Определение № 3225 от 13.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 2073/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. К. К. срещу определение № 645 от 07.08.2025 г. по в.ч.т.д. № 524/2025 г. на Окръжен съд – Добрич. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е потвърдил определение № 5 от 10.07.2025, с което съдията по вписванията при РС – Балчик е отказал искане на С. К. да впише заличаване на особен залог върху търговско предприятие, вписан под акт І1, т.1 вх. Рег. №406 / 10 .02.2011г. За да постанови този резултат, въззивният състав е приел, че вписването на особен залог върху търговско предприятие е регламентирано с разпоредбата на чл.22, ал.4 ПВп, като съобразно тази регламентация вписването се извършва чрез подреждане в книгите по чл.33 б.“д“ ПВп на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър. Прието е още, че аналогично на писването се извършва и заличаването на особения залог върху търговско предприятие, включващо активи в недвижими имоти. Направен е извод, че вписванията в ТР имат първичен характер, а тези в имотния регистър са вторични и обусловени от вписванията в ТР, поради което и правилно е изискано удостоверение за заличаване на особения залог в Търговския регистър. И тъй като такова не е представено законосъобразно е постановен отказ. Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението за допускане до касационно обжалване, частният касатор се е позовал на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Формулиран е въпросът: 1.“ Необходимо ли е купувачът на публична продан на отделен имот, част от заложено търговско предприятие да представи удостоверение за заличаване на залога по ТРРЮЛНЦ при отправяне на искане до съдията по вписванията да заличи сочения залог само и единствено по отношение на придобития от него на публична продан недвижим имот, част от заложеното търговска предприятие?“. Страната е посочила две определения на ВКС, като е поддържала, че практиката обективирана в тях, действително, определяла като достатъчно представянето на удостоверение от търговския регистър за заличаване на залога, за да удовлетвори съдията по вписванията искане и за заличаването му в имотния регистър. Частният касатор е посочил, че в случая тази практика била приложима само когато ставало въпрос за отчуждаване на цялото търговско предприятие. Страната е развила своята защитна позиция, като е поддържала, че когато е отчужден само едни имот от него, тази практика била неприложима. Изложени са подробни доводи в този смисъл и контекста на защитната й теза. Въпреки така изложеното е счетено, че е налице отклонение от практиката ВКС, тъй като съдът е приел за необходимо удостоверяване за заличаване на залога в ТР. Повторено е още веднъж защитното разбиране, че страната е закупила само част от недвижимото имущество на търговското предприятие. Частният касатор е поддържал още и основанието по чл.280,ал.1, т.3 ГПК. Формулиран в тази връзка е въпросът – „ Следва ли купувачът на недвижим имот на публична продан, който недвижим имот е част от заложено търговско предприятие, да представи удостоверение за заличаване на особения залог от ТРРЮЛНЦ при отправяне на искане до съдията по вписванията да заличи залога от имотния регистър пир положение, че имотът е само част от заложеното търговско предприятие и взискател по изпълнителното дело е не заложния кредитор, а трето лице на което е непротивопоставим учредения особен залог, доколкото възбраната в негова полза предхожда залога?“ Направени са кратки оплаквания за неправилност на определението. Други доводи не са развити. Частният касатор не обосновава наличие на предпоставките за допускане на жалбата му до касационен контрол. Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда.Поставените въпроси от касатора са еднозначни, имат еднаква насоченост и третират съдържателно едно и също оплакване на страната – липса на необходимост да представи удостоверение пред съдията по вписванията за заличаване на особения залог в търговския регистър. Дори,обаче и да бъдат приети за релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, въпреки фактическото им съдържание, то по тях страната не защитава допълнителен критерий. Така по първият поставен въпрос сочената практика не е в противоречие, а изцяло в съответствие с постановеното и обжалвано определение, като освен това със същата като правен резултат не е допуснато касационно обжалване. Нещо повече, самият касатор е признал, че формираната константна практика на ВКС, съдържа именно обосноваване на спорното изискване, а противоречието същият е намерил между приетото от съда и развитата от него защитна теза, което противоречие е ирелевантно към основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и въобще към тази фаза на производството, тъй като съставлява оплакване за неправилност на акта, която се разглежда само ако бъде допуснато касационно обжалване. Въпреки поддържаното основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, страната е поддържала и изключеното от него, основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по което не е сочила каквито и да било доводи, съобразно разясненото съдържание на основанието с т.4 на ТРОСГТК № 1 /09г. Или при така депозираното изложение не следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение