Определение № 299 от 08.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1447/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Евродизайн“ ЕООД срещу определение № 277 от 21.04.2022г. по възз.ч.т.д.№ 222/2022г. на Апелативен съд - В..С него е потвърдено определение № 99/19.01.2022г. по т.д.№ 684/2021г. на Окръжен съд - Варна, с което е оставена без уважение молбата на „Евродизайн“ ЕООД за привличане, на осн. чл.219, ал.1 ГПК, на бившия му управител С. В. К. като негова подпомагаща страна и за приемане за съвместно разглеждане на предявения от „Евродизайн“ ЕООД обратен иск срещу С. В. К.. Основано на въведени оплаквания за незаконосъобразност, искането е за отмяна на обжалваното въззивно определение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 е обосновано с произнасяне от въззивния съд по въпроса относно правния интерес от привличането на подпомагаща страна.Поддържаното допълнителното основание е по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с позоваване на решение № 179/12.01.2016г. по т.д.№ 353/2014г., II т.о. и Тълкувателно решение № 3/15.11.2013г. по тълк.д.№ 3/2013г. на ОСГТК на ВКС. В писмен отговор ответникът по касация „Ковитра България“ ЕООД оспорва въведеното основание за допускане на касационно обжалване, както и основателността на частната касационната жалба. Съставът на I т.о.приема, че подадената частна касационна жалба е недопустима. Определенията, които подлежат на касационно обжалване, са посочени изрично чрез нормите на чл. 274, ал. 3 ГПК. Касае се за процесуалноправна норма, която не подлежи на разширително тълкуване. Въззивното определение, с което се потвърждава отказът на първоинстанционния съд да конституира подпомагаща страна по чл. 220 ГПК, във вр. с чл. 219 ГПК, не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК. То не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като не е преграждащо.Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т.5 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ВКС, което в тази част не е загубило сила и при действието на ГПК /обн. ДВ 59/2007г./, тъй като нормата на чл. 220 ГПК е аналогична с чл. 176, ал. 1 ГПК (отм.), не е налице преграждане на производството при отказ за встъпване или привличане на трето лице по реда на чл. 174 и чл. 175 ГПК /отм./, тъй като третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в самостоятелен процес. Въззивното определение за потвърждаване на отказа на първоинстанционния съд да конституира подпомагаща страна по чл. 220 ГПК, във вр. с чл. 219 ГПК не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с него не се разрешават по същество други производства, нито се прегражда тяхното развитие. Привличането на подпомагаща страна е съпътстващо спрямо производството по упражняване правата на привличащата страна, като чрез него тя цели да улесни защитата си срещу ответната страна по главния иск, както и да обвърже привлеченото лице със силата на мотивите. Съгласно даденото нормативно тълкуване в т. 9а на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивното определение, с което се потвърждава отказът на първоинстанционния съд за конституиране на подпомагаща страна, не подлежи на касационен контрол. Поради изложеното, тъй като инстанционният контрол за законосъобразност на определението за отказ за конституиране на подпомагаща страна по чл. 220, изр. 2 ГПК е едноинстанционен /въззивен/ и е изчерпан с постановяване на обжалваното въззивно определение, подадената срещу него частна касационна жалба се оставя без разглеждане. Поради изложеното ВКС на РБ, съставът на I т. о.: