима за извършване на строително-ремонтните дейности, за които е предназначена; така както в решението на СЕС е прието, че селскостопанският трактор не попада в обхвата на понятието „използване на превозни средства", когато е използван за задвижване на помпата на хербицидна пръскачка, същото следва да се приеме и за багера-товарач, когато извършва специфичните си строителни функции в рамките на строителен обект. Поддържа, че този правен извод следва по аналогия да намери приложение и при настоящия спор, тъй като и в двата случая превозното средство не изпълнява транспортна функция, а единствено ролята на работна машина.

Иска се допускане на касационното обжалване по същите въпроси при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК поради отсъствие на практика, която да дава отговор конкретно на поставения материалноправен въпрос по изричен начин. Посочва се, че те са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като отговорът им би имал значение за всяка фактическа обстановка, при която спецификата на използваната машина и нейното функционално предназначение към момента на инцидента, могат да определят приложимия вид задължителна застраховка и да се отразят на преценката на съда относно пасивно легитимирания застраховател. Поддържа се, че в случаите на специализирана строителна техника, работеща в рамките на строителен обект, въпросите имат и съществено социално значение, доколкото ясното разграничаване между „Гражданска отговорност“ и „Професионална отговорност“ е от съществено значение за защитата на пострадалите и за правилното разпределение на отговорността при дейности с повишен риск.

В писмен отговор „Инфра Експерт“ АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.

Писмен отговор от ищцата по главния иск не е постъпил.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Първоинстанционният съд е определил, че справедливото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди е 100 000лв., приет е принос от страна на пострадалата в размер на 1/2, в резултат на което претенцията по главния иск с правно основание чл.49 ЗЗД е уважена ца сумата 50 000лв. и е отхвърлена за разликата до претендираните 60 000лв. Обратният иск срещу привлеченото като трето лице помагач застрахователно дружество е уважен на основание сключената комбинирана застрахователна полица BG/06/119002790262/02.10.2019г. „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за сумата, присъдена с решението по главния иск, ведно със законната лихва от датата на деликта, без да е постановено условно осъждане - условно изпълнително основание (при изпълнение на главното задължение на ищеца по главния иск като предпоставка за изпълнение на регресното право срещу привлеченото трето лице).

Въззивната инстанция е била сезирана с жалба от „ДЗИ ОЗ“ АД срещу първоинстанционното решение, с което е уважен: главният иск, предявен от ищцата Х. Б. Д. срещу „Инфра експерт“ АД и обратният иск, предявен от „Инфра експерт“ АД срещу „ДЗИ - ОЗ“ ЕАД и застрахователят е осъден да заплати на ответника по главния иск сумата от 50 000 лв., която „Инфра експерт“ АД е осъдено да заплати на ищцата, ведно със законната лихва, считано от 03.08.2020г. По отношение уважаването на главния иск са наведени доводи, че увреждането на ищцата е случайно събитие и не възниква отговорност на възложителя на работата за обезщетяване на вредите; че претенцията за обезщетяване на вреди от деликт не е основателна поради липсата на елементи от фактическия състав на деликт - вина и противоправност в действията на соченото за деликвент лице - водач на МПС, както и липсата на причинно следствена връзка между действията му и настъпилия вредоносен резултат, тъй като такава има единствено между действията на самата пострадала и резултата. Оспорен е изводът на окръжния съд, че водачът на багера е извършил действия, които са виновни и противоправни и са довели до настъпването на вреди на трето лице.

По отношение на уважаването на обратния иск въззивникът се е позовал на неправилно приложение на разпоредбата на чл. 477, ал 1 КЗ - Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Поддържано е, че произшествието е настъпило по време на извършване на специализирана дейност строително - ремонтни работи, при извършването на която водача на процесното МПС багер товарач е извършвал дейност по занятие, професионална дейност, предизвикването на вреди от която не следва да бъде покрито по общата застраховка „Гражданска отговорност“, а поради повишения риск от настъпване на вреди при такава професионална дейност, е предвидено сключване на задължителна застраховка, чиято функция е да покрива професионалната отговорност в проектирането и строителството. Предмет на жалбата е и началната дата, от която е присъдена лихвата за забава.

Въззивната инстанция е приела за установено, че към датата на инцидента, при който ищцата е пострадала - 03.08.2020г., на [улица], [населено място], в района на Генералното консулство на Република Турция е извършван ремонт по проект „Изпълнение на Инженеринг за надграждане на системата от бързи автобусни линии на територията на [населено място]“, във връзка с който по [улица]е била е изготвена временна организация на движението. Мястото на инцидента е било забранено за преминаване от страна на Морската градина посредством ограничителни конуси, чрез които (съгласно чл.66, т.2 от ППЗДвП) е сигнализирана площ, забранена за движение, забранена за пресичане и за преминаване между тях. Въпреки тези ограничения, пострадалата Д. предприела пресичане на [улица]от Морската градина към Генералното консулство на Република Турция точно в забранената зона, независимо от наличието на пешеходни пътеки извън ремонтирания участък от двете страни на местопроизшествието на 100 метра от мястото на инцидента. Комбиниран багер - товарач марка „JCB3CX14MFWM“ с ДК рег.№ А 07568, собственост на „С. България“ ЕООД - клон В., ползван от „Инфра експерт“, управляван от В. П. Г., е извършвал СМР на участък от [улица]между двете платна за движение близо до № 38 (където се намира турското консулство). В този момент ищцата предприела пресичане на булеварда в посока от Морската градина към сградата на Генералното консулство на Република Турция, като преминала през дясното платно за движение и спряла за момент при навлизане в затревената площ между двете платна. При опита да направи крачка напред, пострадалата се подхлъзнала на терена и паднала по гръб, десният й крак попаднал под задната лява гума на движещия се на заден ход багер. Въпреки виковете на работници към багериста да спре, багерът прегазил десния крак на пострадалата в областта на подбедрицата и глезена. След това багеристът преместил машината напред и освободил глезена на ищцата, а скоро пристигнал и екип за спешна помощ. В резултат на прегазването се е стигнало до ампутация на увредения крайник.

По отношение на главния иск въззивната инстанция е изложила съображенията, че претенцията по чл.49 ЗЗД е основателна: не са били спазени правилата за работата на съоръжението, причинило тежка телесна повреда на ищцата. Изложено е, че според експертното заключение на в.л. Ю.П., преди да започне движение назад, водачът на багера, като водач на самоходна машина по смисъла на § 6, т.16 от ДР ЗДвП, е длъжен да се увери, че пътят зад него е свободен и няма опасност или затруднения за другите участници в движението. По време на движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това не е възможно – да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Съставът се е позовал на разпоредбите на Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, изискваща при работа с машини и съоръжения, които създават опасна зона, да се подават предупредителни сигнали; сигнали с ръце и/или вербална комуникация се използват в случаите за направляване на работещите, извършващи рискови или опасни маневри; на сигналиста се осигурява възможност да наблюдава всички маневри визуално, без да бъде изложен на опасност, а когато това условие не е изпълнено, допълнително се разполагат един или повече сигналисти. Изведено е, че неспазването на тези изисквания съставлява противоправно деликтно поведение от страна на служители на „Инфра експерт“ АД, в резултат от което е нанесена вреда и между двете е налице причинно-следствена връзка. Обсъдени са причинените на ищцата невъзвратими за цял живот увреждания от тежката телесна повреда - ампутиран долен крайник, без изгледи за подобрение, с възможности за последващи оперативни интервенции поради физиологичните промени на ампутирания крак, възприето е наличието на изключително силни по интензитет болки и страдания, причинени в момента на инцидента, довели до загуба на съзнание на пострадалата, а впоследствие продължили дълго, придружени от мъчителни преживявания. Обсъдена е и определената 75% трайна загуба на работоспособност. На 71 годишната ищца като справедливо е определено обезщетение от 100 000лв., намалено поради приет неин принос в степен на 75 % (изразяващ се в грубо нарушение при пресичането на пътното платно и затревената част между двете платна на [улица], [населено място] - ищцата, която ежедневно е извършвала утринна разходка именно в този участък и при обявени на всички жители на [населено място] ремонтни работи в района на произшествието, при наличие на тежка техника, правомерно обезопасяване на участъка на ремонта, е преминала през ограничителните конуси, които показват забрана за пресичане и преминаване между тях, за да отиде на отсрещната страна на булеварда; Обсъдено е нарушението на забраната на чл.113, ал.1, т.4 - при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на правилото да не преминават през ограждения от парапети или вериги, нарушение осъществено при наличие в непосредствена близост на пешеходни пътеки; Обсъдено е, че при движение назад багерът автоматично издава силен звуков и светлинен сигнал, а пострадалата е навлязла в непосредствена близост зад машината и се е подхлъзнала и паднала; Предприела е пресичане на необозначеното място при силно нарушено зрение – практическа слепота с лявото око, от която страна се е движел на заден ход багерът, а зрението на дясното око е практически на 60% от нормалното).

По отношение на обратния иск срещу привлеченото като трето лице-помагач застрахователно дружество, са изложени съображенията: По дефиницията на чл.429 КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие“. Спорен е въпросът дали задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива рисковете при вреди, причинени от професионалната дейност на специализирана техника. В тази връзка съдът взе предвид както Решение на Съда (трети състав) от 4 септември 2014 година по дело C-162/13, така и посочения в застрахователната полица покрит риск. Видно от нея застрахована е отговорността за имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежанието и/или използването на застрахованото МПС. В конкретния случай е застрахован точно тази багер-товарач, участвал в инцидента, ето защо на репариране подлежат и вредите от извършване на професионална дейност с него. При всичко така изложено, съдът приема, че е налице деликт, осъществен от лице, управлявало самоходна машина, застрахована при въззивното дружество със задължителната застраховка „ГО“, в срока на застрахователния договор, следователно обратният иск е основателен досежно главницата.

Настоящият състав констатира следното:

При дължимата на основание т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС проверка, съдебният състав счита, че отсъстват основания за осъществяване на касационния контрол по отношение на валидността и допустимостта на обжалваното решение:

1/ Макар апелативният съд не е изложил съображения, безспорно е в съдебната практика, че правният интерес като основно изискване за допустимост на жалба означава, че всяка страна, чиито права и законни интереси са нарушени, има правен интерес да го обжалва. Ответникът по обратния иск - обичайно трето лице помагач, (както е и в случая) има интерес от изхода на главния иск, тъй като уважаването му е предпоставка за възникване на отговорността по обратния иск. В този смисъл въззивният акт, с който съставът се е произнесъл по жалбата на застрахователното дружество и в частта срещу първоначалния иск, е допустимо. Както е прието в определението по ч.гр.д. № 3843/2022г. на 3 г.о. на ВКС, ответникът по главния иск е и ищец по обратния, а ответникът по обратния иск е и трето лице помагач по главния иск. Те имат самостоятелно право да обжалват и двата иска, имат самостоятелни процесуални права, които не са функция от упражняването на процесуалните права на страните по главния иск. Ответникът по уважения обратен иск (и трето лице помагач по главния иск) има интерес да обжалва с въззивна жалба неизгодното за него решение – по уважения главен иск, по уважения обратен иск или и в двете части.

2/ Смисълът на обратния иск е да обезпечи регресните права на ответника, а регресът в случая предполага реално плащане по главния иск, осъществено от ищеца по обратния иск. Условният диспозитив предотвратява ситуация, в която ответникът по главния иск се обогатява неоснователно, събирайки сумата от третото лице преди самият той да е платил на първоначалния ищец.

Независимо от обстоятелството, че в настоящия случай регресните права възникват от изпълнението на решението (регресните права ще възникнат след удовлетворяване на ищеца по главния иск), но не е постановен условен диспозитив по обратния иск, това не влече недопустимост на постановеното решение, а неговата неправилност, защото порокът е относим към материалноправната легитимация на ищеца по обратния иск. Същевременно постановеното безусловно осъждане на застрахователното дружество – ответник по обратния иск, не е предмет на неговата касационна жалба, а съгласно разпоредбата на чл. 290,ал.2 ГПК касационният съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания.

При констатацията, че въззивното решение е валидно и допустимо, преценката на настоящия съдебен състав е за неоснователност на искането за осъществяване на факултативния касационен контрол по поставените в изложението въпроси:

На първо място следва да бъде отграничено, че посредством касационните оплаквания и поставените въпроси, касаторът не сезира настоящата инстанция с произнасянето на въззивния съд за уважаването на главния иск, поради което извън предмета на касационното производство е наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на възложителя на работата - на ответника по главния иск, размерът на неговата имуществена отговорност за компенсация на вредите (приложението на разпоредбите чл.52 и чл.51,ал.2 ЗЗД), пряко рефлектираща и върху отговорността на застрахователното дружество като ответник по обратния иск. Поставените въпроси, кореспондиращи на касационните оплаквания са единствено относно наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността за застрахователно плащане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. И трите въпроса имат един и същ контекст и са израз на тезата на касатора, че не се покриват от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на специализирана машина за извършване на строителни дейности (багер), причинените на пострадало лице вреди, защото машината не е използвана като транспортно средство, а като работна, за извършване на строителни дейности, а такава дейност не попада в обхвата на „използване на превозно средство“ по смисъла на чл.3, пар.1 от Директива 2009/103/ЕО на ЕП и на Съвета от 16.09.2009г. - кодифицирана.

Константна е практиката на СЕС, че понятието „използване на превозни средства“, посочено в чл.3,пар.1, не е в дискрецията на отделната държава членка, а е самостоятелно понятие на правото на Съюза и следва да се тълкува в частност с оглед на контекста на разпоредбата и целите на правната уредба, от която е част (т.31, С-648/17).

От анализа на практиката на СЕС може да се изведе, че преценката за „използване на превозното средство“ по смисъла на чл.3,пар.1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година (която консолидира, кодифицира предходните пет директиви – Първа 72/166 ЕИО от 24.04.1972г.; Втора 84/5/ЕИО от 30.12.1983г.; Трета 90/232/ЕИО от 14.05.1990г.; Четвърта 2000/26/ЕО от 16.05.2000г., Пета 2005/14/ЕО от 11.05.2005г. в един законодателен документ), е предпоставена от конкретните факти, обусловили даденото тълкуване, поради което от водещо значение за преценката дали въззивното решение е съобразено с практиката на СЕС и дали са налице предпоставките за осъществяване на факултативния касационен контрол, са релевантните за настоящия спор факти, а именно:

В случая увреждането е настъпило при предприето пресичане на пострадалата отляво надясно зад багера по зеления разделителен остров. Багерът, управляван от работника - багерист в „Инфра експерт“ В. П. Г., се е движел на заден ход, и мястото на удара е върху този разделителен остров между двете платна за движение - принципно възможна за движение на пешеходци територия, която обаче в този момент е била строителен обект с поставени конуси като временна организация на движението, забраняваща преминаване през нея. Пешеходката е достигнала до разделителния остров, отделящ двете платна за движение на [улица], направила е няколко крачки по настилката, към момента - в разкопано състояние и с насип от едрозърнест чакъл, където е паднала и е била прегазена. Видно е, че злополуката е настъпила в урбанизирана територия, в градска среда, на място, което извън периода на ремонтните работи, не е забранено за движение на пешеходци. В противовес на тезата на касатора за отсъствие на застрахователно покритие по ЗЗГО са показанията на водача на багера пред първоинстанционния съд в съдебното заседание на 22.01.2025г. Свидетелят Г. е посочил, че непосредствено преди инцидента, колегите са му казали да „отиде с багера 300 метра по-нагоре“. Багерът бил в „острова“, Г. предприел маневра за придвижване на багера назад, „трябвало да кара назад и фактически трябвало да премине през пешеходната пътека“. От тези показания несъмнено се установява, че в момента на злополуката багерът не е извършвал строително ремонтни - изкопни или товарни дейности, а е използван за придвижване, транспорт. Приложение следва да намери разумното разрешение, очертано акта на СЕС по дело С 162/13 - ако машината се придвижва по път, строителна площадка, или др., за да достигне от една точка до друга, той изпълнява транспортна функция и застрахователното покритие е налице.

С оглед приетата за установена по спора фактическа обстановка, от значение е и обстоятелството, че в момента на злополуката ищцата е имала качеството на пешеходец - участник в движение по пътищата по смисъла на ЗДвП и задължена да спазва правилата му, такова качество е имал и багерът, придвижвайки се към място, където е предстояло да извършва изкопни работи и основателно въззивната инстанция се е позовала на задълженията на багериста, регламентирани в посочената Наредба, при извършване на маневра. Поради това невярна е тезата на касатора, че не е налице пътнотранспортно произшествие, ангажиращо отговорността на застрахователя по ЗЗГОА, тъй като багерът не се е намирал в движение на пътното платно. В решението по т.д. № 2787/2015г. на Второ т.о. на ВКС е изведено, „че разпоредбите от КЗ, уреждащи отговорост за застрахователно плащане на увредено лице не поставят изискване за наличие на застрахователно покритие и заплащане на обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите събитието да е настъпило на място, представляващо участък от пътната мрежа. Събитие, възникнало в процеса на движение на самоходно шаси, подлежащо на регистрация по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, по земен участък, различен от път с оглед определението, дадено в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, представлява пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП“.

С оглед на гореизложеното, няма как въззивното решение да противоречи на решението от 28.11.2017г. по дело С-514/16 на СЕС, съгласно което задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ покрива вреди само когато машината се използва в нейната транспортна функция, като основна работна машина, а не като средство за придвижване (член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „използване на превозни средства“ не обхваща случая, в който селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция към момента на настъпване на това произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира, като работна машина, двигателната сила, необходима за задвижване на помпата на хербицидна пръскачка).

Несъмнено е, че използването на багера непосредствено преди злополуката (прегазването на ищцата) като средство за придвижване, каквито са установените факти по настоящия спор, е негова функция; присъща и обичайна функционалност на машината е да бъде предназначена и използвана и като транспортно средство. Настоящата хипотеза е различна от посочената в акта на ,Европейския парламент (съображение (5) от Законодателната резолюция на ЕП от 21.10.2021г. относно предложението за изменение на Директива 2009/13/ЕО ( СОМ (2018)0336 - C8-0211/2018 – 2018/0168 СОD)), където са анализирани посочените по-горе решения на СЕС С-162/13, С-514/16 и С-334/16 и е отречено качеството на използване на превозното средството за транспорт, когато то е използвано „като промишлен селскостопански източник на енергия“.

Категорично отричащи основателността на тезата на касатора, защитавана посредством втори и трети въпрос са следните решения на СЕС, с които обжалваният акт е в синхрон:

1/ Решението от 04.09.2014г. по дело С - 162/13 на СЕС, съгласно което, член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „използване на превозни средства“ включва всяко използване на превозно средство, което отговаря на обичайната функция на това превозно средство. Така в това понятие би могла да се включи маневрата на трактор в стопански двор, за да вкара в хамбар прикачено към него ремарке, като разглежданата по делото в главното производство. Спорът в главното производство е в хипотеза при която, в стопански двор, при прибирането на бали слама в плевня, трактор, теглещ ремарке, за да го вкара в плевнята, блъсва стълбата, на която се е качил увреденият, който предявява искова претенция срещу застрахователно дружество, с което собственикът на трактора е сключил договор за задължителна застраховка.

Цитираното решение на СЕС дава пряк отговор на втория въпрос от изложението в положителен смисъл. Разумът на даденото разрешение е, че е налице осъществен застрахователен риск и възникнало застрахователно покритие по задължителната отговорност „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при използване на превозното средство, което е в съответствие с неговата обичайна функция, в смисъл, че ако машината се придвижва по път, строителна площадка, стопански двор, за да се премести, придвижи, той изпълнява транспортна функция и застрахователното покритие е налице. Следва да се посочи, че становището на Европейската комисия, застъпено по това дело (т.35 от решението) е, още по либерално - разпоредбата на чл.3,пар.1 се прилага по отношение на използването на превозни средства, независимо дали като превозно средство, или като машини, във всяко пространство, както публично, така и частно, където могат да настъпят рискове, присъщи на използването на превозни средства, независимо дали те са в движение или не.

От съществено значение по отношение на искането за допускане на касационното обжалване, основано на довода, че Директива 2009/103/ЕО в случая не следва да намери приложение, тъй като превозното средство не е използвано по смисъла на чл.3, пар.1 от нейните разпоредби, е посоченото в т.56 на решението по дело С-162/13 от 11.03.2013г. – „С оглед на целта за осигуряване на защита, която преследват първите три директиви (т.е. приетите към момента на постановяване на решението на СЕС), не би могло да се приеме, че законодателят на Съюза е искал да изключи осигурената с тези директиви защита по отношение на лицата, пострадали при произшествие, предизвикано от превозно средство при използването му, при положение че това използване отговаря на обичайната функция на това превозно средство“. От значение е и посоченото в т.49 на същото решение - понятието „използване“ следва да се разбира в светлината на двойствената цел, която директивите преследват – защита на пострадалите при произшествия, предизвикани от моторни превозни средства и либерализация на движението на лицата и стоките, с оглед перспективата за реализация на вътрешния пазар.

2/ Служебно известното на настоящия състав решение от 20.12.2017г. по дело C-334/16 на СЕС, чрез което Съдът потвърждава, че държавите членки не могат да ограничават обхвата на застраховката само до определени терени (например само обществени пътища) - член 3, първа алинея от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като приложимата в главното производство, която позволява да бъдат изключени от покритието на задължителната застраховка вредите, настъпили при управление на моторни превозни средства по пътища и терени, които не са „пригодни за движение“, освен по онези, които, макар да нямат такава пригодност, все пак са „широко използвани“. Спорът в главното производство е в хипотеза, при която офицер от испанската армия, участва в нощни военни учения на военен полигон - в зона, предназначена не за колесни, а за верижни превозни средства; високопроходимото военно колесно превозно средство, за което е сключена задължителна застраховка, в което той се вози като пътник, се обръща, причинявайки му наранявания.

3/ Служебно известното на настоящия състав решение от 15.11.2018г. по дело С-648/17 на СЕС - член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година, трябва да се тълкува в смисъл, че попада в обхвата на понятието „използване на превозни средства“, съдържащо се в тази разпоредба, положение, при което пътник на паркирано на паркинг превозно средство при отваряне на вратата му удря и причинява щета на паркираното до него превозно средство.

4/ Решението от 20 юни 2019 по дело C-100/18, в което разпоредбата на член 3, първа алинея от Директива 2009/103/ЕО е разтълкувана в смисъл, че ситуация като разглежданата в главното производство, в която превозно средство, паркирано в частен гараж на сграда, използвано в съответствие с функцията си на транспортно средство, се е запалило, причинявайки пожар, възникнал в електрическата верига на това превозно средство и причинил щети на тази сграда, въпреки че това превозно средство не е било преместено повече от 24 часа преди възникването на пожара, попада в обхвата на понятието „използване на превозни средства“, посочено в тази разпоредба.

Видно е, че съгласно практиката на СЕС, при тълкуването на чл.3,пар.1 относно „използване на превозно средство“, мястото на движението му не е със самостоятелно значение и релевантност - понятието „използване на превозни средства“ не обхваща само хипотезите на движение по пътищата, по обществената пътна мрежа, а включва и всяко използване на превозното средство в съответствие с обичайната му функция (решенията по дело С-162/13, С-648/17). Дори фактът, че участвалото в произшествието превозно средство не се е движело към момента на настъпване на произшествието, сам по себе си не изключва възможността използването на това превозно средство към този момент да е съобразно функцията му на средство за транспорт и съответно да попада в обхвата на понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Първа директива. Освен това въпросът дали двигателят му е бил включен или не към момента на настъпване на произшествието, не е определящ в това отношение - т.39 от Решението по дело С- 514/16 на СЕС.

По делото няма спор, че процесният багер притежава характеристиките на моторно превозно средство, очертани в разпоредбата на чл.481,ал.1 КЗ, съответстваща на определението по чл.1, т.1 на Директива 2009/103/ЕО, а съгласно т.37 от решението по дело С-162/13 на СЕС определянето на едно средство като моторно превозно „не зависи от фактическото или възможното използване на съответното превозно средство. Поради това фактът в настоящия спор, че багерът се използва и като строителна машина, не може да се отрази на извода, че такова превозно средство отговаря на понятието за „превозно средство“ по член 1, точка 1 от директивата“. Няма спор и, че процесният багер попада в приложното поле на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника - чл.1,т.1,чл.2 и чл.3 и пар.25 ДР.

По делото е безспорно и наличието на валидно възникнало застрахователно покритие по ЗЗГОА, обективирана в полица BG/06/119002790262, в която изрично е посочен обхватът на застрахователното покритие по отношение на причинените при използването на процесния индивидуализиран багер вреди - „гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените вреди на трети лица, свързани с притежаването и/или използването на моторното превозно средство, за които застрахованите отговорят, съгласно...“

В обобщение, въззивното решение, в което съставът, за да счете обратния иск за основателен, се е позовал на разпоредбата на чл. 477, ал. 1 КЗ - обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, не е в противоречие с практиката на СЕС. Тази констатация пряко изключва възможността за допускане на касационното обжалване по същите въпроси при посочената алтернативна предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Тъй като решенията на СЕС са задължителни за всички органи на държавите - членки (чл.633 ГПК), изключена е хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, съгласно очертанотото й в т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС приложно поле и възможността в резултат на приложението й да се постигне „промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й“.

Първият въпрос няма значение на изхода на спора, като следва да се отбележи, че в мотивировката към първия въпрос касаторът не държи сметка, че и двата вида застраховка са срещу „гражданска отговорност“, вид задължителни застраховки „гражданска отговорност“. Посредством този въпрос касаторът защитава теза, че „Инфра екперт“: 1/ има задължение да сключи договор за задължителна застраховка професионална отговорност по чл.469 КЗ като застрахова професионалната си отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството по чл.171 ЗУТ и 2/ при настъпването на вредите от специализираната строителна машина (багер товарач) по време на извършване на строително-монтажни работи в рамките на строителен обект, следва да реализира претенцията си въз основа на нея. Първата част от тезата е правилна, но втората част не може да бъде възприета. Ако са налице предпоставките за ангажиране на отговорността за застрахователно плащане по всеки един от двата вида задължителна застраховка „гражданска отговорност“ - на професионалната отговорност и на отговорността на автомобилистите, правото на алтернативен избор при реализирането на регресните права към застрахователя, е на застраховащия. Няма законова норма, която в такава хипотеза да задължава застраховащия да насочи претенцията си към застрахователя по договора по чл.469 КЗ, вместо към застрахователя по договора по чл.477 КЗ.

Разноски за производството не са претендирани от „Инфра експерт“ АД в представения отговор на касационната жалба.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.