Определение № 60617 от 16.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1007/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Д. Б., [населено място], с приложено към делото удостоверение за юридическа правоспособност, срещу решение №260002 от 11.01.2021 г. по в. гр. дело №529/2020 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 711 от 13.07.2020 г. по гр. дело № 2859/2019 г. на Пловдивския окръжен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено, че З. К. Т., Г. К. Г. и Ш. Т. К. не дължат на Б. Д. Б. сумите, както следва: 7 800.00 лева, представляваща дадена на заем сума на 03.08.1995 г. и 24 000.00 лева, представляваща дадена на заем сума на 04.12.1995 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 28.01.2006 г. по гр. д. № 1992/2000 г. по описа на ОС - Пловдив. Ответниците З. К. Т., Г. К. Г. и Ш. Т. К., чрез пълномощника си адвокат С. К. - М., оспорват касационната жалба. Не претендират деловодни разноски. Въззивният съд е приел, че са предявени по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК искове за признаване за установено, че ищците З. К. Т., Г. К. Г. и Ш. Т. К. не дължат на Б. Д. Б. сумите, както следва: 7 800.00 лева, представляваща дадена на заем сума на 03.08.1995 г. и 24 000.00 лева, представляваща дадена на заем сума на 04.12.1995 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 28.01.2006 г. по гр. дело № 1992/2000 г. на Окръжен съд - Пловдив. Ищците са длъжници по изпълнително дело № 20198230400192 по описа на ЧСИ К., което е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 1992/2000 г. на Окръжен съд Пловдив в полза на кредитора Б. Д. Б. против Ш. Т. К. и К. Г. К., за сумата 31 800.00 лева, дължими по договори за заем. Преди образуването на това изпълнително дело, въз основа на същия изпълнителен лист, са били образувани и други изпълнителни дела, които са били прекратени. Последното от тях е изпълнително дело № 96/2007 г. на ЧСИ А., рег. №757. Последното изпълнително действие по изпълнително дело № 96/2007 г на ЧСИ А. е извършено на 29.06.2010 г., което е видно от удостоверение изх. № 00155/27.05.2020 г. на ЧСИ А., рег. №757. По делото няма твърдения или доказателства за извършване на изпълнителни действия след тази дата до образуването на изпълнително дело № 20198230400192 по описа на ЧСИ К., което е станало през 2019 г. При изчисляване на процесния петгодишен давностен срок по правилата на чл. 116, б. „в” ЗЗД и чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да се приеме, че същият е започнал да тече на 29.06.2010 г. и е изтекъл на 29.06.2015 г. Исковата молба е подадена на 30.10.2019 г. Към този момент задължението на ищците е било погасено по давност през 2015 г. Неоснователно е възражението на ответника по иска, че давността не следва да се зачита, тъй като не се прилага служебно. В случая тя не е приложена служебно, а въз основа на изрично наведено твърдение в исковата молба. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи наличие на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Не е формулиран правен въпрос. Изложени са твърдения по съществото на спора. Приложена е и практика на Върховния касационен съд – Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 25 от 15.08.2008 г. по т.д. № 387/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 7 от 11.07.2008 г. по т.д. № 370/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 11 от 08.07.2008 г. по т.д. № 288/2008 г. на ВКС, І т.о., определение № 101 от 10.11.2008 г. по т.д. № 534/2008 г. на ВКС, І т.о. Обосновката относно хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е наличието на стара и нова редакция на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, поради което е настъпила законодателна промяна, което е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложени са твърдения, че обжалваното решение е очевидно неправилно, нищожно, недопустимо и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №260002 от 11.01.2021 г. по в. гр. дело №529/2020 г. на Пловдивския апелативен съд. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност. В настоящия случай няма формулиран правен въпрос. Изложени са само твърдения по съществото на делото, които представляват оплаквания относно правилността на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и не подлежат на разглеждане в настоящето производство по чл. 288 ГПК. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за което липсва и надлежна обосновка. Съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано. Като основание за наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се сочи единствено настъпила законодателна промяна, изразяваща се в различни /стара и нова/ редакции на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Не се посочва непълнота или неяснота на конкретна правна норма, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което липсва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на формулираните в изложението оплаквания. Предвид наличието на задължителна практика, обективирана в тълкувателно решение, по въпроса за предпоставките за присъждане на разноски, се изключва приложното поле на основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.