Определение № 50425 от 07.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1762/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. К. П. - гражданин на Федерална Република Германия, представляван по пълномощие от адв. И. Д. от АК Пловдив, срещу решение № 164 от 16.03.2022 г., постановено по в. т. д. № 539/2021 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 260605 от 21.12.2020 г. по т. д. № 1936/2019 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от Х. П. против „Сиус“ ООД искове с правно основание чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ за установяване, че вписаните обстоятелства по партидата на „Сиус“ ООД в Търговския регистър под № 20140714172345 - заличаване на Х. П. като управител на дружеството, начин на представителство на дружеството, седалище и адрес на управление на дружеството, съобразно решения на общото събрание на съдружниците, проведено на 20.12.2013 г., са несъществуващи обстоятелства. В касационната жалба се излагат касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и уважаване на предявените искове с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, обусловили изхода на делото, които са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика в ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и в постановени по реда на чл.290 ГПК (редакция преди изменението от ДВ бр.86/2017 г.) решения на ВКС, както и в противоречие с практиката на ВКС в посочени решения по чл.290 ГПК (след изменението от ДВ бр.86/2017 г.), а именно: „ 1. Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства по делото, сочени от страните като относими към защитните им тези в процеса, да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения и след като изгради свои собствени фактически и правни констатации, да даде самостоятелно разрешение на правния спор, с който е сезиран; 2. Относно доказателствената стойност на частен свидетелстващ документ, изходящ от страната, която се ползва от същия; 3. Какви са последиците от разпределението на тежестта на доказване в гражданския процес и как съдът следва да цени непроведеното пълно главно доказване от страната, носеща тежестта на доказване за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство“. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Сиус“ ООД със седалище в [населено място] - чрез пълномощник адв. М. Н. от САК, който оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Производството по т. д. № 1936/2019 г. е образувано пред Софийски градски съд по искова молба на Х. П., с която са предявени искове по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ срещу „Сиус“ ООД за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства по партидата на дружеството в Търговския регистър във връзка с решения на общото събрание на съдружниците от 20.12.2013 г. в частта по т.1 - за освобождаване на Х. П. като управител, и по т. 4 и т.5 - за промяна на седалището и адреса на управление на дружеството. В исковата молба ищецът е поддържал, че е съдружник в „Сиус“ ООД, че на датата 20.12.2013 г. не е проведено общо събрание на съдружниците в дружеството и не са взети решенията по т.1, т.4 и т.5, отразени като приети в представения със заявлението за вписване протокол - извлечение, съставен в по-късен момент за целите на вписването, че не е спазена предвидената в дружествения договор форма за представителство на съдружник от пълномощник при провеждане на общо събрание на дружеството, поради което вписаните въз основа на решенията обстоятелства/промени по партидата на дружеството в Търговския регистър са несъществуващи обстоятелства. Първоинстанционният съд е разгледал исковете и се е произнесъл с решение за тяхното отхвърляне, след като в резултат на съвкупна преценка на фактите и доказателствата е достигнал до извод, че на 20.12.2013 г. е проведено общо събрание на съдружниците в „Сиус“ ООД и са взети решенията по т.1, т.4 и т.5 от обявения в поканата дневен ред на събранието, въз основа на които е извършено вписване в Търговския регистър на оспорваните като несъществуващи обстоятелства. Сезиран с въззивна жалба от ищеца Х. П., Апелативен съд - София е постановил обжалваното с касационната жалба въззивно решение, с което е потвърдил решението на първоинстанционния съд, препращайки по реда на чл.272 ГПК към неговите мотиви. Въззивният съд не е възприел твърденията и доводите на ищеца, насочени към отричане на доказателствената стойност и доказателствената сила на представения със заявлението за вписване протокол - извлечение от протокол за проведено на 20.12.2013 г. общо събрание на съдружниците в „Сиус“ ООД. След преценка на документа въззивният съд е приел, че протоколът съставлява годно доказателствено средство както за нуждите на охранителното производство, така и за целите на исковото производство. От текста на протокола - извлечение съдът е установил, че документът е подписан от пълномощник на съдружника Г. Х. - адв. Г. Д., който е бил надлежно упълномощен да представлява посочения съдружник в събранието. Противно на твърденията на ищеца, съдът е преценил, че извлечението формално представлява оригинал на частен документ с придадената му от чл.180 ГПК доказателствена сила и че осъществяването на удостоверените в съдържанието му факти - провеждане на общото събрание на датата 20.12.2013 г. и вземане на отразените решения от участвалия (чрез пълномощник) съдружник, е доказано при условията на пълно и главно доказване чрез представяне по делото на съставения по време на събранието протокол в неговата цялост, както и с наслагване към съдържанието му на извършено от нотариус нотариално удостоверяване на датата на провеждане на събранието. За да аргументира извода си за проведено пълно и главно доказване на факта на провеждане на събранието на датата 20.12.2013 г., въззивният съд е акцентирал върху записаното в протокола - извлечение обстоятелство, че по реда на приложимото австрийско право е осъществен опит за връчване на 27.11.2013 г. на покана за свикано общо събрание на 20.12.2013 г. до съдружника Х. П.. От приложените към първоинстанционното производство документи за отправена съдебна поръчка до компетентния съд в Австрия съдът е установил, че пратката с поканата е върната в австрийския съд на 27.11.2013 г., с оглед на което е приел за доказано по категоричен начин, че към 27.11.2013 г. е предприето връчване на покана до ищеца за провеждане на събранието, което връчване е потвърдено като редовно в по-късен момент. Въззивният съд е обсъдил и приетия като доказателство констативен протокол, съставен и подписан от нотариус, с който е удостоверено, че на 20.12.2013 г., в часа и на мястото, определено за провеждане на общо събрание на съдружниците в „Сиус“ ООД, се е явил пълномощник на представлявания на събранието съдружник Г. Х. (адв. Д.). С аргумент, че констативният протокол се ползва с присъщата на официалните документи материална доказателствена сила относно извършените от и пред нотариуса действия и направените пред него изявления, съдът се е произнесъл, че протоколът доказва провеждането на събранието с участието на пълномощника на представлявания съдружник, а липсата на отразяване на начина на гласуване и на взетите решения по дневния ред не лишава документа от удостоверителна сила. Във връзка с последната констатация въззивният съд е препратил към становището на първоинстанционния съд, че доколкото констативният протокол е съставен по искане на молителя (адв. Г. Д., действащ като пълномощник на Г. Х. в качеството на съдружник в „Сиус“ ООД), последният е определил предметния обхват на протокола в рамките на очертаните от чл.593 ГПК удостоверителни функции на нотариуса; Отсъствието на удостоверяване за други извършени пред нотариуса действия (конкретно - на проведеното гласуване и на взетите дружествени решения) означава, че на нотариуса не е било възложено извършването на нотариално удостоверяване за тях, а не, че те не са извършени. В подкрепа на извода за провеждане на общото събрание на 20.12.2013 г. и за вземане на решенията, отразени в представения със заявлението за вписване протокол - извлечение, въззивният съд се е позовал и на приетата по делото електронна кореспонденция между съдружника Г. Х. и юридическия екип, който му е оказвал правно съдействие в релевантния за спора период. Въззивният съд е възприел констатацията на първоинстанционния съд, че в електронно писмо от 21.12.2013 г. се съдържат данни за проведено на 20.12.2013 г. общо събрание на „Сиус“ ООД, като в писмото е отбелязано, че съдружникът Х. П. не е присъствал и не е изпратил представител, поради което след изясняване дали е получил изпратената покана, документите от проведеното събрание, заедно с протокола, ще бъдат представени в Търговския регистър. В заключение, съобразявайки в съвкупност приетите за установени факти по делото - изпращане на покана до ищеца в качеството му на съдружник за датата и мястото на провеждане на общото събрание с посочване на всички точки от дневния ред, наличието на изрично нотариално заверено пълномощно от 22.10.2013 г. в полза на адв. Г. Д. за участие в събранието на 20.12.2013 г. като представител на съдружника Г. Х. с посочване как да се гласува по всяка точка от дневния ред, констативен протокол от 20.12.2013 г., съставен от нотариус в часа и на мястото на насроченото общо събрание, и разменена непосредствено след 20.12.2013 г. кореспонденция между представлявания на събранието съдружник и обслужващия го юридически екип, съдържаща информация за проведеното събрание без участие на поканения съдружник Х. П., въззивният съд е формирал решаващия си извод, че на 20.12.2013 г. е проведено общо събрание на съдружниците в „Сиус“ ООД, на което са взети решенията относно заявените за вписване в Търговския регистър обстоятелства по т.1, т.4 и т.5 от дневния ред, чието съществуване се отрича от ищеца по реда на чл.29 ЗТР. Поради това въззивният съд е споделил крайния извод на първоинстанционния съд, че предявените искове по чл.29, ал.1, пр.3 ТЗ са неоснователни и подлежат на отхвърляне. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е изложил и съображения за неотносимост към предмета на правния спор по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ на оплакванията и доводите във въззивната жалба на ищеца, свързани с нарушения на закона и на дружествения договор при свикване и провеждане на събранието. Съобразявайки указанията и разясненията в Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСТК на ВКС, въззивният съд се е произнесъл, че евентуалните нарушения при свикване и провеждане на събранието са от значение за отменяемостта на решенията на общото събрание по реда на чл.74 ТЗ, но нямат отношение към предпоставките за основателност на исковете по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ. По основанията за допускане на касационно обжалване, поддържани от касатора Х. П. в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК: Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено заявеното в изложението основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Първият поставен във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпрос - за задължението на въззивния съд да даде самостоятелно разрешение на правния спор, след като извърши анализ на ангажираните от страните доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните и формира свои собствени фактически и правни изводи по предмета на спора, е значим за делото, но при разрешаването му въззивният съд не е процедирал в противоречие със сочената от касатора задължителна практика на ВС и ВКС и казуална практика на ВКС по чл.290 ГПК. Касаторът е обосновал значението на въпроса за изхода на делото с твърдения, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е обсъдил възраженията му срещу доказателствената стойност на представения със заявлението за вписване в Търговския регистър протокол - извлечение от протокол за проведено на 20.12.2013 г. общо събрание на съдружниците в „Сиус“ ООД, а също и възраженията срещу представителната власт на пълномощника, който според данните в протокола - извлечение е представлявал по време на събранието съдружника Г. Х. и е съставил и подписал протокола за събранието. Твърденията за необсъждане на посочените възражения /доводи/ не кореспондират с мотивите към обжалваното решение, в които въззивният съд е изложил подробни съображения относно доказателствената стойност на протокола - извлечение и за неоснователност на възраженията и доводите на ищеца, насочени към оспорване на документа, в т. ч. и на отразената в текста му дата на съставяне. За да приеме, че протоколът - извлечение доказва провеждането на общото събрание на датата 20.12.2013 г. и вземането на отразените в текста му дружествени решения, въззивният съд не се е ограничил само до преценка на съдържанието на конкретния документ, а е взел предвид множество факти, съвкупността от които е послужила като основание за формиране на категоричния извод за валидно възникване на заявените за вписване в Търговския регистър обстоятелства. Въззивният съд не е възприел тезата на ищеца - сега касатор, за недостоверна дата на протокола, като се е аргументирал с наличието на безспорни доказателства, установяващи провеждането на събранието на отразената в текста му дата - изпратената до ищеца покана за събранието, чието връчване предхожда датата 20.12.2013 г., констативният протокол, съставен от нотариус на датата, посочена в протокола като дата на провеждане на събранието, разменената на 21.12.2013 г. електронна кореспонденция между ищеца и консултиращия го юридически екип, в която се съдържа информация за провеждане на събранието в отсъствие на съдружника Х. П.. Мотивите към решението съдържат и извод, че съставителят на протокола - адв. Г. Д., е бил надлежно упълномощен от съдружника Г. Х. да го представлява на събранието, като правилността на тази констатация не е предмет на производството по чл.288 ГПК (т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Предвид мотивите към обжалваното решение, в които въззивният съд е изложил свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се е произнесъл по всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване по поставения в п.1 от изложението процесуалноправен въпрос. Формулировката в т.2 от изложението „относно доказателствената стойност на частен свидетелстващ документ, изходящ от страната, която се ползва от същия“ не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и по повод на нея не може да се допусне касациононо обжалване на въззивното решение на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Доводите на касатора за неправилна преценка от страна на въззивния съд на доказателствената сила на приложения към заявлението за вписване протокол - извлечение, подкрепени с практика на ВКС по приложението на чл.180 ГПК (решение № 375//28.12.2012 г. по гр. д. № 1347/2011 г. на ІV г. о., решение № 748/17.02.2011 г. по гр. д. № 801/2009 г. на ІV г. о., решение № 506/08.09.2010 г. по гр. д. № 705/2009 г. на ІV г. о. и др.), биха били от значение за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, ако изводът на въззивния съд за провеждане на спорното общо събрание е формиран единствено и само въз основа на съдържанието на протокола, квалифициран като частен свидетелстващ документ. Видно от мотивите към обжалваното решение, произнасянето на въззивния съд, че е доказано осъществяването на удостоверените в протокола факти, е резултат от обсъждането на поредица от доказателства (в т. ч. и съставеният от нотариус констативен протокол с характер на официален свидетелстващ документ), които в своята съвкупност са мотивирали съда да приеме за достоверна информацията в протокола. Въззивният съд не се е отклонил от константната практика на ВКС по въпроса за доказателствената стойност на частен свидетелстващ документ, съставен от ползващата се от документа страна, а е изградил решаващите си изводи в съответствие с нея, тъй като е възприел протокола за достоверен след преценка на неговото съдържание във връзка с всички останали доказателства по делото. Въпросът по т.3 от изложението е зададен подвеждащо и не съответства на мотивите към обжалваното решение, което е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване. В мотивите въззивният съд е обосновал категоричен и недвусмислен извод, че ответникът, който носи тежестта да докаже валидното възникване на заявените за вписване в Търговския регистър обстоятелства, е провел пълно и главно доказване на релевантните за изхода на спора факти - че е проведено общо събрание на съдружниците в „Сиус“ ООД на датата и по начина, обективирани в представения със заявлението за вписване протокол - извлечение, и че на събранието са взети отразените в протокола дружествени решения за освобождаване на ищеца като управител на „Сиус“ ООД, за промяна на седалището и на адреса на управление на дружеството. Правилността на залегналия в мотивите извод, обусловил положителния изход на спора по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ, не подлежи на проверка в стадия на производството по чл.288 ГПК. Субективното виждане на касатора, че ответникът не е провел в пълен обем и по несъмнен начин дължимото (с оглед разпределението на доказателствената тежест) доказване на фактите, от които зависи основателността на исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, не може да предпостави допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Поради несъответствието на въпроса с изискването на чл.280, ал.1 ГПК е безпредметно да се обсъжда цитираната във връзка с въпроса практика на ВКС. По изложените съображения решението по в. т. д. № 539/2021 г. на Апелативен съд - София не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В практиката на ВКС е възприето разрешението, че очевидната неправилност, уредена в чл.280, ал.2, пр.3 ГПК като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, се свързва с особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречи с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол при предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Касаторът е аргументирал очевидната неправилност с довод, че при постановяване на обжалваното решение е допусната явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика - въззивният съд е приел, че провеждането на общото събрание на посочената в протокола - извлечение дата е установено при условията на пълно доказване както чрез представяне по делото на самия протокол в цялост, така и чрез наслагване към съдържанието му на извършеното от нотариус удостоверяване на датата, а всъщност констативният протокол на нотариуса не съдържа нотариално удостоверяване на датата на провеждане на събранието. След анализ на мотивите към обжалваното решение настоящият състав на ВКС не констатира явна необоснованост на изводите на въззивния съд, насочваща към квалифицираната форма на неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Поддържаните от касатора доводи по същността си представляват оплакване за неправилно възприемане от страна на въззивния съд на съдържанието на констативния протокол на нотариуса, респ. за необоснованост на изводите, до които е достигнал съдът след преценка на неговото съдържание - самостоятелно и във връзка с представения към заявлението за вписване в Търговския регистър протокол - извлечение. Произнасянето по основателността на наведените доводи предполага извършване на касационна проверка по реда на чл.281, т.3 ГПК на правилността на въззивното решение, което е несъвместимо с основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Предвид изложеното, постановеното от въззивния съд решение не следва да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Разноски за производството по чл.288 ГПК не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,