Определение № 50178 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 758/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ чрез старши инспектор В. Д. срещу решение № 71/07.12.2021 г. по в.гр.д.№ 428/2019 г. на Апелативен съд Бургас, с което се потвърждава решение № 33/14.10.2019 г. по гр.д.№ 307/2018 г. на Окръжен съд Ямбол в частта, с която е отхвърлен предявения иск на КПКОНПИ против М. Т. М., на основание чл.74, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./, за отнемане на суми в размер на общо 120 130,70 лв. Касационна жалба съдържа доводи за неправилност на решението, а в изложение към нея се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпроса: „Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ /отм./ и ЗПКОНПИ внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични в края на проверявания период?“. Според касатора, даденият от въззивния съд отрицателен отговор на повдигнатия правен въпрос е резултат от неправилно тълкуване, което налага формирането на нова съдебна практика. М. Т. М. чрез назначения от съда особен представител адвокат Г. Г. от АК-Ямбол оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че липсват предпоставки за допускане на касационното обжалване и иска да му се присъдят разноски в производството. С решение от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г., ОСГК на ВКС се даде отговор на въпросите: „Представляват ли „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични впатримониума на лицето в края на проверявания период?“ и „Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?“, с което отпаднаха пречките за спиране на производството по настоящото дело. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение