Определение № 50234 от 17.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3034/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД,представлявана от А.А. – изп.директор и М.П. – прокурист,чрез юриск.П.Т., против решение № 92/ 17.06.2020 г.,постановено по в.гр.д.№ 161/2020 г. по описа на Сливенски окръжен съд ,с което е отменено изцяло решение № 72/24.01.2020 г. по гр.д.№ 5434/2019 г. по описа на Сливенски районен съд и е признато за установено по отношение на „Райфайзенбанк/България/“ЕАД,че Г. М. Г. не дължи сумите по изпълнителен лист от 28.10.2011 год.,издаден по ч.гр.д.№ 6430/2011 г. на РС-Сливен,както следва: главница в размер на 7 699,99 лв. по договор за банков кредит от 29.11.2006 г.,изменен и допълнен с договор за встъпване в дълг от 26.10.2009 г.,изискуема редовна лихва за периода 10.12.2009 г. – 20.10.2011г.в размер на 1 429,72 лв.,изискуема наказателна лихва за периода 10.02.2009 г.-26.10.2011г.в размер на 290,09 лв.,изискуема лихва по чл.3,ал.2 от договор за встъпване в дълг в размер на 38,33 лв. и 189,16 лв.разноски.Присъдени са разноски за двете инстанции на Г. Г.. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон.Сочи се,че в настоящия случай следва да намери приложение ППВС № 3/80г.по отношение прекъсването и спирането на погасителната давност,а не ТР № 2/2015 г. по т.д.№3/2013 г.,на ВКС,ОСГТК,който е последващ тълкувателен акт и е приложим спрямо материални правоотношения от момента на обявяването му. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1,т.1 ГПК във връзка с формулираните два въпроса: От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано и перимирано преди приемането му и в последствие образувано отново след приемане на тълкувателното решение.Има ли обратно действие т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се за вземания по изпълнително дело, което е образувано и перимирано преди приемането му и в последствие образувано отново след приемане на тълкувателното решение. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация Г. М. Г., чрез пълномощника му адв.Д.И., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, тъй като Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/ 2013 г., ОСГТК, ВКС,като последващ тълкувателен акт спрямо ПП№ 3/1980 год., разрешава релевантните за настоящия спор въпроси. Излага и доводи по съществото на спора, в подкрепа на правилността на решението на въззивния съд. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. За да уважи предявените искове въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че с разпореждане от 28.10.2011 год., постановено по ч.гр.д. № 6430/2011 год. по описа на СлРС, на основание чл.418 ал.2 от ГПК, вр. с чл.417 и сл. от ГПК е издаден изпълнителен лист и е разпоредено длъжникът Г. М. Г. да заплати солидарно със съдлъжниците Н. Т. Г. и П. Г. М., на кредитора„Райфайзенбанк /България/“ЕАД, сумите по договор за банков кредит от 29.11.2006 год.,изменен и допълнен с Договор за встъпване в дълг от 26.10.2009 год.Въз основа на издадения изпълнителен лист на 03.11.2011 год. е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ П. Р..След преустановяване на дейността на ЧСИ Р. на 20.02.2017 год. служебният архив е прехвърлен на ЧСИ Г. Г. и е образувано ново изпълнително дело, което с постановление от 17.12.2017 год., влязло в сила на 28.12.2017 год. е прекратено на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК.На 1.07.2019 год. е образувано ново изпълнително дело и са предприети изпълнителни действие – запор върху пенсията и възбрани върху ид.ч. от недвижими имоти.Посочил е,че според тълкуването на давността в изпълнителния процес направено в ППВС 3/1980 г., давността се прекъсва с образуването на изпълнително производство и по време на същото такава не тече, а според Тълкувателно решение № 2/2013 г.на ВКС, прието през 2015 г. давността тече по всяко едно време независимо от висящността на изпълнителното производство, като се прекъсва с всяко едно поискано или предприето изпълнително действие, а в зависимост от това кое тълкуване на закона се възприеме за релевантно то това и ще обуслови погасяването или не на вземането по давност. Приел е,че независимо от датата на публикуване на тълкувателното решение, даденото разрешение е относимо към настоящия случай, като погасителната давност е изтекла на 21.09.2017 г., когато са изтекли 5 г. от преведеното на 21.09.2012 г. на взискателя последно плащане по наложения от ЧСИ П. Р. запор на трудово възнаграждение. Тъй като не са поискани и не са извършвани никакви изпълнителни действия в продължение на 2 години делото е било перимирано, а тъй като не са поискани или извършени изпълнителни действия повече от 5 г.,то от 21.09.2012 г. е изтекла и давността на вземането. При изтекла погасителна давност се възпрепятства възможността за принудително събиране на вземането. То остава дължимо, но несъбираемо по принудителен ред, поради което всички изпълнителни действия по принудителното събиране на процесното вземане, извършени след изтичането на погасителната давност са в противоречие със закона и не пораждат правни последици. При тези мотиви на инстанцията по същество, поставените въпроси от касатора,които се припокриват с предмета на тълк.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, обуславят обжалваното решение и касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.