Определение № 50087 от 03.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1001/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Д. К. от [населено място], общ. Добрич срещу решение № 260002 от 03.02.2022 г. по в. гр. д. № 976/2020 г. на Добрички окръжен съд в частта, потвърждаваща постановеното от Добрички районен съд решение № 260091 от 23.09.2021 г. по гр. д. № 3678/2018 г., с което предявеният от касатора срещу ПТК „Урожай“, [населено място], общ. Добрич иск с правно основание чл. 14, ал. 1 ЗК е отхвърлен за разликата над 1 121.70 лв. до пълния предявен размер 11 484 лв. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като е представено и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касация – ПТК „Урожай“, [населено място], общ. Добрич – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 13.04.2022 г. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. – за търговски дела. Такава именно е и настоящата хипотеза, доколкото цената на иска е 11 484 лв., т. е. под установения в закона минимален размер за допустимост на касационния контрол. Търговския характер на делото в случая е обусловен от предмета на същото. Касае се за търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 3 ГПК – уреждане последиците от прекратяване на правоотношение на ищеца с юридическо лице-търговец, каквато е и кооперацията съгласно изричната разпоредба на чл. 1, ал. 2, т. 2 ТЗ. Независимо от този изход на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски не следва да бъде уважено поради липса на доказателства за извършването на такива. Видно от приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № 36591, по отношение на уговореното адвокатско възнаграждение 950 лв. е отразено, че сумата е „внесена“, без обаче да е представен документ, установяващ плащането й в съответствие със задължителните указания в т. 1 на Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение