Определение № 385 от 20.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 268/2011 г.

Подадена е частна касационна жалба от [фирма], София срещу определение на Бургаския апелативен съд по гр. д. № 296/2010 г. и приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] оспорва жалбата като недопустима и неоснователна След проверка, касационният съд установи следното: Бургаският апелативен съд с определение от 4. 1. 2011 г. по ч. гр. д. № 295/2010 г. е оставил в сила определението на Бургаския окръжен съд от 1. 7. 2010 г., с което е спряно производството по гр. д. № 193/2007 г. на основание чл. 182, ал. 1, б. „ г.” ГПК /отм./ - наличие на разглеждано друго дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск. Въззивният съд е констатирал, че такова значение ще има решението по т. д. № 269/2010 г. на Бургаския окръжен съд с предмет отрицателен установителен иск, предявен от [фирма] и от [фирма], на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ответникът по този иск [община] не е собственик на конкретно посочени поземлени имоти, които имоти са включени в обекта, за който е предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от [фирма] срещу [фирма]. Въззивният съд е имал предвид чл. 298, ал. 1 ГПК /отм./, който задължава съдът, разглеждащ иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да извърши проверка дали отчуждителят е собственик на имота. Искането на жалбоподателя за допускане на касация на определението на въззивния съд е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. Искането е необосновано и неоснователно. Приложеното определение от 2. 6. 2010 г. по ч. гр. д. № 237/2010 г. на друг състав на ВКС не представлява задължителна съдебна практика на касационния съд, която е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Неприложими са и разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, тъй-като в посоченото определение са изложени съображения по конкретен казус – липса на идентичност на спорните обекти и на страните по двете дела, каквито обстоятелства не са обсъждани и не са предмет на преценката на съда за спиране на производството. Съдът е приложил точно процесуалния закон като е мотивирал извода си за преюдициалното значение на решението по т. д. № 269/2010 г., с което, съдът, разглеждащ иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, следва да се съобрази при проверката за безспорно право на собственост на [фирма] върху част от обектите, за които се отнася предварителният договор, сключен между същото дружество като продавач и „А. Т. 21” като купувач. Върховният касационен съд