Определение № 243 от 13.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2233/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. И. И. и А. И. М. чрез пълномощника им адвокат Е. Ф. против решение № 29 от 12.02.2016 г., постановено по гр.д. № 771 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Добрич в частта, с която е потвърдено решение № 95 т.9 стр.100 от 19.10.2015 г. по гр.д. № 4113 от 2012 г. на Районен съд-Добрич за извършване на съдебна делба по реда на чл.348 ГПК. Н. М. И., Ф. М. И., А. М. Н. и Н. М. Н. са подали чрез пълномощника си адвокат Д. Д. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното: Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите поставят въпроса: придобиването на делбения имот като имотно обезщетение по чл.100 З. /отм./ пречка ли е за възлагане на имота по реда на чл.349, ал.2 ГПК. Поставеният въпрос е свързан с искането на всяка една от касаторите делбеният имот да бъде поставен в неин дял на основание чл.349, ал.2 ГПК. В. съд е намерил исканията за неоснователни. Констатирал е, че делбеният имот е придобит по силата на заповед по чл.100 З. /отм./ в обезщетение за отчужден недвижим имот, като е изплатена разлика в стойностите на отчуждения и получения в обезщетение имот от 9304 лв. Заплащането на разликата е станало по време на брака на И. И. и З. И. и на А. Н. и Н. Н., които са придобили в режим на СИО по 2326.02/19963 ид.ч. Съдът е изложил съображения, че способът за прекратяване на съсобственост по чл.349, ал.2 ГПК е приложим само за съсобственост, възникнала от наследяване и е изключен за извършване на делба на всяка друга съсобственост, вкл. и комбинирана /смесена/. В случая по силата на административен акт за имотно обезщетяване по З. /отм./ е възниканала обикновена съсобственост върху делбения имот, което изключва приложението на способа, независимо, че правата на един от съсобствениците са преминали към наследниците му по наследяване. В практиката на ВКС – напр. решение № 18/27.02.2013 г. по гр.д. № 572/2012 г., I г.о., решение № 144 от 11.07.2014 г. по гр.д. № 7209/2013 г. – е прието, че разпоредителните сделки между сънаследниците не водят до смесена съсобственост, включително и когато при извършването на разпоредителната сделка с част от наследствен имот, приобретателят сънаследник е в брак, тъй като съпругът участва не като трето лице, което придобива по сделка част от наследствения имот, а правата му произтичат от закона /чл.19, ал.3 СК-отм., действал към деня на сделката/. Липсва съдебна практика дали същото тълкуване важи и в случаите, когато е отчужден наследствен имот и на съсобствениците-сънаследници е даден в обезщетение друг имот при доплащане разликата в стойността на отчуждения и получения в обезщетение имот, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение