Определение № 389 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3417/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. В. В., представляван от адв. А. М., срещу въззивно определение № 410/16.05.2019 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 225/2019 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 338/21.03.2019 г., по гр. д. № 349/2019 г. на Ловешкия районен съд. С първоинстанционния съдебен акт е прекратено производството по делото, поради неотстранени от ищеца нередовности по исковата му молба. Жалбоподателят сочи, че атакуваното определение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон и моли за неговата отмяна. Представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа оплаквания по съществото на спора, без формулиран конкретен правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: С обжалваното определение окръжният съд е приел, че въпреки дадените от първата инстанция ясни, точни и конкретни указания, исковата молба на Г. В. е останала нередовна и правилно първата инстанция е прекратила производството по делото. Посочено е, че ищецът не е изложил конкретните обстоятелства, на които основава исковете си, а само цифрово е посочил правната им квалификация по чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗЗДискр., но без конкретни фактически твърдения за фактите, касаещи неравното му третиране от служители на ГДИН. Същевременно не е уточнено за какви вреди се претендира присъждане на обезщетение, какъв е техният размер и период. Направен е извод, че ищецът е получил от съда ясни и конкретни указания да отстрани нередовностите по исковата си молба и като не е сторил това и с уточнителната молба с вх. № 3299/20.03.2019 г. (озаглавена „отговор“), са осъществени предпоставките по чл. 129, ал. 3 ГПК за прекратяване на производството по делото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице условия за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателят да е обосновал, че са налице специалните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за селектиране на жалбата. Изложението преповтаря оплакванията за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и твърденията на страната, че е изпълнила указанията на съда и е отстранила нередовностите по исковата си молба. Съгласно приетото разрешение по т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид. Бланкетното позоваване на основанията по чл.280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, без да е формулиран конкретен правен въпрос, не може да обоснове селектирането на жалбата. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение