Определение № 4329 от 06.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4369/2022 г.

Производството е по чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Грийнлайф Плейс“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 2457 от 03.10.2022 г. по в. ч. гр. д. №2610/22г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на определение от 01.09.2022г. по ч. гр. д. № 8517/2022 г. на Софийски градски съд, е допуснато обезпечение на бъдещ иск на С. К. Л. срещу “Грийнлайф Плейс“ ЕООД по чл. 19, ал.3 ЗЗД чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти с идентификатори 68134.1504.2434.1.49 и 68134.1504.2434.1.155, и паркомясто №51, находящо се в общ подземен паркинг 2, вх.В, на кота - 3,64м., с площ от 19.09 кв.м., ведно със съответните идеални части от правото на собственост върху поземления имот. Частният жалбоподател иска отмяна на обжалваното определение като неправилно. Твърди, че за бъдещата ищца липсва интерес от исканото обезпечение, а бъдещият иск не е вероятно основателен, защото, от една страна, не е настъпил падежът за сключване на окончателния договор, тъй като за сградата, в която са обещаните на Л. обекти не е издаден „Акт образец 16“, а от друга, бъдещата ищца не е изпълнила задълженията си на купувач по предварителния договор за заплащане продажните цени на имотите. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен следният въпрос като обосноваващ допускане на атакуваното определение до касация: „Кои и колко писмени доказателства са достатъчни, за да се приеме, че искът по чл. 19, ал.3 ЗЗД е вероятно основателен?“ Касаторът твърди, че по този въпрос липсва съдебна практика и отговорът му е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК с твърдение, че налагане на обезпечителна мярка възбрана върху имоти, които вече са ипотекирани в полза на банкова институция, е очевидно необосновано. Ответникът по частната жалба С. Л., чрез адв. И. В., оспорва основателността й и възразява срещу основанията за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 396, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд съгласно изричната разпоредба на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. За да отмени определението на СГС и да уважи молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, САС е приел, че бъдещият иск е допустим, а представените към молбата по чл. 390 ГПК писмени доказателства са убедителни за неговата вероятна основателност; обезпечителната нужда е налице, а обезпечителната мярка възбрана е допустима и адекватна за периода до вписване на исковата молба, с която ще се предяви иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на определението на САС. Формулираният в изложението въпрос не е правен, зададен е хипотетично и няма връзка с изводите на въззивния съд, поради което не отговоря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. В обезпечителното производство вероятността за основателност на бъдещия иск (която е единствено необходима) може да бъде удостоверена чрез представяне на писмени доказателства, чрез предоставяне на парична гаранция или и по двата начина. В случая е прието, че е изпълнена първата законова алтернатива – чл. 391, ал.1 т.1 ГПК, която изисква бъдещият иск да е подкрепен от убедителни писмени доказателства. Броят и видът им са без значение. От значение е да са писмени и да касаят релевантните за исковата претенция факти. В обезпечителното производство съдът не може да навлиза в подробна преценка на представените по делото доказателства и по този начин преди окончателното приключване на делото да се ангажира със становище за произтичащите от тези доказателства права. Представените към молбата по чл. 390 ГПК писмени доказателства са преценени от въззивния съд като убедителни за вероятната основателност на бъдещия иск и тази преценка е обоснована не от количеството на доказателствата, а от връзката им с фактическото основание на бъдещата искова претенция. Правилна ли е преценката на въззивния съд на представените в обезпечителното производство писмени доказателства не подлежи на обсъждане в стадия по допускане на касационното обжалване. Касационно обжалване не следва да се допуска и на другото поддържано основание - очевидна неправилност на определението. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въззивното решение/ определение следва да страда от особено тежък порок ( да е постановено contra legem, extra legem или при груби нарушения на правилата на формалната логика), който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. В рамките на правомощията си за селекция на касационните жалби настоящият състав на ВКС не констатира очевидна неправилност на извода на въззивния съд за съответствие на обезпечителната мярка възбрана с обезпечителната нужда на молителката. Мотивиран от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд