Определение № 2886 от 20.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1460/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Р. В. Р. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №114 от 13.03.2026 г. на Софийски окръжен съд по в.т.д. №1014/2025 г., с което е отменил частично Решение № 172/28.07.2025 г., постановено по гр. дело № 740/2023 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин, в обжалваната пред него част- за разликата над сумата от 7 500,00 лв. до пълния присъден размер на обезщетението за неимуществени вреди от 15 000,00 лв., и е отхвърлил иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н „Изгрев“,[жк], [улица], да заплати на ищеца разликата над присъдената сума от 7 500,00 лв. до пълния претендиран размер от 15 000,00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 11.11.2020 г. около 18.30 ч. на ПП № 1-6 в района на 137+500 км, в землището на [населено място], Област Софийска, по вина на водача на М. Д. Т., чиято гражданска отговорност е застрахована при ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД със Застрахователна полица № BG/30/120000580986, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 09.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение относно приложението на принципа на справедливост при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в депозирания писмен отговор от неговия пълномощник изразява становище за неоснователност на същата. Претендира юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил следните съображения: От съвкупния анализ на медицинските документи, налични по приобщеното наказателно дело, заедно със заключението по СМЕ, се установява, че вследствие на претърпяното ПТП въззиваемият е получил разкъсно-контузна рана на долната устна, която му е причинила временно разстройство на здравето неопасно за живота; контузия на главата, съпроводена с мозъчно сътресение, за което няма данни в медицинската документация, че е протекло с изпадане на пострадалия в безсъзнание, което увреждане му е причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота, кръвонасядане на меките черепни обвивки в челната област вдясно, причинило на пострадалия болка и страдание, охлузване на лявото коляно, което е причинило на пострадалия болка и страдание. Възстановителният процес е отнел около 10-15 дни, без да останат трайни или постоянни последици за живота и здравето на пострадалия, което от своя страна е обезсмислило и провеждането на последващ преглед. Оздравителният процес е протекъл в обичайния срок, без усложнения, без да се е налагала рехабилитация. В заключението се посочвало също, че при комоцио е възможно да се получи т. нар. „церебрастения“, която по своята същност е персистиращо главоболие, дължащо се на различни фактори. В конкретния случай обаче липсвали данни в медицинските документи пострадалият да изпитва страдания, които да се окачествят като „церебрастения“. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че след мозъчно сътресение е възможно на по – късен етап да възникне т. нар. „посткомоционен синдром. Оплакванията на въззиваемия от главоболие можело да се дължат на различни фактори – ошипяване, високо кръвно налягане, промени в кръвната захар и др. В случая пострадалият нямал поставена диагноза „посткомоционен синдром“, нито по делото били налични медицински документи в тази връзка. В обобщение вещото лице е посочило, че мозъчното сътресение е функционално разстройство на централната нервна система и отзвучава без последици. На база изложеното, въззивният съд е приел за основателно възражението за прекомерност на присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди-15 000 лева. Пострадалият е получил вследствие на инцидента охлузвания и разкъсно - контузни рани в челната област на главата, долната устна и лявото коляно, които са му причинили болезнено усещане, без обаче да са застрашили живота му или да са нанесли необратими поражения върху здравето, телесния интегритет и нормалното функциониране на организма. Ударът на главата е довел до сътресение, но без загуба на съзнание и без черепно – мозъчна травма. Възстановителният процес е протекъл в домашни условия, без болничен престой, без хирургически интервенции и хоспитализации. Пълното възстановяване е било налице в обичайния за подобни увреждания период от 10-15 дни. Не се е налагала нито рехабилитация, нито какъвто и да е последващ лекарски контрол. Оплакванията от продължаващо главоболие не могат да бъдат категорично свързани с инцидента, в какъвто смисъл е и експертният извод по СМЕ. Няма доказателства за ексцес на вредите, за търпени болки и страдания, необичайни по своята продължителност и интензитет. По отношение на отражението на инцидента върху психиката на въззиваемия, настоящият съдът е приел, че събитието е стресово, преживяна е уплаха. В нито един момент обаче въззиваемият не бил обективно лишен от способността си да се самообслужва в ежедневието. Същият не е бил на постелен режим с необходимост друг да го подпомага при хранене, поддържане на лична хигиена, преобличане и т. н. Въззиваемият не е бил застрашен да загуби живота си, да остане трайно увреден, да му останат видими белези, които обективно да го загрозяват. От гледна точка на изложеното съдът счита, че нежеланието на въззиваемия да излиза извън дома си и да се среща с други хора, е спорадично и не сочи на влошено емоционално състояние, а още по – малко е свързано с конкретния инцидент. Предвид пълното физическо възстановяване на въззиваемия, сравнително краткия възстановителен период, липсата на усложнения, на трайни и необратими последици, както и на опасността от такива, въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението е до размера на присъдените с необжалваната част сума от 7 500 лева, която му е била заплатена от застрахователя, а за остатъка до пълнопредявения иск за 15 000 лева е неоснователна. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите сочат като обуславящи изхода по спора въпроси, които обобщено се свеждат до: длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани доказателства, вкл. възражението за съпричиняване като недоказано и да изложи собствени съображения по тях в мотивите на решението си, както и да съобрази при определяне на застрахователното обезщетение по застраховка ГО на водача на МПС и икономическата конюнктура, изразена в размерите на застрахователните лимити и процентите на инфлация. Липсва позоваване на допълнителните критерии по чл.280 ал.1т.т. 1-3 и/или на тези по чл.280 ал.2 ГПК. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, първата част на въпроса относно възражението за съпричиняване на същата е ирелевантен, тъй като въззивният съд изобщо не е обсъждал и приемал наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. От страна на съдебния въззивен състав в мотивите на обжалваното решение са изложени подробни съображения за множеството конкретни обстоятелства, формиращи извода на съда при определянето на конкретния размер на обезщетението, съответстващо на страданията на пострадалия, с оглед спецификата на фактите по спора. В своята константна практика по чл.290 ГПК, ВКС приема, че икономическата конюнктура намираща израз и в законовоопределените лимити, се има в предвид само като косвен критерий, наред с всички останали обстоятелства, формиращи размера на обезщетенията за неимуществени вреди, и в никакъв случай не са решаващи. В този смисъл е и произнасянето на въззивния съд. По изложените съображения не е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1-т.3 от ГПК. Водим от изложеното, съдът