Определение № 768 от 19.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. В. Г. срещу определение № 50013 от 06.02.2023г. по гр.д. № 1633/2022г. на Върховния касационен съд, I г.о., с което са върнати подадените от него частни жалби вх. № 500605/30.01.2023г., вх. № 500649/31.01.2023г. и вх. № 500650/31.01.2023г. срещу определение № 50029/27.01.2023 г. по гр. д. № 1633/2022г., с което е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Габровски окръжен съд. С определението е оставено без разглеждане искането на И. В. Г. за спиране на производството по посоченото гражданско дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Жалбоподателят не сочи конкретни съображения за неправилност на акта. Излага своето становище по водения спор. Твърди, че има влязъл в сила документ за собственост, а са го осъдили без да знае. Според него случващото се е абсурд и иска да бъде спрян тормоза. Отговор на частната жалба не е подаден от ответницата В. В.. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение съставът на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд е върнал подадените от И. Г. частни жалби против определението от 27.01.2023г., с което е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на В. Д. В.. Посочил е, че частните жалби са недопустими, тъй като определението, с което в производство по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК касационната инстанция се произнася по наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване, е окончателно. То не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито попада сред определенията, постановени от касационната инстанция, за които в чл. 274, ал. 2 ГПК е предвидена възможност за обжалване пред друг тричленен състав на ВКС. Ако касационното обжалване бъде допуснато, какъвто е разглежданият случай, спорът ще бъде разрешен от касационния съд, а ако не бъде допуснато, въззивното решение влиза в сила - чл. 296, т. 3 предл. 1 ГПК. В този смисъл е трайната практика на ВКС, част от която е посочена в съдебния акт. Искането за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК съставът е оставил без разглеждане, като е посочил, че в този етап на производството Върховният касационен съд не разполага с правомощия да се произнася по него. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, напълно споделя извода, че частните жалби на И. Г. срещу определението, с което се допуска касационно обжалване, са недопустими. Определението на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 288 ГПК, с което се произнася по допустимостта на касационното обжалване, не подлежи на обжалване. Извършваната в това производство преценка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК представлява специфична правораздавателна дейност, характерна само за касационната инстанция, която не дава разрешение на правния спор, а прави селекция на касационните жалби по посочени в закона / чл. 280, ал. 1 ГПК / критерии. Според действащия Граждански процесуален кодекс касационното обжалване не е задължително, а е факултативно - обусловено от наличието на установени от законодателя предпоставки. В производството по чл. 288 ГПК се проверява наличието на общото основание /разрешаване на правен въпрос от значение за изхода на спора/ и специалните основания /противоречие с практиката на ВКС, противоречие с актове на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, значение на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото/ за допустимост на касационен контрол на жалбите. Предвид тези особености, определението по чл. 288 ГПК не попада сред определенията, посочени в чл. 274 ГПК като подлежащи на обжалване. Обжалването му не е изрично предвидено в закона, а с оглед изтъкнатата по-горе специфика не може да се приеме, че е преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Допълнителен аргумент за необжалваемост на определението по чл.288 ГПК се извежда от разпоредбата на чл. 296 ГПК, уреждаща момента на влизане в сила на решенията. В хипотезата на т.2 при прекратяване на касационното производство решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението за прекратяване на делото, а в хипотезата на т. 3 решението влиза в сила когато не е допуснато касационно обжалване, т.е. не е предвидено влизане в сила на определението, с което не се допуска касационно обжалване. От изложеното се налага изводът, че определението, с което се допуска или не се допуска касационно обжалване, е окончателно. По отношение на искането за спиране на производството поради наличие на престъпно обстоятелство (от страна на жалбоподателя не е посочено никакво такова обстоятелство), то съгласно разрешението в т. 8 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по т.д. № 1/2001 г. на ОСГК, запазило актуалността си в тази част и при действието на ГПК от 2008г., Върховният касационен съд не може да постановява спиране на основание на чл. 182, б.”д” ГПК/отм./., сега чл. 229, ал.1, т.5 ГПК. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.