Определение № 262 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1231/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 1790 от 07.11.2013 г. по гр. д. № 1811/2013 г. Пловдивски окръжен съд е потвърдил решение от 22.02.2013 г. по гр. д. № 22037/2010 г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен предявения от А. К. Х. против Х. Л. Б. негаторен иск за премахване на незаконното надстрояване на собствената на ответника сграда, с което е създадена пречка за нормално ползване на сградата на ищеца включително и коминните тела, както и за премахване на монтираната базова станция с две релейни станции от М-тел, поради вредните излъчвания от тях надвишаващи допустимите хигиенни норми. Решението се обжалва с касационна жалба от ищеца А. Х. с доводи за необоснованост и неправилност, поради необсъждане на всички доказателства по делото и направените възражения от страните. Допускането до касационна проверка се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК като основание за това е посочен разрешеният от съда процесуален въпрос за преценката на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност при формиране на правните изводи. Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. Относно формулирания процесуален въпрос изразява становище, че съдът е изпълнил задължението си да обсъдил всички събрани доказателства, поради което не е налице основание за допускане на касационна проверка. Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима. Върховният касационен съд като обсъди данните по делото и заявеното основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение намери следното: За да отхвърли предявения негаторен иск съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищецът е собственик на втория и трети етаж и таван от триетажна сграда с идентификатор 566784.519.280.1 по КК и КР на [населено място], [улица]. Ответникът е собственик на съседната сграда с административен адрес [населено място] [улица], с идентификатор 566784.519.280. За установяване на твърдението, че ответникът незаконно е надстроил сградата като е застъпил част от калканния зид между двете сгради, с което е създал ограничение за ползване на коминните тела в сградата на ищеца, по делото е приета техническа експертиза. Експертът е установил, че сградата е четириетажна с тавански етаж, състоящ се от сервизни помещения и тераса. Изпълнена е съгласно одобрения проект от 1927 г. От приет като доказателство по делото договор от 16.11.1934 г. е установил, че към момента на сключването му страните (бившите собственици на съседните сгради) са се споразумели калканната стена между сградите, сега собственост на страните по делото, до височина 8 м. да е обща. Постигнатото споразумение е в съответствие с установеното от архитектурните проекти, че сградата на ответника е проектирана и изпълнене на четири етажа, а тази на ищеца на три. При оглед на място експертът е установил, че в таванското помещение на сградата на ответника е извършено преустройство, изразяващо се в изграждане на площадка за монтиране на антена на М., като е изграден и парапет с височина 1.10 м. с циментов цокъл 0.30 м. Върху цокъла на източната страна, т. е. на границата с ищеца, са изградени три комина, като при оглед е установено, че няма нагар. От състоянието на източната стена на сградата на ответника на ниво тавански етаж (без външна мазилка и изпълнена със стари тухли), експертът прави извод, че това строителство е извършено, когато е била построена сградата. При проверка в [община], район Централен е установил, че не е постъпвало искане за надстрояване на сградата. В документацията на сградата се съдържа строително разрешение № 63 от 19.02.2003 г., издадено за преустройство на таванския етаж в стая с цел поставяне на съоръженията, които да обслужват антените. Експертът не се е произнесъл по поставения въпрос дали е спазена височината на третия етаж, поради липса на достатъчно проектни данни за сградата. Установил е, че в сградата на ответника не е излята допълнителна бетонна плоча. Антената е монтирана на съществуващата като само като допълнително е налята само бетонна основа под монтираните шини, която е с височина 10 см. Изпълнен е и бетонов цокъл и циментова замазка на плочата. Приетата тричленната експертиза е установила, че източният фасаден зид на сградата на ответника стъпва с 12 см. върху зида, явяващ се западен на сградата на ищеца, в продължение на 4 м. в посока юг-север. Източната стена на терасата на ответника стъпва с 12 см. върху покривната плоча на санитарния възел в имота на ищеца посока юг-север. При огледа не са установени пресни следи от влага. След вътрешен оглед са намерили следи от подпухване на мазилката на тавана по тавана на санитарния възел, в сградата на ищеца. И те достигат до извода, че сградата на ответника е построена съгласно одобрения проект от 1927 г. с партер – магазин, галерия с височина 1.80 и първи и втори жилищни етажи, както и тавански етаж с височина 2 м... Направен е извод, че изграденият етаж в сградата на ответника над нивото на последни етаж от сградата на ищеца не пречи на ползването на коминното тяло по предназначение, но за получаване на по-добра тяга могат да се поставят допълнителни димоотводни тръби за да се достигне билото на съседната сграда. В допълнителното заключение експертите са посочили, че първоначално покривът на таванското помещението, което е от източната страна към имота на ищеца е било с плосък покрив, а към момента е покрито с керемиди върху дървена конструкция. Коминното тяло в имота на ищеца на западния зид първоначално е било изведено над билото на сградата на ответника. Към момента е на около 2.5 м. под това ниво. От тези констатации са направили извод, че надстрояване по външната фасада на сградата на ответника не се установява. За да отговорят на въпроса за вида на инсталираната мощност на антенните устройства са ползвали представените писмени документи по делото, съставени от контролни органи, които са били сезирани с жалби от ищеца и собствениците на съседни имоти и въз основа на тях са достигнали до извода, че техническите изисквания на Наредба № 21 от 11.05.2007 г. за правилата за изграждане на мобилни далекосъобщителни мрежи и съоръжения, както и кои лица имат право да изграждат по одобрени книжа такива съоръжения са спазени. Разрешението за строеж на съоръжението е дадено на „Мобилте”. В представеното трето допълнително заключение на 19.05. след направено изчисление въз основа на данните за мощността на монтираните съоръжения и установените в наредбата допустими норми на електромагнитно излъчване, експертите са достигнали до извода че нормите установени с Наредба 21 от 2007 г. във вр. с чл. 5, ал. 2 от Наредба № 9/1991 г. не са спазени. Съдът е обсъдил събраните доказателства и е достигнал до извода, че сградата на ответника не е надстроена незаконно. Таванския етаж е преустроен с цел монтиране на антенно съоръжение на „М.”. Застъпването на калканната стена на третия етаж от сградата на ответника върху калканната стена на сградата на ищеца не препятства ползването на коминното тяло изпълнено на същата стена, поради което не създава ограничения или пречки за ползването на имота на ищеца. По отношение искането за премахване на монтираната на покрива на сградата на ответника антена от „М.”, поради създаваното от нея електромагнитно поле над допустимите хигиенни норми е намерил, че предявеният иск срещу ответника е неоснователен. Отговорност за създаване на вредни електромагнитни излъчвания от антенното съоръжение носи собственикът на вещта. Съдът е обсъдил всички събраните доказателства относими към първото противоправно действие, на което е основан негаторния иск – незаконно надстрояване на сградата на ответника. Изложил е подробни мотиви за това кои факти приема за установени и е обосновал правните си съображения и изводи за неоснователност на иска въз основа на тях. Не е допуснато нарушение на процесуалното правило на чл. 235, ал. 2 ГПК, поради което този процесуален въпросът, не обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на решението в посочената част. Въпросът обуславя допускане на касационна проверка на решението в частта, с която е прието, че относими за спора са само установените факти, че съоръжението – базова станция с две релейни станции е монтирано при спазване на действалите законови изисквания за това. За не относими за спора са намерени обстоятелствата дали създаденото от съоръжението елекромагнитно поле е над допустимите норми, тъй като ответникът не е легитимиран да отговаря за това. Отговорност се носи от собственика на съоръженията. Съдът е задължен да обсъди твърдяните обстоятелства и установените факти, като прецени тяхната относимост към вида на търсената защита. В случая е предявен негаторен иск, предмет на установяване на който е създаване на пречки или вредности от собственика на сграда, които препятстват или смущават спокойното ползване на съседен имот. Съдът не е обсъдил всички събраните доказателства във връзка със заявеното основание и вида на търсената защита, което е нарушение на съдопроизводствените правила и обуславя допускане на касационна проверка на въззивното решение по поставения процесуален въпрос. Този въпрос обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.