Определение № 50818 от 10.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1667/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. М. Х. против решение №1724 от 18.11.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 2179 по описа за 2021 г. на Варненския окръжен съд, ГО, III състав. Ответниците по касационната жалба К. Д. П. и П. Г. П. застъпват становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При проверка на допустимостта на касационното производство Върховният касационен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена срещу решението на Варненския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете на ответника да заплати разделно на всеки от ищците К. П. и П. П. по една втора част от 9 765 лв., изтеглена от ответника на 7.9.2018 г., сумата от 1 800 лв., изтеглена на 22.10.2018 г. и на 23.10.2018 г., както и разликата над сумата от 300 евро до 931,45 евро, представляваща част от изтеглена на 25.10.2018 г. сума, вместо това е постановено друго решение, с което ответникът е осъден да заплати на ищците тези суми. Първоинстанционното решение е потвърдено в частите, с които ответникът е осъден да заплати на К. Д. П. 639,27 евро, представляваща 1/2 част от сумата 1258,55 евро, изтеглена на 25.10.2018 г., сумата 513,50 евро, представляваща 1/2 идеална част от сумата от 1027 евро, изтеглена на 26.10.2018 г. и сумата от 2000 евро, представляваща 1/2 част от сумата 4 000 евро, изтеглена на 19.11.2018 г., както и да заплати на П. Г. П. същите 1/2 части от изтеглените на горепосочените дати суми. По този начин въззивният съд се е произнесъл по предявените от К. Д. П. и П. Г. П. срещу П. М. Х. искове за заплащане на всеки от тях поотделно по една втора част от изтеглената на 7.9.2018 г. сума от 9 795 лв., тоест-с цена на иска на всеки един от ищците е 4897,50 лв., по една втора част от изтеглената на 22.10.2018 г. и на 23.10.2018 г. сума от 1800 лева, или с цена на иска 900 лева, изтеглената на 25.10.2018 г. сума от 2 210 евро/цена на иска 1105 евро/, изтеглена на 26.10.2018 г. сума от 1027 евро/цена на иска 513,50 евро/ и изтеглената на 19.11.2018 г. сума от 4 000 евро/цена на иска 2 000 евро. Следователно обжалваното решение е постановено по предявени от всеки един от двамата ищци срещу ответника обективно съединени искове с цена под пет хиляди лева. Касае се за парични притезания, при които цената на иска се определя от търсената сума според чл.69, ал.1, т.1 от ГПК. В този смисъл е трайната практика на ВКС, съдържаща се в определения № 50348 от 3.10.2022 г. по ч. гр. д. № 3410/2022 г. на IV ГО, № 335 от 23.09.2022 г. по ч. гр. д. № 3013/2022 г. на IV ГО, № 140 от 23.05.2022 г. по т. д. № 2041/2021 г. на II ТО и много други. В този случай съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, поради което касационната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното касационно производство следва да бъде прекратено. При този изход на спора касаторът дължи на ответниците по касационната жалба по 3 000 лв. разноски за настоящото производство. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение