Определение № 172 от 23.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4871/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. П. Ч. чрез пълномощника му адвокат Р. С. против решение № 6014 от 12.08.2019 г., постановено по гр.д. № 1535 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, II-Д състав, с което е потвърдено решение от 27.09.2017 г. по гр.д. № 61321/2014 г. на Софийски районен съд, 71-ви състав за допускане на съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** заедно с избено помещение и с 36/570 ид.ч. от общите части на сградата и от поземления имот между съделителите и при права в съсобствеността: 3/8 ид.ч. за Р. П. П., 3/8 ид.ч. за Д. Д. С. и 2/8 ид.ч. за Н. П. Ч., като жалбата касае определените квоти за Р. П. и Д. С. над 1/3 ид.ч. за всеки. Р. П. П. и Д. Д. С. са подали чрез пълномощника си адвокат П. К. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорват касационната жалба, но не са изразили становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното: Въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционния и доколкото във въззивната жалба не е оспорена възприетата фактическа обстановка, е приел за установено, че имотът е бил закупен от държавата от Н. С. П. по време на брака му с Д. И. П.. Н. П. е починал на 8.10.1982 г. и е бил наследен от съпругата си Д. П. и децата си Б. Н. П. и В. Н. П., като на основание чл.14, ал.7 СК от 1968 г. съпругата е получила дела си от прекратената СИО от ½ ид.ч., а низходящите са наследили по ¼ ид.ч. За правата на Д. П. и Б. П. е проведено реституционно производство чрез уважен иск по чл.7 ЗВСОНИ, въз основа на което и съгласно представения по делото констативен нотариален акт ищците Р. П. П. и Д. И. С. се легитимират като собственици при равни права общо на ¾ ид.ч. Реституционно производство за правата на В. Н. П. не е проведено и след смъртта му на 25.03.2008 г. правата му от ¼ ид.ч. са наследени от сестра му Б. Н. П. /майка им Д. И. П. е починала на 21.10.2005 г./, а след нейната смърт на 18.06.2013 г. – от единствения й наследник Н. П. Ч.. По повод довода във въззивната жалба на Н. П. Ч., че така определението квоти не са съобразени с влязлото в сила решение по гр.д. № 3043/2011 г. на СГС, II-В състав, с което е отхвърлен предявения от Р. П. П. и Д. И. С. против Б. Н. П. ревандикационен иск за делбения по настоящото дело имот за 1/3 ид.ч., въззивният съд е изложил съображения, че липсва сила на пресъдено нещо за тези права предвид естеството на правния спор по това дело и пределите, до които се разпростира силата на пресъдено нещо. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Н. П. Ч. поставя въпроса: възможно ли е когато с влязло в сила решение е отхвърлен иск по чл.108 ЗС с решаващ мотив, че ищците по иска не са собственици на определена идеална част от имот, в решението за допускане на делбата на този имот, делбеният съд да пререши въпроса за собствеността на тази идеална част. Въпросът е относим към изхода на спора и мотивите на въззивния съд. По него не е удостоверено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2009 г. на ВКС не е постановявано, а постановеното Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС не дава отговор на посочения въпрос/, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280,ал.1, т.3 ГПК с оглед необходимостта да се даде тълкуване относно силата на пресъдено нещо на решение, с което се отхвърля ревандикационен иск, тъй като ищците по него не са собственици на определена идеална част от имот и относима ли е същата в последващ процес между същите страни /респективно техни правоприемници/ за делба на същия имот, в който последващ процес доказателствата установяват, че ищците са носители на част от отречените по ревандикационния иск права. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение