Определение № 116 от 02.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 140/2014 г.

Производството е по чл.280 ал.2 от ГПК. Образувано по касационна жалба на Д. Й. К. подадена от пълномощника й адвокат И. срещу въззивно решение от 24.7.2013 г постановено по гр.дело № 328/2013 г на Кюстендилски окръжен съд, ГК, Четвърти състав, с което е потвърдено решение от 23.1.2013 г по гр.дело № 373/11 г на Дупнишки районен съд, в частта с която е обявен за относително недействителен по отношение на К. А. Х. на основание чл.40 от ЗЗД като сключен в негова вреда договор за продажба на 1/3 ид.част от недвижим имот представляващ поземлен имот с пл.№, обективиран в нотариален акт №, т., рег №, дело № на нотариус С.М., с район на действие РС-Д.. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, IV г. о. констатира следното: Въззивното решение е постановено по иск за обявяване за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот на 1/3 ид.част от поземлен имот с пл.№, в парцел. „” в кв.61 по действащия ЗРП на [населено място] баня с плоц от 1172 кв.м. Данъчната оценка на спорния имот, въз основа на който е определена цената на иска 7199 лв, а на 1/3 от имота 2699, 60 лв. Оттук следва, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с обжалваем интерес до 5000 лв. Според разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.