Определение № 253 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 208/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], [населено място] срещу определение № 11/06.01.2012г., постановено по ч.т.д.№ 26/12г., с което Софийският апелативен съд е потвърдил определение № 463/07.10.2011г. по т.д.№ 845/11 г. на Пернишкия окръжен съд. Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност е недопустима, тъй като конституираният ответник – Столична община няма качеството на търговец. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима и при обжалване на определенията по чл.274, ал.3 ГПК, и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В случая, частните жалбоподатели не са поставили правен въпрос от значение за изхода от спора, като бланкетното позоваване на законовата норма не представлява основание за допускане на касационното обжалване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд