Определение № 3 от 04.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 645/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Г. П., [населено място] срещу определение № 180/24.07.2012г., постановено по т.д.№ 531/12г., с което ВКС, І т.о. е оставил без разглеждане касационната жалба против решение от 28.12.2011г. по гр.д.№ 6178/11г. на СГС. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело с цена на иска до 10000 лв., поради което същото не подлежи на контрол пред ВКС. Определението е правилно. По силата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по търговски дела с цена на иска до 10000 лв. Предявеният иск е за унищожаване на запис на заповед с цена от 10000 лв. Записът на заповед е абсолютна търговска сделка съгласно чл.1, ал.1, т.8 ТЗ, независимо от качеството на лицата – издател и поемател. Делото е търговско както в случай, че се иска изпълнение на поетото задължение по ценната книга, така и при въведено твърдение за порок при издаването на менителничния ефект. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд