Определение № 395 от 20.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1187/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. С. и М. С. срещу решение № 262210 от 05.04.2021 г. по в.гр.д.№ 8534 от 2019 г. на Софийския градски съд, II-А въззивен състав, с което е потвърдено решение № 73736 от 25.03.2019 г. по гр.д.№ 41041 от 2013 г. на Софийския районен съд, 43 състав за отхвърляне на предявените от Б. С. и М. С. срещу В. И. В. искове по чл.109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови нарушението на правото на собственост на ищците, като премахне незаконно построени постройка и масивна бетонна стена в съсобствения им недвижим имот, представляващ УПИ X.-..... от кв. .... по регулационния план на [населено място] от 1977 г., имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място] от 2012 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е небосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.2, предл.3 ГПК- очевидна неправилност на решението. Изложени са доводи, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения като не е изпълнил задълженията си да поиска от ответника да уточни направеното от него възражение за придобивна давност по период и вид и да разпредели доказателствената тежест между страните. Твърди се и че е напълно необоснован /голословно твърдение/ изводът на съда за основателност и доказаност на направеното възражение за давност. Ответниците по жалбата М. А. В., А. В. В. и И. В. В., конституирани като страни по делото на мястото на починалия след подаване на касационната жалба първоначален ответник В. И. В., не вземат становище по касационната жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска. За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че с договор за дарение, сключен с нотариален акт № ..... от 11.11.1997 г., ищците Б. С. и М. С. са придобили от майка си Е. А. С. правото на собственост върху дворно място, находящо се в [населено място], представляващо парцел XVІІ-..... от кв. ..... по регулационния план на града от 1977 г., цялото с площ от 848 кв.м. Ответникът В. И. В. се легитимира като собственик с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № ..... от 07.06.1995 г., на 532/1380 ид.ч. от съседното от запад дворно място, представляващо парцел XІІІ- .....,..... от кв.119 по регулационния план на [населено място] от 1977 г., целият парцел с площ от 1380 кв. м. С констативен нотариален акт № .... от 01.12.2005 г., ответникът е признат за собственик на реална част от УПИ XVІІ- ....., с площ от 10 кв. м., придобита като придадена по регулация към собствения на ответника УПИ XІІІ-.....,..... От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза на в.л.инж.С. К. се установява, че процесният гараж е изграден от ответника законно /с разрешение за строеж от 14.10.1997 г./, в неговото дворно място, непосредствено до страничната регулационна линия с имота на ищците. За изграждането на този гараж тогавашният собственик на имота и майка на ищците Е. А. С. е подписала декларация с нотариална заверка на подписа от 11.07.1997 г., с която е дала съгласие ответникът да построи гаража на страничната регулационна граница между парцели XІІІ- ....., ..... и XVІІ-..... от кв.119. Според вещото лице, гаражът заема част от мястото с площ от 10 кв.м., която по силата на действащия дворищнорегулационен план, одобрен през 1977 г., е била придадена по регулация от имота на ищците към парцела на ответника. Този регулационен план е бил приложен- регулационните сметки са били уредени, което се установява както от представената по делото декларация на Е. С. и ответника за уредени сметки по регулация и от разписка от Е. С. за получена сума в размер на 675 щ.д. във връзка с уреждане на сметките между двата парцела по регулационния план от 1977 г., така и от съставения констативен нотариален акт № ..... от 01.12.2005 г. Извън придадените по регулация 10 кв.м., гаражът заема част от имота на ищците с площ от около 0,5 кв.м., което обаче е в обхвата на графичната точност на картните материали съгласно чл.18 от Наредба № 02-20-5 от 15.12.2016 г. По отношение на масивната бетонна ограда между двата имота, вещото лице е установило, че тя следва нанесената в кадастралната карта от 2012 г. граница между имота на ищците с идентификатор ..... и имота на ответника с идентификатор ...... Масивната ограда е с дължина 16 м.; в южната си част представлява подпорна стена срещу свличане на имота на ответника към имота на ищците и е означена от вещото лице със зелен цвят, между точки 4 и 5 на скицата на вещото лице, находяща се на лист 69 от първоинстанционното дело. Тази ограда обаче не е изградена на регулационната линия между двата имота по плана от 1977 г., а навлиза в имота на ищците между 1 м. и 1,5 м. На част от страничната регулационна линия е изградена друга ограда от метални колове и телена мрежа /т. А-В от скицата на вещото лице/. Вещото лице констатира, че в кадастралната карта като кадастрална граница е нанесена съществуващата масивна бетонна ограда, а не регулационната граница между имотите, отразена на място чрез оградата от метални колове и телена мрежа. По делото са представени и документи във връзка с извършено от ответника нарушение- строителство на оградата в съседния парцел /на ищците/ без надлежни строителни книжа, искане за премахването на процесните ограда и гараж по административен ред и изпълнение на предписание за незаконно извършени строителни работи от ответника, касаещи имотите на страните по делото. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че фактическият състав на търсената негаторна защита включва кумулативното наличие на две предпоставки: ищецът да е собственик на процесния имот и ответникът сам или чрез трето лице незаконосъобразно да е осъществил въздействия, които са приключили, но от тях са настъпили трайни последици, ограничаващи възможността на ищеца да упражнява спокойно и в пълнота правомощията, произтичащи от обема на правото му на собственост върху процесния имот. В конкретния случай по отношение на процесния гараж съдът е приел, че същият представлява законно построена през 1997 г. масивна сграда на регулационната граница между два парцела при режима на З. /отм./, със съгласието на собственика на съседния имот /майката на ищците и собственик на имота към 1997 г. Е. С./, дадено в нотариално заверена форма. Поради това при построяването му са спазени действащите строителни правила и норми и същият представлява законен строеж, включително и от гледна точка на построяването му на регулационната линия. Съдът е счел за неоснователно оплакването, че е налице навлизане на гаража в имота на ищците, като се е позовал на извода на вещото лице, че навлизането е в рамките на допустимото нормативно отклонение- 0,5 кв.м. Поради това, според въззивния съд, предявеният негаторен иск за премахване на гаража е неоснователен и недоказан. По отношение на масивната ограда въззивният съд е приел за установено, че същата не е изградена на регулационната граница между парцелите по регулационния план на [населено място] от 1977 г., а навлиза в имота на ищците с около 1 м.-1,5 м., като съвпада с границата между имотите по одобрената кадастрална карта на [населено място] от 2012 г. Като се е позовал на приетото в Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС и в Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е приел, че доколкото и негаторният, и ревандикационният иск са видове петиторна защита на правото на собственост, в производството по предявен иск по чл.109 ЗС, също като в производство по предявен иск по чл.108 ЗС, следва да бъде изследван въпросът за грешно заснемане или нанасяне на имот в кадастралната карта като преюдициален факт, относим към материалноправната легитимация на ищеца по иска по чл.109 ЗС. Поради това съдът се е произнесъл относно това дали дворищнорегулационният план на [населено място] от 1977 г. е бил приложен за процесните имоти /приел е, че този план е бил приложен по реда на З. /отм./ с уреждането на сметките по регулация/ и въз основа на това е стигнал до извод, че процесната бетонна ограда /съвпадаща с кадастралната, а не с регулационната линия между двата имота/ е била изградена върху част от имота на ищците. Приел е обаче, че процесната реална част от имота на ищците, върху която е била изградена бетонната ограда, е придобита от ответника по давност: налице била осъществявана от ответника фактическа власт върху процесната част от имота на ищците за период повече от 10 години преди подаване на исковата молба на 01.10.2013 г. /в тази връзка били събрани гласни доказателства, а и това не е изрично оспорен факт/, а и нямало пречки за придобиване по давност на реална част от имота на ищците по аргумент от чл.200, ал.2 ЗУТ. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение няма основания за допускане на касационно обжалване на това решение: Решението не е очевидно неправилно, както твърди пълномощникът на касаторите. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, З. /отм./, ЗУТ и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Неоснователно е твърдението на пълномощника на касаторите, че решението е очевидно неправилно, тъй като съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не е изпълнил задължението си да поиска от ответника да уточни направеното от него възражение за придобивна давност по период и вид и да разпредели доказателствената тежест между страните. Тези твърдения на касаторите са неверни. Съдът не е допуснал посочените по-горе процесуални нарушения. Напротив, след като е констатирал, че в отговора на исковата молба /стр.3/ ответникът е направил евентуално възражение за придобивна давност за периода от 1997 г. до 2007 г., с определение от 28.07.2017 г. първоинстанционният съд е изготвил доклад, в който е указал на ответника допълнително да уточни направеното от него възражение за придобивна давност и е разпределил доказателствената тежест между страните; с молба от 12.12.2017 г. ответникът е уточнил възражението си /позовал се е на упражнявано недобросъвестно владение в периода от 02.06.1997 г. до 01.01.2008 г. и след това до подаване на исковата молба/; в първото съдебно заседание на 12.12.2017 г. съдът е дал нова възможност на ответника в едномесечен срок да конкретизира възражението си за давност; с нова молба от 05.01.2018 г. ответникът е конкретизирал това свое възражение, а в открито съдебно заседание от 26.06.2018 г. първоинстанционният съд е допълнил доклада си по делото относно възражението за давност, допускал е свидетел на ответника за доказване на това възражение и е дал възможност на ищците също да доведат свидетели относно възражението на ответника за придобивна давност. Неоснователно е и твърдението на пълномощника на касаторите за очевидна неправилност на решението, поради напълно необоснован извод на съда за основателност и доказаност на направеното възражение за давност. Изводът на съда за доказаност на възражението на ответника за придобивна давност е обоснован със събраните по делото гласни доказателства и с факта, че между страните било безспорно обстоятелството, че ответникът е осъществявал фактическа власт върху процесната реална част от имот за период повече от 10 години преди предявяването на иска. А дали този извод на съда е правилен е въпрос, относим към преценката за правилност на обжалваното решение, която преценка налага обсъждане на събраните по делото доказателства. Както бе изложено по-горе обаче, очевидната неправилност на решението е такава неправилност, която може да бъде констатирана от ВКС само при прочита на обжалваното решение, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Не са налице и другите предвидени в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.109 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Поради всичко гореизложеното обжалваното решение на Софийския градски съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение