Определение № 723 от 23.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 570/2020 г.
ВКСII търговско отделение23.12.2020 г.докладчик Петя Хорозова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 286 от 13.12.2019 г. по в. т. д. № 596/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд. ОСЪЖДА Р. Л. Д. с ЕГН [ЕГН] да заплати на ЗАД АРМЕЕЦ АД съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 100 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Л. Д., чрез процесуален пълномощник, против решение № 286 от 13.12.2019 г. по в. т. д. № 596/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд. С него, след частична отмяна на решение № 512 от 10.06.2018 г. по т. д. № 1768/2018 г. по описа на ОС - Варна, в частта, с която е бил уважен искът на касатора срещу ЗАД АРМЕЕЦ АД с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 50 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия брат - Д. Л. Д., настъпила на 08.06.2016 год. в резултат на ПТП, ведно с присъдените лихви и разноски, е постановено ново решение по същество за отхвърляне на иска; както и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която същият иск вече е бил отхвърлен за разликата над 50 000 лв. до претендираните 100 000 лв. В касационната жалба се излага, че решението страда от материално-правна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна и за уважаване на предявения иск в пълен размер, ведно с лихви и разноски. Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се основава на следните въпроси: 1/ Кои отношения между две лица се приемат за значими и изчерпващи по съдържание дължимата в емоционален, духовен, социален и материален план връзка, даваща основание да се присъди обезщетение и на лицата, извън кръга на изброените в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г.; и 2/ Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора, включително и доводите на въззиваемата страна, надлежно въведени в процеса. Твърди се, че посочените въпроси са разрешени от въззивния съд в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – по първия е налице противоречие с ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, а по втория – противоречие със съответно посочена практика на ВКС по чл.290 ГПК. Против касационната жалба е постъпил писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК от страна на ЗАД АРМЕЕЦ АД, чрез процесуален пълномощник, с мотивирано становище, че липсват предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване на съдебния акт, евентуално – че жалбата е неоснователна. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите във връзка с приложението на чл.280 ал.1 ГПК и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в законоустановения преклузивен срок по чл.283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Не са налице обаче предпоставките за допускане на исканото обжалване, по следните съображения: За да се произнесе в обжалвания смисъл, съставът на въззивния съд е съобразил разрешението, дадено в ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, задължително за съдилищата, според което материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. /деца, съпруг и родители/ и № 5/24.11.1969 г. /отглеждано, но неосиновено дете, отглеждащия го и лицето, съжителстващо на съпружески начала с починалия/, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Съдът е посочил, че в мотивите на цитирания акт на нормативно тълкуване изрично е наблегнато върху изключителния характер на възможността обезщетения да получат и други лица, извън изброените в постановленията, а именно само в случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, наред с най-близките или вместо тях. Отразено е, че според националните традиции братята и сестрите са част от най-близкия семеен кръг и отношенията между тях по начало се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, но обезщетение следва да се присъжда, само ако привързаността е била толкова силна, че причинените болки и страдания от смъртта на единия надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В конкретния казус съдът е обсъдил събраните по делото гласни доказателства, от които е приел за установено, че между двамата братя е съществувала силна емоционална връзка, били са близки, в добри отношения, постоянно заедно, ищецът се е обръщал към починалия си по-голям брат с “бате”. След инцидента се затворил, не говорел, проявявал форми на агресия и напрежение. При тези данни въззивният съд е приел, че връзката между двамата братя съответства изцяло на характерната и типична за нашето общество връзка между такива родственици, основана на близост, обич, взаимност, разбирателство, помощ, доверие, уважение. Но за да е оправдано изключението, посочено в ТР № 1/2016 г., следва да се установени особени, конкретни житейски обстоятелства, породили необичайно силна привързаност, която съответно може обективно да обуслови морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Такива по делото съдът не е намерил да са налице. Настоящият съдебен състав намира, че поставените от касатора при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК въпроси не дават основание за искания достъп до касация. Първият формулиран въпрос /ако въобще се приеме за правен, а не фактически, доколкото отговорът му предполага посочване на конкретни примери за отношения между близки, които дават основание за присъждане на обезщетение извън кръга на лицата по двете ППВС/ не се преценява като разрешен в противоречие с ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, на което е основал изводите си въззивният съд. Тълкувателното решение е приложено съобразно вложеното в него съдържание. В същия смисъл е и актуалната практика по чл.290 ГПК - решение № 92/17.11.2020 г. по т.д.№ 1275/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о. Вторият формулиран въпрос също не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, тъй като и при по-детайлно обсъждане на доводите на страните и пресъздаване на събраните по делото гласни доказателства, не би се стигнало до извод за създадена извънредно близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението, надхвърляща по съдържание обичайните отношения на близост, нормално присъщи за връзката между двама братя. Съобразно цитираната от касатора практика на ВКС по чл.290 ГПК, въззивният съд има задължение да изложи собствени мотиви, като обсъди и прецени всички събрани доказателства, релевантни за спора, както и доводите на страните, но в случая това задължение е изпълнено в изискуемата от закона степен. С оглед изложеното, не се установяват поддържаните допълнителни селективни основания за допускане на касационна проверка на решението. При този изход от спора в настоящата инстанция, касаторът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна сторените за защитата й разноски, а именно – ю.к. възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение