Определение № 2393 от 11.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 2155/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. К. Д. К., малолетен, действащ чрез законния си представител, неговата майка К. Б. К., обжалва решение № 1006 от 19.07.2023 г. по в.гр.д. № 3303/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, VII състав, с което след частична отмяна на решение № 262107 от 27.06.2022 г. по гр.д. № 3786/2021 г. на Софийски градски съд, I ГО, е отхвърлен предявения от настоящия жалбоподател против „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, [населено място] иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата над 250 000 лв. до 400 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.10.2019 г. до окончателното изплащане. В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени въззивното решение в обжалваната част. Претендира разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно. Сочи и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: 1.Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфалционните процеси? – противоречие с: решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о.; решение № 1 от 26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на ВКС, II т.о. 2.При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, интензитета на търпените болки и страдания, констатираното влошено психологическо и емоционално състояние? – противоречие с: ППВС № 4/68 г.; решение № 149 от 02.05.2011 г. по гр.д. № 574/2010 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 121 от 09.07.2012 г. по т.д. № 60/2012 г. на ВКС, II т.о.; При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина, времетраенето и степента на възстановяването му, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и за в бъдеще? – противоречие с: решение № 749 от 05.12.2008 г. по т.д. № 387/2008 г. на ВКС, II т.о.; решение № 350 от 17.10.2011 г. по гр.д. № 1382/2010 г. на ВКС, IV гр.о. 3.Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти? 4.Следва ли при определяне на обезщетението съдът да отчита и инфлацията? – противоречие с: решение № 1 от 27.03.2012 г. по гр.д. № 1106/2010 г. на ВКС, IV гр.о. 5.Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи за близък период от време? – противоречие с: решение № 214 от 08.01.2019 г. по гр.д. № 3921/2017 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 172 от 07.10.2013 г. по т.д. № 700/2012 г. на ВКС, II т.о. 6.Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока? – противоречие с: решение № 15 от 30.01.2015 г. по гр.д. № 4604/2014 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС; решение № 24 от 28.10.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, II гр.о. 7.Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба? – противоречие с: решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр.д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр.д. № 1106/2003 г. на ВКС, II гр.о.; решение № 1116 от 01.10.2008 г. по гр.д. № 4876/2007 г. на ВКС, V гр.о. 8.Следва ли при постановяване на въззивното решение да бъдат взети предвид всички доказателства, взети в тяхната съвкупност и взаимосвързаност? 9.Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното прави факти счита за установени и кои намира за недоказани? По въпроси № 8 и № 9 се твърди основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, [населено място] оспорва касационната жалба. Излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът К. Д. К., действащ чрез законния си представител К. Б. К. безспорно е претърпял неимуществени вреди в резултат на ПТП от 10.03.2019 г. Към момента на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, [населено място] е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за лек автомобил „БМВ 520“, с рег. [рег.номер на МПС], управляван от Е. С. А.. Въззивният съд е приел, че пред апелативната инстанция се спори единствено за това какви са размерите на неимуществените и имуществените вреди, дали е налице съпричиняване, както и за началния момент за начисляване на мораторната лихва върху обезщетението за морални вреди - дали то следва да се начислява от 02.10.2019 г. или от 10.03.2019 г. По отношение на обезщетението за неимуществени вреди: Въззивният съд е приел, че увреждането на детето К. е причинена вътреутробно, поради настъпило ПТП с участие на майката К. Б. К., която към момента на пътно-транспортното произшествие е била бременна в 28 гестационна седмица.Прието е, че уврежданията на майката са били от такова естество, че се е наложило раждане чрез цезарово сечение, като е била и непосредствена опасност за живота на бебето. С оглед на това е установено, че непосредствените увреждания на детето са: диафизарно счупване на лявата бедрена кост, установено след израждането; белодробен кръвоизлив - резултат от РДС (респираторен дистрес синдром) и хемодинамичните промени по време на протичането му; интрацеребрален хематом и произтекла от него посткръвоизливна хидроцефалия; хипербилирубинемия. След раждането детето К. Д. К. било транспортирано до СБАЛАГ „Майчин дом“. Впоследствие поради прогресия на кръвоизлива в мозъчните вентрикули, за отстраняване на това живото застрашаващо състояние е бил опериран на 19.04.2019 г., след което лечението му продължило в клиниката по неонатология. Ищецът бил изписан на 10.06.2019 г., като лечението му продължило в амбулаторни условия, т.е. болничното лечение е продължило в 6 месеца. С оглед недоносеността на плода и преживените от него увреждания, е установено с помощта на комплексна съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ състоянието на ищеца, непосредствено след раждането, проведеното лечение и състоянието му към приключване на устните състезания, след преглед и освидетелстване. Отбелязано е, че вещите лица са констатирали лека степен на дефицит в интелектуалното функциониране и изоставане в различните сфери на развитие: обща и фина моторика, реч, комуникация, самостоятелност и адаптивност. Вещите лица са констатирали още, че детето е в стабилизирано общо състояние, клинично здраво. Вещото лице - специалист по ортопедия и травматология, е констатирало правилно зарастване на счупената лява бедрена кост, липса на оплаквания, липса на разлика в дължините и ротацията на двата долни крайника. Отбелязано е, че за установяване на умственото и психичното състояние на ищеца, по делото в първоинстанционния съд е изготвена съдебно-психологична експертиза /СПЕ/. Вещото лице психолог е констатирало лека степен на интелектуален дефицит, без разстройство на съзнанието, лека степен на изоставане в когнитивната, психоемоционалната и психомоторната сфера. Вещото лице е посочило, че състоянието на детето при прегледа е в причинна връзка със състоянието му непосредствено след раждането. Пред въззивната инстанция е допусната и офталмологична експертиза, според която са очевидни промените в диска на зрителния нерв на двете очи - те са значително по-бледи от обичайното и са налице данни за частична атрофия на зрителните нерви. Като последица от тази частична атрофия се очакват ограничения в зрителното поле, както и намалена зрителна острота. Посочено е, че вещото лице д-р К. е счел още, че частичната атрофия на зрителните нерви не подлежи на лечение с медикаменти, физиотерапия или режим, тя е пожизнена. Посочено е, че ограниченото периферно зрение и намалената зрителна острота ще доведат до наличие на нетрудоспособност, която в момента е трудно да се определи предвид възрастта на К.. Посочено е още, че частичната атрофия на диска на зрителния нерв на двете очи е в пряка причинно-следствена връзка с хеморагията, хидроцефалията и операциите за намаляване на вътречерепното налягане и тяхното ревизиране. У. на зрителните нерви е пряко свързана с недоносеността на детето, а тази недоносеност е следствие от изкуствено предизвиканата от лекарите в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ родова дейност, което пък е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Във връзка с изложеното, въззивният съд е приел, че се касае за тежък случай на увредено дете в резултат на пътно-транспортното произшествие. В своята последователност, причинно - следствения процес в процесния случай, е довел това, че заради травмите на бременната К. К. от ПТП и опасностите за плода, да се вземе трудното и рисковано медицинско решение да се предизвика изкуствено родова дейност, за да се роди К. в 28 гестационна седмица, което е твърде ранен етап за раждане. Това е довело до множество проблеми при детето поради неговата недоносеност. Установени са при К. диафизарно счупване на лявата бедрена кост, белодробен кръвоизлив, хематом, хидроцефалия, хипербилирубинемия, като детето веднага е преместено в СБАЛАГ „Майчин дом“, където му е направена операция /поставена му е клапа-вентрикуло-перитонеален шънт заради констатираната хеморагия/ и е налице близо тримесечен престой в това лечебно заведение. Отчетен е психологичният статус на К. като е реферирано към съдебно-психиатричната експертиза, като е прието, че има лека степен на изоставане в когнитивната, психоемоционална и психомоторна сфера, лека степен на интелектуално засягане, колебания в емоционалните регулации и афективно отреагиране. Мисловният процес и интеракциите са съответнина възрастта на развитие 2-2,5 г. Установеното изоставане е последица от хидроцефалията, преживените болки и страдания преди и след раждането, в периода на възстановяване. Отчетени са перспективите, пред развитието на детето, посочени в експертизата, че интелектуалното изоставане може да се преодолее. Прогнозата е, че може да се компенсират интелектуалните и психомоторни дефицити на фона на формиране на личността в периода на юношеството. Обусловеността на посочения тип разстройство е от живота в болнична среда след раждането и в ранна възраст и преживели множество психоемоционални и соматични физически болки и страдания на фона на наложителни животоспасяващи медицински интервенции. Психологичният статус на К. също е повлиян от това злощастно събитие, вкл. и до ден-днешен - както е посочено в приетата пред първоинстанционния съд съдебно-психиатрична експертиза. Същевременно, въззивният съд е приел за безспорна причинно-следствената връзка на тези страдания с катастрофата, тъй като при липса на такава, е нямало да се стигне до преждевременното раждане, недоносеността, травмите и всичко останало, което е увредило детето. Съдът е отчел и установените от показанията пред първата инстанция на свидетеля Д. К. проблеми, обуславящи необходимост от чужда помощ в ежедневието на детето. Поради това, въззивният съд е достигнал до извод, че първоинстанционният състав не е присъдил справедливо обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е посочил, че е много трудно да се определи паричен еквивалент за продължителни и трайни детски страдания, протекли още от момента на раждане, които са траели и впоследствие. Отчел е, че при оценката по чл. 52 от ЗЗД, от първоинстанционния съд не са съобразени, в пълна степен проблемите на К. с очите и атрофията на зрителния нерв, а те също са последствие от катастрофата и преждевременното му раждане. Поради това, въззивният състав е приел, че може да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250 000 лв. с отчитане на вредите, претърпени по отношение очния статус, невзети предвид от първостепенния съд и като се има предвид и годината на настъпване на застрахователното събитие и социално-икономическите условия в страната през 2019 г. Въззивният съд е посочил, че в процесния случай приоритет следва да се даде на това, че се касае за малко дете, преживяло чрезмерни страдания още след раждането си в резултат на злощастно стечение на обстоятелствата, които, ако не се бяха случили, щяха да рефлектират най-вероятно в раждане на едно напълно здраво и доносено дете в деветия месец от бременността. Посочил е и че немалка част от тези увреждания са пожизнени и ще оказват влияние върху развитието на детето и неговата бъдеща трудоспособност. По отношение приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД въззивният съд е посочил следното: Първоинстанционният съд, в атакуваното решение, е стигнал до извода, че съпричиняване липсва, понеже К. К., като водач на МПС е била принудена от Е. А. да му отстъпи мястото си на водач, което е станало в район, отдалечен от населено място. С оглед състоянието ѝ - бременност в 28 гестационна седмица, за нея не е съществувала друга възможност за придвижване, освен с автомобил и липсвала съвина. Въззивният състав също е приел, че липсва съпричиняване, но не по изложените от първоинстанционния съд причини. Според съда, за едно лице винаги съществува възможност да не се подчини на нечии нареждания /в процесния случай, да се отстъпи мястото на водача на леката кола от бременната жена на лице в нетрезво състояние/, дори и с риск за себе си и телесното си здраве. Още повече, че предоставянето на управлението на автомобила на водач, който е консумирал алкохол, не може да бъде прието като отговорно поведение, макар, че трябва да се отчитат тук и особеното психологическо състояние, в което се намират бременните, както и това, че К. е била доведена сестра на Е. А.. Въззивният съд е посочил, че в т. 7 на ППВС № 17/1963 г. е прието, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Посочил е, че обективният характер на съпричиняването е признат и в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 165 от 26.10.2010 г. по т.д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.о. В процесния случай, се претендират обезщетения за вреди от детето К., страданията на което са предизвикани от процесния пътен инцидент. Майката К. е лице, различно от ищеца - въззивник Колоян К., поради което, според въззивния съд, не би било справедливо, определени действия или бездействия на майката, да бъдат третирани като съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, с което да се намаляват размерите на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, претендирани от детето. Въззивният съд е приел, че последното би било необоснована санкция, защото К. /след своето раждане/ е самостоятелен субект на правото и той, като пострадал, не е създал никакви предпоставки за осъществяване на деликта. Такова съпричиняване би било налице за личните вреди, претърпени от К. К. при ПТП, тъй като тя също е била телесно увредена от катастрофата, но не и за вредите при детето. Отделно от изложеното, въззивният съд е посочил, че не се явява доказано пълно и главно от страна на застрахователя и възражението, че алкохолното опияняване на Е. А. е в причинно-следствена връзка с настъпилата катастрофа, което също е пречка да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Относно оплакването на ищеца за неправилна преценка на първоинстанционния съд за лихвата за забава - тя не следвало да се начислява от 02.10.2019 г., а от 10.03.2019 г. Оплакването е прието за неоснователно. Посочено е, че съобразно нормата на чл. 496, ал. 1 от КЗ и във връзка с чл. 409 от КЗ, застрахователното дружество дължи законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение най-късно след изтичане на три месеца от датата на предявяване на извънсъдебната претенция. В конкретния казус е установено, че извънсъдебната претенция е предявена в „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД на 02.10.2019 г. /л. 32, том първи/ и правилно първоинстанционният съд е приел, че това е датата, от която дружеството е изпаднало в забава. Прието е, че разбирането на процесуалния представител на въззивника, че лихвата трябвало да се начислява от датата на ПТП - 10.03.2019 г. не е съответна на закона, КЗ, който е въвел различни правила за мораторната лихва за забава върху главниците за обезщетения за вреди от отменения КЗ /в сила до 01.01.2016 г./, при действието на който тази лихва се присъждаше от датата на деликта. Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Не се установява наличието на основание за служебно допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр.1 и пр. 2 от ГПК. По отношение соченото от касатора правно основание, очевидна неправилност, съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че от мотивите на решението на въззивния съд, не се установява наличие на съществено процесуално нарушение. Мотивите не са вътрешно противоречиви и липсва отклонение от правилата на формалната логика. Освен това няма приложение на закона на несъществуваща правна норма или в обратния смисъл на съществуваща норма. Поради това липсва соченото основание, така както е разяснено в трайната практика на ВКС. По отношение на поставените правни въпроси 3, 6,7,8, 9 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените основания. Действително пестеливо, въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото. Въпреки това е изготвил мотиви, в които е посочил кои факти приема за установени, конкретно изброил е всички увреждания, които са причинени непосредствено от пътно-транспортното произшествие, така и тези, от преждевременното усложнено раждане, причинените от отглеждането в неестествена среда, както и психологическите проблеми, причинени от болничното лечение. Отчетени са всички увреждания, като нарушенията в ходенето, липсата на рефлекси, непрекъснатата работа със специалисти, психолози, ерготерапевти, логопеди, психолози. Едновременно с това са отчетени и трайните увреждания, като атрофия на зрителния нерв, който ще препятства периферното зрение, намалена зрителна острота, които ще доведат до наличие на нетрудоспособност, като перспективите не могат да се установят към момента. Установено е, че това засягане на зрителния нерв е в пряка последица от преждевременното раждане. В случая поставените правни въпроси не са разрешени в отклонение от трайната пракитка на ВКС, на която касаторът се позовава. Въззивният съд е изпълнил задълженията си като инстанция по същество да разреши материално-правния спор, и като въззивна инстанция е установил истинността на твърденията на страните. Въззивният съд е мотивирал решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал.2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, като е изложил анализ на доказателствата и въз основа на него е посочил кои факти приема за установени, както и какви са правните норми, които ги уреждат и какви правни изводи следват от това. В случая въззивният съд не се е отклонил от задължителната и трайна практика на ВС ППВС 1/53 и ВКС, изразена в ТР 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР 1/2013 г., както и трайната практика на ВКС, изразена в множество решения, служебно известни на настоящия съдебен състав решение № 163/06.02.2020 г. по т.д. 271/19 г., решение № 134 от 2.12.2019 г. по т.д. 2780/18 г., решение № 144 от 22.11.2019 г. по т.д. 2579/18 г., решение № 55 от 03.04.2014 г. по т.д. 1245/13 г. решение № 184 от 17.12.2018 г. по т. д. № 2781/2017 г.,II ТО на ВКС и множество други. Сочените от касатора решения са постановени по конкретни правни спорове. Поради изложеното не е налице допълнително соченото основание на чл. 280, ал.1 ,т. 1 от ГПК. Наличието на задължителна и трайна практика на ВС и ВКС, изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, доколкото липсва мотивиране на това основание изрично. Поставените правни въпроси от 1,2,4 и 5 включително също са включени в предмета на делото и са обусловили изхода на спора и с тях касаторът е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд, с оглед изложените във въззивната жалба оплаквания е следвало да съобрази всички тези обективни критерии, характерни за всеки случай, които следва да се вземат предвид, за да се определи точния размер на следващото се обезщетение за неимуществени вреди. В случая въззивният съд е приел точно начина на извършване на увреждането на малолетното дете, необходимостта от преждевременно раждане, преживените засягания на здравето вътреутробно от пътно-транспортното произшествие, както и засягането на здравето от преждевременното раждане, преживените животоспасяващи операции и проведено болнично лечение от 3 месеца, включително операции за поставяне на шънт, както и засяганията на здравето от преждевременното раждане, пожизнено – засягане на зрителния нерв. Отчетено е, че въпреки счупването на бедрената кост и преживяната травма белодробен кръвоизлив, хематом и хидроцефалия, хипербилирубеинемия, преживяната операция заради хеморагия и поставения шънт, се е възстановил. Въззивният съд е препратил към заключенията на вещите лица, като е обобщил уврежданията и е взел предвид както причинените увреждания на плода преди раждането, така и уврежданията от преждевременното раждане и състоянието веднага след раждането. Посочено е, че отчетен е дихателния дистстрес и общото животозастрашаващо състояние, интрацеребралния хематом и произтеклата хидроцефалия, хипербилирубемия, проследяване на мозъчните кръвоизливи, прогресията и нарастване обиколката на главата, операцията за поставяне на шънт. След операцията е продължило лечението и е установена ликворея, след което има последващи реоперации, лечение и продължило амбулаторно лечение. Установен е неврологичния статус като неубедително кратко заглеждане, липса на добра опора на краката, относително добър мускулен тонус, умерено оживени симетрични рефлекси, положителен патологичен рефлекс на Б. без данни за отпадна симптоматика. Провеждани рехабилитация, специален педагог с цел развитие на фината моторика, когнитивната сфера и самостоятелност, логопед с цел развитие на езиковата система и реч, наблюдение от психолог. Отчетено е трудната адаптация. Въпреки тези увреждания психологически е повлиян от злощастното събитие, включително в интелектуалното развитие, както и има нужда от чужда помощ в ежедневието. Въззивният съд е посочил, че в психологически план има към момента дефицит, едновременно с това са съобразени и посочените от вещите лица перспективи, че този дефицит може да се преодолее с израстването. Освен това е посочено изрично с оглед и допуснатата експертиза пред въззивния съд проблемите с увредения зрителен нерв, който е в пряка причинно-следствена връзка с пътно-транспортното произшествие, поради ранното раждане в 28 г.с. Отчетени са видимите промени в диска на зрителния нерв на двете очи, по-бледи от обичайно, с по-големи и дълбоки ексавации, белег на атрофия, частична атрофия на зрителните нерви и очакванията за ограничения дефекти в зрителното поле, както и зрителната острота. Към момента на прегледа 4 годишен, но въпреки това е намалена зрителната острота, като се очаква да се проследи развитието. Установената частична атрофия на зрителния нерв е посочено, че не подлежи на възстановяване, а е пожизнена. Увреждането е сигурно, но не е точно установено предвид ранната възраст на детето и е оценена към момента каквато е, въпреки посочените перспективи, че ще доведе до нетрудоспособност, която е рано да се определи. Отчетено е и липсата на трайно ортопедично увреждане, зарастване на счупената бедрена кост и липса на оплаквания, липса на разлика в дължините и ротация на двата долни крайника. Въззивният съд се е съобразил и с конкретната икономическа обстановка в страната, израз на която са нивата на застрахователни лимити. Не може да се приеме, че е налице отклонение от задължителната и трайна практика на ВКС, изразена в посочените решения на ВКС. Въззивният съд е установил фактите, начина на настъпване на увреждането, засягането на здравето, застрашаването на живота, трайните изменения, които нямат перспектива да се заздравят, трудностите в израстването на детето, перспективите пред психологическото му развитие. Преценката е направена към момента на увреждането 10.03.2019 г, датата на ПТП и 13.03.2019 г. дата на раждането. Съответно на тълкуването на чл. 52 от ЗЗД, съгласно ППВС 4/68 г., са изложените мотиви за специфичните обективни критерии относно конкретния случай, като са обсъдени в тяхната съвкупност и е отчетена перспективата в развитието на увреденото дете. Съобразени са съгласно посочените критерии в практиката на ВКС конкретното засягане на здравето, възрастта на пострадалия, трудностите в развитието, конкретните увреждания и перспективите за неговото развитие. Въззивният съд е съобразил и специфичния отговор на въпроса за съобразяване на паричния еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди с икономическата конюнктура в страната, израз, на която са лимитите на застрахователно покритие. Липсва отклонение в даденото разрешение, както с оглед цитираната от касатора практика, така и с оглед служебно известната такава, например в решение № 233/20.12.2016г. по т. д. № 3586/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 124/14.07.2016г. по т. д. № 2056/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и други съдебни актов При така изложените мотиви следва да не се допуска касационно обжалване на решението в обжалваната част. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, в размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение, определено, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр чл. 25, ал. 2 Наредба за заплащане на правната помощ в размер на 540 лв. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България