Определение № 5041 от 05.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 89/2025 г.
ВКСII гражданско отделение05.11.2025 г.докладчик Розинела Янчева
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 998 от 07.10.2024 г. по гр. д. № 20243100500185/2024 г. на Окръжен съд – Варна. ОСЪЖДА К. Л. Х. да заплати на К. П. П. разноски пред ВКС в размер на 900 лв. (деветстотин лева). Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Л. Х., чрез адвокат Б. Б., срещу решение № 998 от 07.10.2024 г. по гр. д. № 20243100500185/2024 г. на Окръжен съд - Варна, с което е: отменено решение № 3961 от 05.12.2023 г. по гр. д. № 20223110104045 по описа за 2022 г. на Районен съд - Варна в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. П. П. иск с правна квалификация чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР, насочен срещу К. Л. Х. и Л. Х. Л., с искане за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик по наследство от баща си П. К. И. и договор за доброволна делба на реална част от поземлен имот, находящ се в [населено място], общ. Д. ч., област Варна, с идентификатор *, с площ на реалната част от 68 кв.м и граници на реалната част: имот № *, имот № *, имот № *, имот № * и останалата част от № *, индивидуализирана и повдигната в син цвят на приложената комбинирана скица на л. 42 от делото и в червен цвят на приложената на л. 98 скица № 15-471741-03.05.2022 г. по действаща КК, която реална част погрешно е заснета в КККР, одобрени със заповед № РД-18-33/2015 г. на изп. директор на АГКК, като част от поземлен имот с идентификатор *, записан на К. Л. Х. и Л. Х. Л., вместо в границите на записаните на К. П. П. имоти с идентификатори *, № * и *; в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. П. П. иск с правна квалификация чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР, насочен срещу К. Л. Х. и Л. Х. Л., с искане за приемане за установено в отношенията между страните, че К. П. П. е собственик по наследство от баща си П. К. И. и договор за доброволна делба на реална част от поземлен имот, находящ се в [населено място], общ. Д. ч., област Варна, с идентификатор *, с площ на реалната част от 9 кв.м и граници на реалната част: имот № *, имот № * и останалата източна част от № *, индивидуализирана и повдигната в червен цвят на приложената комбинирана скица на л. 42 от делото и в червен цвят на приложената на л. 100 скица № 15-471750-03.05.2022 г. по действаща КК, която реална част погрешно е заснета в КККР, одобрени заповед № РД-18-33/2015 г. на изп. директор на АГКК, одобрени със заповед от 2015 г., записан на ответниците К. Л. Х. и Л. Х. Л., вместо в границите на записаните на ищцата К. П. П. имоти с идентификатори *, * и *, и в частта на присъдените разноски, като вместо това въззивният съд е: признал за установено между ищцата К. П. П. и ответниците К. Л. Х. и Л. Х. Л., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР, че К. П. П. е собственик по наследство от баща си П. К. И. и договор за доброволна делба от 2010 г. на реална част от поземлен имот, находящ се в [населено място], общ. Д. ч., област Варна, с идентификатор * по КККР на селото от 2015 г., с площ на реалната част от 68 кв.м и граници на реалната част: ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, ПИ № * по КККР на селото от 2015 г. и останалата част от № *, индивидуализирана и повдигната със зелен щрих на скицата на л. 69 от въззивното дело, представляваща неразделна част от решението, която реална част погрешно е заснета в КККР, одобрени със заповед № РД-18-33/2015 г. на изп. директор на АГКК, като част от поземлен имот с идентификатор *, записан на К. Л. Х. и Л. Х. Л., вместо в записания на нейно име имот с идентификатор ***; признал е за установено, че на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР К. П. П. е собственик по наследство от баща си П. К. И. и договор за доброволна делба от 2010 г. на реална част от поземлен имот, находящ се в [населено място], общ. Д. ч., област *, с идентификатор * по КККР на селото от 2015 г., с площ на реалната част от 12 кв.м и граници на реалната част: ПИ № *, ПИ № *, останалата част от ПИ № * и имот № *, индивидуализирана и повдигната със син щрих на скицата на л. 69 от въззивното дело, която реална част погрешно е заснета в КККР, одобрена със заповед № РД-18-33/2015 г. на изп. директор на АГКК като част от поземлен имот с идентификатор *, записан на К. Л. Х. и Л. Х. Л., вместо в записания на името на ищцата имот с идентификатор ***; обезсилил е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. П. П., в условията на евентуалност, иск с правна квалификация чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР, насочен срещу К. Л. Х. и Л. Х. Л., с искане за приемане за установено в отношенията между страните, че К. П. П. е собственик на основание придобивна давност, текла в периода от 1991 г. до предявяване на исковата молба - 30.03.2022 г., на горепосочените реални части, погрешно отразени като част от имот на ответниците.
Въззивният съд е съобразил, че с исковата си молба, уточнявана неколкократно и допълнена, К. П. П. е предявила срещу К. Л. Х. и Л. Х. Л. обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик по наследство от баща си П. К. И. и договор за доброволна делба, евентуално по силата на давностно владение, осъществявано в периода от 1991 г. до предявяване на исковата молба - 30.03.2022 г., на реална част от поземлен имот, находящ се в [населено място], общ. ч., област *, с идентификатор *, с площ на реалната част от 68 кв.м, индивидуализирана и повдигната в син цвят на приложената комбинирана скица на л. 42 от делото и в червен цвят на приложената на л. 98 скица № 15-471741-03.05.2022 г. по действащата КК, която реална част погрешно е заснета в КККР, одобрени със заповед № РД-18-33/2015 г. на изп. директор на АГКК, като част от поземлен имот с идентификатор *, записан на ответниците, вместо в границите на записаните на ищцата имоти с идентификатори *, * и *, и за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик по наследство от баща си П. К. И. и договор за доброволна делба, евентуално давностно владение през периода от 1991 г. до предявяване на исковата молба - 30.03.2022 г., на реална част от поземлен имот, находящ се в [населено място], с идентификатор *, с площ на реалната част от 9 кв.м, индивидуализирана и повдигната в червен цвят на приложената комбинирана скица на л. 42 от делото и в червен цвят на приложената на л. 100 скица № 15-471750-03.05.2022 г. по действаща КК, която реална част погрешно е заснета в КККР, одобрени със заповед № РД-18-33/2015 г. на изп. директор на АГКК, като част от имота на ответниците, вместо в границите на записаните на ищцата имоти с идентификатори *, * и *. К. П. е навела твърдения, че приживе баща й придобил имота с идентификатор * чрез договор за дарение от 17.09.1991 г., сключен с брат му и неговата съпруга, като придобил 300 кв.м ид.ч. от парцел * в кв. 9 по плана на селото. С договора било разпределено и ползването на парцела, като на бащата на ищцата била предоставена северната му част. Там му било разрешено да построи и монтира барака за живеене, която била електрифицирана и водоснабдена от 1992 г. В имота били изградени външна тоалетна, навес за инструменти, огради. Целият имот бил с трайно материализирани на място граници отпреди 1991 г., които не са променяни; само между имотите на двамата братя нямало трайно материализирана на място ограда. На 09.12.2019 г. П. получила от [община] два констативни акта, издадени в нейно отсъствие по реда на чл. 223, ал. 2, т. 1 ЗУТ, за това, че изградените в имота сгради попадали в чужди имоти - на двамата ответници. Въпреки възраженията й, били издадени две заповеди за премахване на незаконните строежи, тъй като масивната барака за живеене била построена в части от три имота - *, * и *. Със заповед № РД-18-33/2015 г. на изп. директор на АГКК е изменена КК от 2004 г., вкл. за нейния имот № *, от който са образувани три имота, записани на нейно име, а именно: нов имот № * с площ от 173 кв.м, № * с площ от 104 кв.м и № * с площ от 20 кв.м. Счита, че е допусната грешка при изменението на КК, вследствие на която реални части от собствения й имот със стар идентификатор * по КК от 2004 г. попадат в нови имоти по КК от 2015 г., както следва: в нов имот № * - реална част с площ от 68 кв.м и граници: имот № *, имот № *, имот № *, имот № * и останалата част от № *, и в нов имот № * - реална част с площ от 9 кв.м и граници: имот № *, имот № * и останалата източна част от № *. Новият имот с № * е записан на ответниците К. Л. Х. и Л. Х. Л. въз основа на нотариален акт № 92/04.09.2018 г., том IV, peг. № 10532, дело № 680 от 2018 г., а нов имот № ***, записан също на тяхно име - въз основа на саморъчно завещание от 08.01.2012 г. От своя страна, ответниците са оспорили исковете с подробно изложени от въззивния съд възражения.
Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна:
С нот. акт № 169, т. I, д. № 339/1972 г. К. Ц. И. е продал на Й. К. И., срещу задължението за издръжка и гледане за себе си и съпругата си Т. Й. И., собственото си дворно място в [населено място], с площ от 1000 кв.м, при съседи: улица, П. Ц. и К. Ц., извън регулационния план на селото, заедно с построената в това място къща. С разрешение за строеж № 101/04.10.1991 г. от ОбНС - Долни чифлик на П. К. И. е разрешено да монтира барака за живеене 6 м х 4 м в парцел *, кв. 9, по плана на [населено място]. Издадена е и скица № 725/02.10.1991 г., с оглед разрешеното на П. К. И. монтиране в парцел *, кв. 9, по плана на [населено място] на масивна барака за жилищни нужди с размери 6 м х 4 м със строително разрешение, като схематично е показано местоположението й. С нот. акт № 159, т. XIX, д. № 6183/1991 г. Й. К. И. и Р. С. И. са дарили на брата на първия П. К. И. 300 кв.м ид.ч. от дворно място в [населено място], цялото от 2550 кв.м, представляващо парцел *, кв. 9, по плана на селото. Надареният е приел да владее и ползва подарената му идеална част в северната част на мястото, в граници: улица, П. И. и дарителите.
Съгласно скица № 1341/19.01.2010 г. на СГКК - Варна имот с идентификатор *, одобрен със заповед № 300-5-10/09.02.2004 г. на изп. директор на АГКК, е с площ от 1792 кв.м, при съседи: ПИ №№ * и *, и е записан на Й. К. И. и П. К. И.. От скица № 1340/19.01.2010 г. на СГКК – Варна се установява, че имот с идентификатор * е с трайно предназначение на територията: урбанизирана и трайно предназначение: ниско застрояване, като имотът е с площ от 404 кв.м и при съседи: ПИ №№ *, * и *, като е записан на Й. К. И. и П. К. И.. С договор за доброволна делба, вписан в Служба по вписванията - Варна на 13.05.2010 г., т. III, № 226, вх. peг. № 8122, н. д. № 1027, сключен между Т. Й. И., К. Й. И., Р. С. И. и К. П. П., като съсобственици на ПИ с идентификатор * по КККР, одобрени със заповед № 300-5-10/09.02.2004 г. на изп. директор на АГККК, находящ се в [населено място], с площ от 1792 кв.м, с предназначение: урбанизирана територия, стар идентификатор: *, при съседи: ПИ *, ПИ *, ведно с построените в мястото сграда с идентификатор * със застроена площ от 118 кв.м и сграда с идентификатор * със застроена площ от 39 кв.м, и ПИ с идентификатор * по КККР, одобрени със заповед № 300-5-10/09.02.2004 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в [населено място], с площ от 404 кв.м, с предназначение: урбанизирана територия, при съседи: ПИ ***, ПИ * и ПИ *, ведно с построените в мястото сграда с идентификатор * със застроена площ от 24 кв.м, в дял и собственост на Т. Й. И., К. Й. И., Р. С. И. е поставен първият имот с идентификатор * по КККР на селото от 2004 г., ведно със сгради с идентификатори * със застроена площ от 118 кв.м и * със застроена площ от 39 кв.м, а в дял и собственост на К. П. П. е поставен вторият имот с идентификатор * по КККР на селото от 2004 г., ведно със сградата с идентификатор * със застроена площ от 24 кв.м. С нот. акт № 135, т. XII, д. № 6066/1994 г. Й. К. П. е призната за собственик на недвижим имот, придобит по давност на празно дворно място, находящо се в [населено място], с площ от 2400 кв.м, извън регулационния план на селото, с пл. № 115, при граници: К. Ц., С. К., Ц. К. и К. А. И.. С договор за доброволна делба, обективиран в нот. акт № 68, т. II, рег. № 12707, д. № 468/2009 г., в дял и собственост на Й. К. П. и М. Д. Н. е поставена нива от 1505 кв.м в землището на [населено място], в м. „*“, имот № * по картата на землището, при граници: имот *, полски път и имот * населено място на [населено място] и имот * - нива на Й. К. П.. Със саморъчно завещание от 08.01.2012 г., обявено с протокол от 11.06.2013 г., Й. К. П. е завещала на своя син К. Л. Х. 1/2 ид.ч. от нива № * в землището на [населено място] в м. „*“. Съгласно удостоверение за наследници от 17.06.2022 г. Й. К. П. е починала на 17.04.2013 г. и е оставила за свои наследници по закон син К. Л. Х. и внук Л. Х. Л. - ответниците по делото. От справка от НБД „Население“ и удостоверение за наследници № 58/13.01.2022 г. се установява, че М. Д. Н. е починала на 20.12.2021 г.; нейни наследници по закон са двамата й синове В. Г. Н. и Д. Г. Н.. С нот. акт № 92, т. IV, peг. № 10532, д. № 680/2018 г. К. Л. Х. и Л. Х. Л. са признати за собственици по наследство на ПИ с идентификатор * по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-33/15.05.2015 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 85 кв.м, с трайно предназначение: земеделска. Със заповед № РД-18-33/15.05.2015 г. на изп. директор на АГКК е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри за част от землището на [населено място] (без територията, за която кадастралната карта и кадастралните регистри са одобрени със заповед № 300-5-10/09.02.2004 г. на изп. директор на АГКК и заповед № РД-18-03-3/12.02.2014 г. на началника на СГКК - Варна). От скица на поземлен имот № 879/16.01.2013 г. и скица № К00506/04.07.2013 г. се установява, че имот с идентификатор * е с трайно предназначение: урбанизирана територия, с площ от 2304 кв.м, по предходен план имотът е част от УПИ № *, записан на Й. К. П.. Този имот граничи с имоти * и *. От скица на поземлен имот № 15-1098099/23.11.2020 г., скица на поземлен имот № 15-1099436-24.11.2020 г. и скица на поземлен имот № 15-1099438-24.11.2020 г. се установява, че в обхвата на имот * по КККР на селото, одобрени със заповед № 300-5-10/09.02.2004 г. на изп. директор на АГКК, попадат три имота: имот с идентификатор * - урбанизирана територия, с площ от 173 кв.м, с номер по предходен план: *, без предишен идентификатор, с граници: имоти с идентификатори *, *, * и *, записан като собственост на ищцата К. П. П.; имот с идентификатор *** - урбанизирана територия, с площ от 104 кв.м, с номер по предходен план: *, без предишен идентификатор, при граници: имоти с идентификатори: *, *, *, * и *, записан като собственост на ищцата К. П. П.; имот с идентификатор * - земеделска територия, с площ от 20 кв.м, с номер по предходен план: *, без предишен идентификатор, при граници: *, *,*, *, * и *, записан като собственост на ищцата К. П. П.. Съобразно отразеното по-горе, в полза на П. И. е било издадено разрешение за строеж от 04.10.1991 г., по силата на което му е разрешено да монтира барака за живеене в парцел *, в кв. 9 по плана на [населено място], с площ на бараката 6 м х 4 м. От констативен акт № 2/11.07.2014 г. на Общинска администрация - [община], област *, констативен акт № 3/11.07.2014 г. на Общинска администрация - [община], област *, констативен акт № 4/11.07.2014 г. на Общинска администрация - [община], област *, заповед № РД-1327/28.05.2020 г. на кмета на [община] и заповед РД-1328/28.05.2020 г. на кмета на [община], писмо от [община] до К. П. П. относно изпълнението на заповед № РД-1328/28.05.2020 г. и заповед № РД-1327/28.05.2020 г. на кмета на [община] се установява, че на 11.07.2014 г. [община] е извършвала проверка за незаконно строителство в имот с идентификатор * и площ от 404 кв.м, констатирала е такова и е наредила на ищцата да премахне за собствена сметка незаконно изградените: склад за инвентар, пристроена тоалетна, разположени в имот *, както и масивна барака за живеене, разположена в части от имоти *. *, *. Имот с идентификатор *, находящ се в [населено място], е с площ от 1445 кв.м, с предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план: *, като е записан на М. Н. и К. Х.. Границите на имота са имоти: *, *, *, *, *, *. Имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], е с площ от 2317 кв.м, с предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за ниско застрояване, номер по предходен план: парцел, част от УПИ *, като за собственици са записани ответниците.
Границите на имота са имоти с идентификатори *, *, *, *, *, *, *, *. От скица № ФО0391/03.01.2012 г. се установява, че имот с № *, находящ се в землището на [населено място], е с площ от 2486 кв.м, с начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, записан на Й. П.. Този имот граничи с имоти №№ *, ***, *. С предписание № 56/27.12.2006 г. е допуснато изготвяне на ПУП за ПИ № *. Със заповед № 1272/17.06.2008 г. на кмета на [община] е одобрен ПУП-ПРЗ на ПИ № *, като се образува УПИ *по КВС на [населено място], за жилищно строителство. Към обяснителната записка е посочено, че с регулационния план се обособяват два нови УПИ: УПИ * с площ от 2360 кв.м, за жилищно строителство и УПИ * с площ от 1471 кв.м. Предвид близостта на имота до регулацията на [населено място], проектът е съобразен с утвърдената улична регулация. Проектиран е тупик за достъп до ПИ * и *, като за целта са отнети от ПИ * 126 кв.м, а от ПИ * – 34 кв.м. С писмо с изх № ДЧ-526-00-802/18.04.2012 г. и заявление вх. № 9400/Й8/06.02.2013 г. от Й. П. до кмета на [община] същата е поискала да й бъде осигурен път за достъп до УПИ *, с твърденията, че собственикът на новообразувания имот № * е заграбил част от нейния имот, който й е отнет за път и тя няма достъп до имотите си, за които има одобрен ПУП. С решение № 776/31.03.2014 г. на Административен съд - Варна е отменен отказът на кмета на [община] по заявлението на Й. П. и преписката е върната на административния орган. На 08.07.2016 г. и ответникът К. Л. е поискал от [община] да осигури достъп до имотите му, като се премахне незаконно изградената барака от бащата на ищцата, която попада върху пътя, по който ответникът следва да осъществява достъп до собствените си ПИ * и УПИ * и за който път е отнета площ от собствените му имоти. С решение № 1025/05.05.2016 г. на Административен съд Варна е отменена заповед № 1272/17.06.2008 г. на кмета на [община] *, с която е одобрен ПУП-ПРЗ на ПИ *, като се образува УПИ * по КВС на [населено място].
Окръжен съд – Варна се е позовал на заключението от допуснатата пред първата съдебна инстанция съдебно-техническа експертиза, като компетентно и безпристрастно. Визирал е, че по нея вещото лице инж. Ст. К. поддържа, че действалите в годините планове за територията, в която са процесните поземлени имоти, са: КП от 1955 г. и РП от 1958 г., одобрен със заповед № 5616/12.12.1958 г., РП на кв. 5 и на кв. 9, одобрен със заповед № 655/13.09.1990 г. на председателя на ОНС - [населено място], КК, одобрена със заповед № 300-5-10/09.02.2004 г. на изп. директор на АГКК, КК, одобрена със заповед № РД-18-33/15.05.2015 г. на изп. директор на АГКК и КВС на землище на [населено място]. Процесните поземлени имоти с идентификатори * и * не са отразени в КП от 1955 г. и РП от 1958 г. на [населено място]. ПИ * е с площ от 85 кв.м и е с НТП: земеделска територия, със собственици Г. Л. и С. Л.. Този ПИ граничи на север с ПИ * (горски път), на изток с ПИ * (земеделска територия) и ПИ * (ниско застрояване), на юг с ПИ * (ниско застрояване) и на запад с ПИ * (улица). ПИ * е с площ от 2317 кв.м и с НТП: ниско застрояване, със собственици К. Л. Х. и Л. Х. Л.. Поземленият имот граничи на север с ПИ *, на изток с ПИ *, на юг с ПИ *, на запад с ПИ * и с ПИ *. От комбинирана скица между КП и РП на селото с процесните поземлени имоти по КК от 2015 г. се установява, че: ПИ *** попада с площ от 77 кв.м в територия без планоснимачен номер с незатворен контур и с площ от 8 кв.м попада в ПИ * по КП от 1955 г. ПИ *** попада с: площ – сумарна - 116 кв.м в ПИ * по КП от 1955 г., с площ от 22 кв.м в ПИ * и с 2185 кв.м в ПИ * по КП от 1955 г. П. К. И. е собственик на 300 кв.м. ид.ч. в северната част от дворно място, цялото с площ от 2150 кв.м, представляващо парцел *, кв. 9 съгласно нот. акт № 159/17.09.1991 г. К. П. П. получава в дял поземлен имот с идентификатор * с площ от 400 кв.м по КК, одобрена със заповед № 300-5-10/09.02.2004 г. на изп. директор на АГКК, според договор за доброволна делба от 12.05.2010 г. Вещото лице прави извод, че описаните в документите за собственост поземлени имоти не са идентични. В договора за доброволна делба ПИ * е със 100 кв.м в повече спрямо описания поземлен имот с площ от 300 кв.м в нот. акт № 159/17.09.1991 г. От приложение № 2 се установява, че ПИ *** излиза извън границите на парцел *, кв. 9 по РП на селото. ПИ *** попада в парцел *, кв. 9 само с площ от 160 кв.м. ПИ * е с материализирани граници с огради, изградени с бетонови колове и оградна мрежа, по северната, западната и източната граници. От юг процесният поземлен имот е с нематериализирана граница. Между ПИ * и ПИ няма изградена ограда. От комбинирания цифров модел между геодезическата снимка на поземления имот по материализирани граници и процесния поземлен имот с идентификатор * по КК от 2004 г. вещото лице установява, че заснетите граници, материализирани с огради, съвпадат с кадастралните по КК. От комбинираната скица на приложение № 4 от заключението се установява, че поземлен имот с идентификатор * по КК от 2015 г. попада с площ от 68 кв.м в поземлен имот с идентификатор * по КК от 2004 г., а поземлен имот с идентификатор * по КК от 2015 г. - с площ от 12 кв.м в поземлен имот с идентификатор * по КК от 2004 г. Според комбинирана скица - приложение № 9 се установява, че части от поземлен имот с идентификатор * по КК от 2004 г. попадат в поземлен имот с идентификатор * по КК от 2015 г. с площ от 102 кв.м. Части от поземлен имот с идентификатор * по КК от 2004 г. попадат в поземлен имот с идентификатор * по КК от 2015 г. Според комбинирана скица - приложение № 10 имотните граници на ПИ * по КВС на [населено място], от който са образувани поземлен имот с идентификатор * по КК от 2015 г. и поземлен имот с идентификатор * по КК от 2015 г., не съвпадат изцяло с имотните граници на новообразуваните ПИ с идентификатор * по КК от 2015 г. и ПИ с идентификатор * по КК от 2015 г. Имотните граници по КК от 2015 г. на тези два имота по отношение северозападната граница на ПИ с идентификатор * и южната граница на ПИ с идентификатор * са навлезли навътре в същите имоти. Сградата в имот с идентификатор * по КК от 2004 г. попада в имоти с идентификатори *, *, * по КК от 2015 г. и малка част - в *** по КК от 2015 г.
Втората съдебна инстанция е изложила, че пред Районен съд - Варна са изслушани показанията на две групи свидетели: Т. Й. И. и Д. В. М., първи братовчеди на К. П. П., водени от нея, и Д. Г. Н. - син на М. Д. Ж. и съсобственик на ПИ с идентификатор *** с ответниците, воден от последните. Свидетелят И. сочи, че знае имота на К. в [населено място], откакто се помни, а в момента на разпита е на 57 г. Там е израснал. Имотът на К. бил техен, преди да дойде бащата на К.. Свидетелства, че оградата съществува също откакто се помни - от 5-6 годишен: „Оградата беше там, както и сега“. Няма ограда между тях. Бащата на К. изградил сграда в имота си през 1990 - 1991 г. Била голяма ламаринена сграда, а зад нея имало тоалетна и дървени пристройки за инструменти. Чичо му, братът на бащата на свидетеля, живял там, докато бил жив. Бараката била върху бетонова плоча, за изравняване на терена. Била водоснабдена и електрифицирана. Знае, че чичо му имал документи за строежа. Свидетелят М. поддържа, че бащата на К. му е вуйчо. Знае имота й в [населено място]. Имотът е 300 – 400 кв.м. Има построена барака. Вуйчо му я правил около 1990 г. Преди това имотът бил на дядо му К.. Бил заграден откакто се помни, а в момента на разпита свидетелят е на 56 г. Израснал там с другия свидетел Т.. Целият имот на дядо му бил ограден. По-късно станало някакво дарение и вуйчо му си построил барака през 1990 - 1991 г. Всяко лято, през повечето време, били там. Допреди месец, докогато има впечатления, границите на целия имот на дядо му са същите, не е разграден. Само между двата имота на вуйчо му и на Й. - бащата на свидетеля Т., ограда няма. Заявява, че живее на 200 м. В имота на К. има една барака, навес, построени през 1990 или 1991 г. Знае, че вуйчо му има нотариален акт. Свидетелят Н. също заявява, че познава имота в [населено място]. То е бунгало. Твърди, че първоначално бунгалото било отстрани на пътя, на улицата. След 2000 г. -2003 г. - 2004 г. е преместено вътре в тяхната земя и е поне четири пъти по-голямо. То е на други хора, на съседите. Не ги познава. Познава околните хора, защото са му роднини. Имотът е ограден и оградата си е на място, но това бунгало не е на мястото, където било, и от него в момента не могат да влизат в имотите си. Неговият имот граничи с този на К., К.. Бунгалото е в неговия имот и не може да се влезе там. Уточнява, че имотът за който говори, е негов, на брат му, на К. и Л..
Въззивният съд е визирал, че пред него е изслушано заключение по допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза, което също е намерил за компетентно и непредубедено. Посочил е, че цени това заключение, въпреки направените оспорвания от страна на К. Л. Х., тъй като същото се потвърждава от представените документи за собственост на ищцата, неопровергани от документите за собственост на ответниците, свидетелските показания и представения снимков материал за спорните имоти в годините, извлечен от вещото лице от Goole Eart, и това, че въпреки оспорването, не е поискано от страната провеждане на повторна тричленна експертиза. Вещото лице е установило от комбинирания цифров модел на КП от 1955 г. и РП от 1958 г., че ПИ *** по КК от 2004 г. попада изцяло в територията на ПИ * по КП от 1955 г. и съставлява УПИ *, кв. 9. ПИ *** по КК от 2004 г. попада в ПИ * в част от имота, съставляваща УПИ *, кв. 9, имот без планоснимачен номер в частта от имота, която по РП е отредена за улица, ПИ * в частта от имота, съставляваща УПИ *, кв. 9, частта от ПИ *, включена в земеделски земи, и ПИ *, представляващ земеделска земя. В разписния лист към ПИ * за собственици са вписани Й. К. И. за 1000 кв.м и П. К. И. за 300 кв.м, включени в УПИ *, кв. 9. За останалата част няма вписани собственици, защото е включена в земеделските земи. ПИ *** по КК от 2015 г. попада в ПИ * и ПИ * по КП от 1955 г. В разписния лист за ПИ * няма вписан собственик, защото е включен в земеделските земи. ПИ *** по КК от 2015 г. попада в част от ПИ без планоснимачен номер, и затворен контур по КП 1955 г., която част е извън строителните граници на населеното място. В разписния лист към ПИ * в частта на имота, включена в УПИ *, кв. 9, за собственици са вписани П. Ц. П. за 1000 кв.м и С. К. П. за 815 кв.м. За останалата част от ПИ * няма вписване, защото е включена в земеделските земи. Процесната сграда с идентификатор * по КК от 2004 г. е идентична със сградата с идентификатор * по КК от 2015 г. и не е отразена в КП от 1955 г. Процесната сграда попада в територията на земеделски земи. При справка с кобинирания цифров модел между РП от 1958 г., КК от 2004 г. и КК от 2015 г. вещото лице е установило, че ПИ с идентификатор *** попада в УПИ *, кв. 9, имот без планоснимачен номер, представляващ земеделска земя, и УПИ * и в проектна улица. ПИ * и * по КП от 2015 г. са извън строителните граници на селото и са в територията на земеделските земи. Вещото лице сочи, че вземат ли се предвид посочените в нот. акт № 169/1972 г. граници и съседи на ПИ - дворно място извън регулация, с площ от 1000 кв.м, а именно: улица, П. Ц. и К. Ц., и описаният в нот. акт № 159/1991 г. ПИ - дворно място с площ 300/2500 кв.м ид.ч., като се ползва северната част от имота, предмет на нот. акт № 169/1972 г., то процесният ПИ би бил с описаните граници: улица, П. Ц. и дарителите, като включва територията на УПИ *, кв. 9, територия без планоснимачен номер и представляваща земеделска територия, заключена между проектната улица, кадастралната граница на ПИ * и северната регулационна граница на УПИ *, кв. 9. Изчислило е, че ПИ, включващ УПИ *, кв. 9 и територията без планоснимачен номер, представляваща земеделска територия, е с площ от 2600 кв.м, а посочената в нот. акт № 159/1991 г. е 2550 кв.м. С одобрения със заповед № 655/13.09.1990 г. на председателя на ОНС – [населено място] РП за кв. 5 и кв. 9 на селото не се изменят границите на парцелите, в които попадат процесните ПИ. КК на селото от 2004 г. е само за населеното място, като земеделските земи са отразени в КВС на землището на [населено място]. Двата имота, описани в договора за доброволна делба от 2010 г., са тези с идентификатори * и * по КК от 2004 г. Те са записани в КР като урбанизирана територия и начин на трайно ползване: ниско жилищно застрояване. Процесните ПИ с идентификатори * и * не са отразени в КК от 2004 г., защото са в територията на земеделските земи. С ПУП-ПРЗ за ПИ * по КВС се променя начинът на трайно ползване от земеделската територия в урбанизирана - „за ниско жилищно застрояване“. В ПУП не е отразена строителната граница на селото и е изработен без проект за контактна зона, т.е. съвместяване на КК на урбанизираната територия с КВС, като при съвместяването приоритет имат поземлените имоти от населеното място. Скрита е кадастралната информация на селото и е заличена част от имот * по КК от 2004 г., понеже не е дадена строителната граница на селото в ПУП, кв. 9 по РП е отразен като кв. 90 (масив 90 по КВС), т.е. налице е сливане на квартали. Получава се изместване на границите на парцел * по КВС и проектираната улица за достъп. Така са се появили ПИ с идентификатори * и *. В КК от 2015 г. не е отразен ПИ *, но е бил попълнен ПУП-ПРЗ за ПИ * по КВС. Така нанесеният ПУП не е съобразен с КК от 2004 г., не е изработена контактна зона между КК и КВС и в частта на ПУП, и са заличени части от ПИ * по КК от 2004 г., попадащи под трасето на проектната улица-тупик, а на припокритите площи са записани за собственици собствениците на ПИ по КВС. Получило се е припокриване на площите на ПИ * по КК от 2004 г. и ПИ * с площ от 68 кв.м, реална част с площ от 12 кв.м от ПИ *, реална част с площ от 30 кв.м от ПИ *. ПИ * се е получил при редуциране на координатното изместване на КВС спрямо КК. Така част от ПИ * с площ от 154 кв.м остава извън строителните граници. Включената територия в ПИ *** по КВС, която е извън строителните граници на селото, не представлява територия на ПИ * по КП от 1955 г. В о.с.з. на 20.05.2024 г. вещото лице е пояснило, че имот *** се появява за пръв път в КК от 2004 г. Обхваща свободните площи между УПИ *, кв. 9 и УПИ *, кв. 9. Тази свободна площ не е от ПИ * и от ПИ *, които не съществуват в КП от 1955 г. и са земи, включени в земеделския блок, като изключени през 50-те години от строителните граници на населеното място, не е и от парцелите, които са в строителните граници. Нанасянето му е станало с преки геодезически измервания. Заснемането, което е направило вещото лице, съвпада със заснемането от 2004 г.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съдебен състав е направил следните правни изводи:
Спорът се основава на твърдението на ищцата, че неправилно реална част от 68 кв.м от имота й с идентификатор * по КК от 2004 г. е заснета в границите на процесния ПИ с идентификатор * по КК от 2015 г., както и реална част от 9 кв.м от имота й с идентификатор * по КК от 2004 г. е заснета в границите на процесния ПИ с идентификатор * по КК от 2015 г. Грешка е налице, защото конфигурацията на ПИ с идентификатор *** по КК от 2004 г. се различава съществено от тази на същия имот по КК от 2015 г., а не се установява основание за тази разлика.
Съобразно представените от ищцата документи за собственост тя, като наследник на баща си П. К. И. и след извършена доброволна делба, се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор *** по КК от 2004 г. Това е така, защото праводателят на наследодателя й - Й. К. И., е закупил с нот. акт № 159/1972 г. дворно място в [населено място], при граници: улица, П. Ц. и К. Ц.. От това свое дворно място Й. К. И. и съпругата му са дарили на брата на дарителя и наследодател на ищцата К. П. П. - П. К. И., само 300/2550 кв.м от парцел *, кв. 9 по плана на селото с нот. акт № 169/1991 г., като е уговорено, че той ще ползва северната част на мястото, в граници: улица, П. Ц. и дарителите. Според допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза посочената като граница улица е тази, представляваща северозападната граница на имоти * и * по КК от 2004 г., на изток-североизток имот с идентификатор *** по КК от 2004 г. граничи с ПИ * по КК от 1955 г., който имот е записан на П. Ц. П. съгласно нот. акт от 1975 г., и С. К. П. съгласно нот. акт от 1991 г., а на юг е останалата част от имота на дарителите. Така очертан, въпреки че за дарения имот е посочено, че е част от парцел *, кв. 9 по плана на [населено място], изследвайки границите му, посочени в документа за собственост на ищцата, като определящо е местоположението на имота, се налага изводът, че ПИ, записан на К. П. П. по КК от 2004 г., е идентичен по местоположение и конфигурация, а и при извършеното от вещото лице заснемане, на ПИ *** по КК от 2004 г., по описаните три граници, като разположен между проектната улица, кадастралната граница на ПИ * и регулационната граница на парцел *, кв. 9 по РП на селото от 1958 г. След като въз основа на събраните доказателства може да се приеме по делото, че К. П. П. се легитимира като собственик на имот с идентификатор * по КК от 2004 г. по наследяване и доброволна делба от 2010 г., искът й по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР е установен по основанието си, понеже реалната част с площ от 68 кв.м, защрихована на л. 42 от първоинстанционното дело със син щрих, е включена в площта на ПИ * по КК от 2015 г., и реалната част с площ от 9 кв.м, защрихована на л. 42 от първоинстанционното дело с червен щрих, е включена в площта на ПИ * по КК от 2015 г. На скицата на л. 69 от въззивното дело, представляваща неразделна част от въззивното решение, спорната реална част от ПИ с идентификатор * от КК от 2015 г. е защрихована със зелен щрих, и е с площ, установена от вещото лице, от 68 кв.м. Спорната реална част от ПИ с идентификатор *** е защрихована на същата скица със син щрих, но с площ от 12 кв.м. Според съда претенцията е за 9 кв.м, но е установено по делото, че посочената реална част, определена по граници, е с площ от 12 кв.м, като до тази, последната площ следва да бъде уважен искът. Не е налице произнасяне свръх петитум, понеже съдът не се произнася за друга, различна от претендираната реална част.
Предвид изложеното, Окръжен съд – Варна е приел, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата претенция е отхвърлена, и същата следва да бъде уважена на първото от двете, предявени в условията на евентуалност, основания -наследяване и доброволна делба, за двете реални части и установената им площ. Доколкото първоинстанционният съд се е произнесъл и по второто заявено основание - придобивна давност за периода от 1991 г. до датата на завеждане на иска, в тази част решението му следва да бъде обезсилено.
За пълнота, въззивният състав е изложил съображения и относно основателността на исковата претенция на К. П. П. за придобиване на спорните реални части по давност. Позовал се е на събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на водените от П. двама свидетели, чиито показания е ценил с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, но като непосредствени и убедителни. Посочил е, че от показанията на свидетеля И. се установява, че преди К. И. да придобие спорния имот с идентификатор * по КК от 2004 г., той е бил по думите му „техен“. Ограден е бил с обща ограда още преди повече от 50 години, която ограда съществува и към момента. Това се потвърждава от представените от вещото лице по допуснатата пред Окръжен съд – Варна съдебно-техническа експертиза снимки, извлечени от Google eart. Свидетелят М. уточнява, че границите на имота на дядо му, т.е. преди дарението, не са променяни допреди месец преди разпита на 13.11.2023 г., докогато има впечатления. Двамата свидетели установяват, че през 1990 г. - 1991 г. К. И. изградил и барака за жилищни нужди в дарения му имот, където живял до смъртта си според свидетеля И.. Това че бащата на К. П. заградил и с построената барака препятствал излаза на ответниците до улица, като по този начин имотите им станали неизползваеми, поради отнетия им достъп, е изложено и от К. Л. Х. в писмения отговор на исковата молба № 53061/02.08.2022 г. и възражение № 83807/08.11.2023 г. Затова ответниците предприели действия по воденето на административни дела, но с тези свои действия не са прекъснали течащата в полза на ищцата давност. Въззивният съд е посочил, че не приема за доказано, че изградената от К. И. барака най-напред е била монтирана в близост до минаващата наблизо улица, и едва след 2004 г. е преместена в имота на ответниците, в какъвто смисъл са показанията на свидетеля Н., тъй като тези показания противоречат на данните от Google eart; освен това този свидетел е роднина на ответниците и съсобственик с К. Х. и Л. Л. на другия спорен имот с идентификатор * по КККР от 2004 г. и от 2015 г.; тези показания са изолирани, неподкрепени от други доказателства по делото. Съдът е направил извод, че спорният имот, заедно със съседния му с идентификатор *** по КККР от 2004 г. и от 2015 г., е бил ограден с обща ограда още от 1991 г., бил е препятстван достъпът на ответниците от улицата в селото, не е налице някоя от хипотезите на чл. 115 ЗЗД и давността не е била прекъсвана с упражняване на действия по чл. 116 ЗЗД. Не е налице ограничението да бъдат придобити по давност реални части от дорищни парцели. Според вещото лице по допълнителната СТЕ, с оглед задоволяване нуждите от земя за обработване, след 1950 г. една част от имотите са извадени от строителните граници на населените места. Това се е случило и с част от парцелите в [населено място]. В строителните граници са останали парцели *, кв. 9 и *, кв. 9, а съседните площи са станали земеделска земя. Така имоти с идентификатори * по КККР от 2015 г. и * по КККР от 2015 г. са представлявали земеделска земя. Вярно е, че със заповед № 1272/17.06.2008 г. е одобрен ПУП-ПРЗ за ПИ *, но тази заповед е отменена с влязло в сила решение № 1025/05.05.2016 г. на ВАдмС, така че пречки за придобиване по давност на спорните реални части не е имало. Като са владяни по давност повече от 10 години, считано от 1991 г., спорните реални части са придобити по давност от К. П. П., която е присъединила и владението на своя наследодател.
Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, сочи, че Окръжен съд - Варна се е отклонил от задължителните указания на ВС, дадени с ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г., според които за съда съществува задължение да обсъди в мотивите си и да се произнесе по всички редовно и своевременно релевирани доводи и възражения, поддържани от страните, от които зависи правилното разрешаване на спора, като в този смисъл е и формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС.
Твърди, че постановеният от страна на Окръжен съд - Варна правен резултат не е съобразен със задължителната съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 12 и чл. 235 ГПК, съгласно които съдът е задължен да обсъди в решението си всички допустими и относими към спорния предмет възражения и доводи на страните, както и да изложи мотиви по тях. Въззивната инстанция е разрешила спора в противоречие с указанията по приложението на чл. 269 ГПК, дадени с т. 1 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въпреки това му задължение, Окръжен съд - Варна не е коментирал всички доказателства, събрани в производството, не е приложил точно императивните материалноправни норми и е достигнал до един очевидно неправилен съдебен акт.
Визира противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в: решение № 331/19.05.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г., IV г. о., решение № 65/16.07.2010 г. по гр. д. № 4216/2008 г., ІV г. о., решение № 670/15.11.2010 г. по гр. д. № 695/2009 г., ІV г. о., решение № 548/06.12.2010 г. по гр. д. № 1119/2009 г., III г. о., решение № 445/02.11.2011 г. по гр. д. № 1733/2010 г., ІV г. о. и др.
От насрещната страна К. П. е постъпил отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:
Атакуваното решение на Окръжен съд - Варна не е вероятно нищожно или недопустимо. Същото не е и очевидно неправилно.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.
В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. Изложените в това отношение от жалбоподателя съображения попадат в приложното поле на чл. 281, т. 3 ГПК и не подлежат на обкъждане в производството по чл. 288 ГПК по селекция на касационната жалба. Те имат отношение към правилността на съдебния акт и предполагат разглеждане на спора по същество.
В изложението към касационната жалба не са формулирани ясно въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от това следва да се отбележи, че съгласно задължителната практика на ВКС (ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) и установената непротиворечива многобройна практика по чл. 290 ГПК въззивният съд е съд по съществото на правния спор, като непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор в рамките, очертани от въззивната жалба. Ето защо, дейността на въззивния съд е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните въз основа на анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора на нея.
В настоящия случай Окръжен съд – Варна не се е отклонил от визираната съдебна практика. Същият е взел под внимание твърденията и възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства в тяхната цялост и взаимовръзка, посочил е кои кредитира и кои не и защо, и е направил обосновани изводи по съществото на спора, съобразявайки приложимите правни норми.
Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба има право на 900 лв. разноски за адвокат, направени за производството пред ВКС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,