Определение № 420 от 22.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2056/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Автоекспрес 1000“ ООД срещу определение № 932/01.11.2023 г. по т.д. № 1698/2023 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане като недопустима касационната му жалба срещу решение № 233/13.07.2023 г. по т.д.№ 274/2023 г. на Варненски апелативен съд. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Изтъква се, че в конкретния случай първоинстанционният съд неправилно е определил цената на иска, като е взел предвид данъчните оценки за трите имота, предоставени от синдика и не е взел предвид приложеното копие от нотариалния акт, чиято отмяна се иска. В допълнение се аргументира, че отменителните искове по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ, въпреки регламентирането им в ТЗ, притежават сложен състав поради вписването на исковите молби в имотния регистър и настъпването на реституция при тяхното уважаване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. Съставът на ВКС е бил сезиран с касационна жалба от „Автоекспрес 1000“ ООД, подадена срещу решение № 233/13.07.2023 г. по т.д.№ 274/2023 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено решение № 260022/03.06.2022 г. по т.д.№ 97/2020 г. на Добрички окръжен съд ,уважени са предявените от синдика на „Евроманган“ ЕАД /н/ искове по чл. 646 ал.2 т. 3 във вр. с ал. 3 ТЗ и са отхвърлени исковете по чл. 647 ал.1 т.3 ТЗ. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че първоинстанционният съд е бил сезиран от синдика на „Евроманган“ ЕАД /н/ с искове по чл. 646 ал.2 т. 3 вр. ал. 3 ТЗ и чл.647 ал.1 т.3 ТЗ по отношение на сделки с недвижими имоти, чиято обща цена е 9 960 лв. Позовал се е в тази връзка на влязлото в сила определение на Добрички окръжен съд, с което на основание чл. 70 ал.1 ГПК във вр. с чл. 69 ал.1 т.2 ГПК като обща цена на исковете е определена сумата от 9 960 лв. Посочил е, че, съгласно чл. 365 т.4 ГПК, споровете за попълване масата на несъстоятелността, какъвто е и настоящият спор, са търговски, поради което и настоящото дело не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.3 т.1 ГПК, тъй като цената на исковете е под 20 000 лв. Обжалваното определение е правилно. Търговско дело №97/20г. по описа на Окръжен съд Добрич е било образувано по искова молба от синдика на „Евроманган“ЕАД/н/ с предявени от него искове за попълване масата на несъстоятелността в правно основание чл. 646 ал.2 т.3 вр. ал. 3 ТЗ и чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, касаещи три недвижими имота на дружеството, находящи се в [населено място] общ.Балчик обл.Добрич. Към исковата молба са приложени удостоверения по чл.3 ал.2 от Приложение 2 към ЗМДТ, видно от които данъчните оценки на трите имота са 3231,20 лв., 4031 лв. и 2698,60 лв. С постановеното по реда на чл.374 ГПК определение от 07.01.21г. окръжният съд е определил обща цена на исковете 9960 лв. в съответствие с посочения начин за определянето й в чл.69 ал.1 т.4 вр. т.2 ГПК. В първото по делото открито съдебно заседание, в което е приет проектът за доклад без възражения на страните, въпрос относно цената на исковете не е повдиган, поради което след приключването му цената на иска се е стабилизирала и всички по-нататъшни възражения срещу нея се явяват преклудирани по аргумент от разпоредбата на чл.70 ал.1 изр.2 ГПК /в т.см. и мотивите към т.5 от ТР №5/2018г. по тълк.д.№5/2015г. на ОСГТК на ВКС/. Върху тази цена е определяна и дължимата държавна такса за воденето на делото. Доколкото нормата на чл.280 ал.3 т.1 предл.2 ГПК изключва от приложното поле на касационното обжалване решенията по въззивни търговски дела /каквото безспорно е настоящото/ с цена на иска под 20 000 лв., следва да се приеме,че подадената срещу решение № 233/13.07.2023 г. по т.д.№ 274/2023 г. на Варненски апелативен съд касационна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Постановеното от предходния състав на ВКС определение, основано на същите изводи, е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,