Определение № 287 от 04.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1993/2013 г.

Производството е по чл.398 ГПК. Постъпила е молба от Р. И. Х., като Изпълнителен директор на [фирма]-гр. Варна с искане да бъде заменена допуснатата с определение №3524/4.08.2011г., постановено по т.д. № 2069/2011г. на Варненския окръжен съд мярка за обезпечение възбрана на недв. имот, подробно описан със залог на парични средства. Постановеното от Варненския окръжен съд определение е в производство по обезпечение на бъдещ иск за парични вземания. Молителят прави искане да замяна на обезпечителната мярка възбрана на самостоятелен обект от сграда с идентификатор 10135.2555.292.1.6 и имотна партида 71583, представляващо ап.6, [улица], [населено място] със залог на парични средства в размер на 35 000 лв., представляващи продажната цена на апартамента. Искането се основава на разпоредбата на чл. 398, ал.2 ГПК. Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че не е компетентентен да се произнесе по направеното искане. Разпоредбите на чл.389 и чл.390 ГПК определят компетентния съд по молба за допускане на обезпечение. Компетентен да се произнесе по молбата по чл.389 ГПК е съдът пред който делото е висящо, като изключение от това правило е когато допуснатото обезпечение е по бъдещ иск – от съда допуснал обезпечението/ чл.390 ГПК/. ВКС се произнася единствено по частна жалба срещу определение на въззивен съд, постановил за първи път обезпечение и то ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК/ чл. 396, ал.2 ГПК, ред. ДВ бр.100 от 2010г./ От горното следва, че ВКС не може да разглежда молби за допускане на обезпечения, за замяна на обезпечителни мерки и за отмяна на обезпечения. Компетентен е съда постановил обезпечението, в случая Варненския окръжен съд. Молбата от 24.06.2013г ще следва да се изпрати на Варненския окръжен съд за произнасяне по направеното искане за замяна на обезпечителна мярка, като съд който е допуснал обезпечението на бъдещ иск. Водим от горното съставът на ВКС, ТК, първо отделение