Определение № 722 от 16.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4243/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. П. срещу решение № 168 от 09.07.2025 г. по в. гр. д. № 225/2025 г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 547 от 25.11.2024 г. по гр. д. № 600/2024 г. на Габровски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторката срещу „Финклуб“ АД (с предходно наименование „Дайнърс клуб България“ АД) искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата П. не дължи на ответника „Финклуб“ АД сума в общ размер на 7 485. 63 лв., от които: главница в размер на 2 736 лв., лихва за забава в размер на 3 268. 78 лв. за периода 29.12.2009 г. - 15.09.2021 г., 359. 72 лв. - присъдени разноски, 120. 80 лв. - разноски по изпълнителното дело и 1 000. 33 лв.- такси по Тарифата към ЗЧСИ, всички суми дължими към 15.09.2021 г. по ИД № 20108440400355 на ЧСИ С. Я., с рег. № ..... и район на действие - СГС, поради погасяването на вземанията по давност. Касаторката поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, като моли то да бъде отменено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК следните въпроси: 1. „ Длъжен ли е въззивният съд да изпълни задължението си да мотивира решението си като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните?“; 2. „Допустимо ли е въззивният съд да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, въпреки че в съдебния си акт не е обсъдил всички възражения на страните и длъжен ли е съдът да обсъди всички обстоятелства и събрани по делото доказателства и да отговори на всички доводи и възражения на страните?“, и 3. „Срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД за вземанията за неустойка за забава и за лихви съвпада ли с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство и може ли да се приеме, че това е кратката тригодишна погасителна давност?“. Навежда и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност. Ответникът по касационната жалба - „Финклуб“ АД не подава отговор на същата. Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение приема, че касационната жалба е недопустима. Същата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, но е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт според критериите на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК. Атакуваното въззивно решение е постановено по обективно съединени искове по граждански спор, всеки един с цена под 5 000 лв.. Предявените искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за главница, лихва за забава и разноски са отделни, обективно кумулативно съединени искове, всеки един с цена под 5 000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, а подадената срещу него касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. На основание изложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение