Определение № 318 от 16.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 947/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Д.- И. и Т. Н. Д. срещу решение № 400 от 22.11.2019 г. по в.гр.д.№ 256 от 2019 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, с което е потвърдено решение № 268 от 21.12.2018 г. по гр.д.№ 1238 от 2017 г. на Ботевградския районен съд за отхвърляне на предявения от Н. Г. Д.- И. и Т. Н. Д. срещу А. В. Г. и Ц. Р. Г. иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността за признаване на правото на собственост и предаване на владението на следния недвижим имот: дворно място с площ от 1042 кв.м., находящо се в [населено място], в.з.З., ул.“43-та“, представляващо имот с идентификатор ............ по кадастралната карта на [населено място], в.з.З., одобрена със заповед № 18-49 от 14.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК и парцел ........в кв.... по регулационния план на [населено място].

Касаторите Н. Г. Д.- И. и Т. Н. Д. твърдят, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване на това решение сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Твърдят, че обжалваното решение противоречи на посочена от тях съдебна практика /решение № 21 от 06.02.2015 г. по гр.д.№ 4564 от 2014 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 341 от 31.10.2012 г. по гр.д.№ 94 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 1099 от 26.11.2008 г. по гр.д.№ 4558 от 2007 г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 149 от 29.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 130 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 273 от 23.08.2017 г. по гр.д.№ 3355 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решения на ОС- Варна и АС- Варна/ по следните въпроси:

1. Валидна ли е делба без участие на надлежна страна ?

2. Може ли неучастието на съделител при извършване на делба да се санира валидно с договор за поправка на договора за доброволна делба и респективно допустимо ли е да се санира неучастие на съсобственик при делба по пътя на поправката на очевидна фактическа грешка в договора ?

Освен това се твърди, че решението е очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

В писмен отговор от 10.03.2020 г. ответниците А. В. Г. и Ц. Р. Г. оспорват касационната жалба. Молят касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което подлежи на касационно обжалване независимо от цената на иска- чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че ищците Н. Г. Д.- И. и Т. Н. Д. не са собственици на процесния парцел, тъй като той е поставен в дял на други съсобственици /наследници на Н. Д./ с договора за доброволна делба от 16.03.2007 г., поправен с договора от 04.04.2007 г.

Според съда, неоснователно е твърдението на ищците в исковата молба за нищожност на договора за доброволна делба, поради неучастие в него на всички съсобственици, конкретно на съделителката Т. Д.. Волята на всички наследници на бившия собственик Н. Д. за прекратяване на съсобствеността и за разпределение на съсобствените имоти е надлежно обективирана в договора за доброволна делба от 16.03.2007 г. и в договора за поправка на договор от 04.04.2007 г., като и двата договора са сключени в изискуемата форма- писмена с нотариална заверка на подписите на всички съделители. Поради това правните последици на делбата са настъпили, тоест процесният парцел е станал изключителна собственост на съделителите Г. Б., Н. Б. и Й. Б.- така както е било договорено в договора за доброволна делба.

Като евентуален мотив е прието за основателно и доказано възражението на ответниците А. В. Г. и Ц. Р. Г. за придобиването на имота по давност- доказано необезпокоявано и явно владение в периода от 25.06.2001 г. /датата на влизане в сила на решението на ПК- [населено място] от 17.01.2000 г. за възстановяване на правото на собственост на наследниците на Н. Д. върху процесния имот/ до 21.06.2017 г. /датата на подаване на исковата молба по настоящото дело/.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение настоящият състав на ВКС счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд поради следното:

1. По първия поставен въпрос /Валидна ли е делба без участие на надлежна страна, като се има предвид без участие на съсобственик ?/ не е налице соченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като въпросът не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. В него въззивният съд не е приел за установено, че делбата, обективирана в договор за доброволна делба от 16.03.2007 г., поправен на 04.04.2007 г., е валидна, въпреки че в нея не са участвали всички съсобственици. Напротив, прието е, че делбата е валидна, тъй като в нея са участвали всички съсобственици на процесния имот /наследници на Н. Д./ към онзи момент, включително и съделителката Т. Д..

2. По втория поставен въпрос /Може ли неучастието на съделител при извършване на делба да се санира валидно с договор за поправка на договора за доброволна делба и респективно допустимо ли е да се санира неучастие на съсобственик при делба по пътя на поправката на очевидна фактическа грешка в договора ?/ също не е налице основанието на чл.280, а.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване поради следното:

2.1 В първото посочено от касаторите решение по този въпрос- решение № 1099 от 26.11.2008 г. по гр.д.№ 4558 от 2007 г. на ВКС, ГК, II г.о. е прието, че по предвидения в чл.475, ал.3 ГПК /отм./ ред се извършват само поправки, с които се изяснява съдържанието на акта или се отстранява допусната в него фактическа грешка, тъй като само такива не засягат изразената от страните воля. По този начин не може да се изменя съдържанието на сделката- по вид, предмет, страни. Това решение е неотносимо към настоящия спор, при който не се касае за поправка на нотариален акт по реда на чл.475, ал.3 ГПК /отм./, респективно чл.579, ал.3 от сегадействащия ГПК, а за писмени договори за доброволна делба, при които нотариусът не издава нотариален акт в предвидената в чл.588 ГПК форма, а заверява само подписите на страните, но не и съдържанието на договорите и от които е видно, че са заверени подписите на всички съсобственици, включително и на съделителката Т. Д..

2.2. Във втория посочен по този въпрос съдебен акт- определение № 149 от 29.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 130 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК е прието, че в разглеждания по това дело договор за поправка на договор за доброволна делба не е изразена ясно воля на страните, че се споразумяват да поправят явна фактическа грешка, допусната при записването на номера на имота по кадастралната карта. Поправката в писмен договор с нотариална заверка на подписите била допустима, когато се касаело до непълно или неясно записване в него, както и при допусната явна фактическа грешка. В случая от немотивираното волеизявление на страните по договора, съдията по вписванията обосновано бил допуснал, че е възможно да се касае за друг имот, по отношение на който страните не са формирали воля за разпореждане с него чрез доброволна делба и поради това правилно е отказал да извърши вписването. Няма противоречие между това определение на ВКС и обжалваното по настоящото дело решение на Софийския окръжен съд, в което е прието за установено, че в договора от 04.04.2007 г. за поправка на договора за доброволна делба от 16.03.2007 г. ясно е изразена волята на страните, че се споразумяват да поправят явна фактическа грешка в основания договор, изразяваща се в пропуск като страна по него да бъде посочена една от съделителките Т. Д.. В случая се касае до непълно записване в договора от 16.03.2007 г., което може да бъде поправено с договор в същата форма- писмен със заверка на подписите на всички съделители, включително и на подписа на пропуснатата да бъде посочена като съделителка в основния договор Т. Д..

2.3. Третият посочен по този въпрос съдебен акт- определение № 273 от 23.08.2017 г. по гр.д.№ 3355 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о.- е неотносим към настоящото дело. В него е разгледан въпроса кои са предпоставките за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в определение на ВКС по отношение на ЕГН на страна по делото- въпрос, неотносим към настоящото дело, по което няма, нито е искана поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение.

2.4. Посочените решение на ОС- Варна и АС- Варна не биха могли да обосноват допускане на касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд, тъй като от съдебната практика само решенията на ВКС, на Конституционния съд и на Съда на ЕС са такива основания- чл.280, ал., т.1 и т.2 ГПК.

Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Не са налице и останалите основания на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1000 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение