Определение № 1056 от 28.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4606/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. общински инспекторат срещу решение №650/11.042013 год. по гр.д. № 822/2013 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение №189/18.01.2013 год., по гр.д. № 7297/2012 год. на Пловдивския районен съд, с което е признато за незаконно уволнението, извършено със заповед №9/09.03.2012 год. на директора на П. общински инспекторат, с която на осн. чл. 328,ал.1,т.6 КТ, считано от 12.03.2012 год. е прекратено трудовото правоотношение с Ю. К. В. и уволнението е отменено, Ю. В. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и „П. общински инспекторат” е осъден да заплати обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ в размер на 3 929,94 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2012 год. до окончателното й изплащане. Ответникът по касационната жалба Ю. К. В. оспорва наличието на предпоставките за допустимост на касационното обжалване. Застъпва становище, че касаторът не е формулирал правен въпрос съгл.чл. 280,ал.1 ГПК, както и че представените решения не касаят същите правни въпроси, които са били обуславящи в обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа същата по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая тези изисквания на закона изобщо не са изпълнени. В представеното изложение на основанията за допустимост на касацинното обжалване няма посочен правен въпрос. Изложението съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които съставляват предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство. Формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване и нейната липса е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато / виж. т.1 от ТР №1/19.02.20010 год. по т.д. №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС. С оглед на това визираното допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, както и представените съдебни решения не следва да се обсъждат още повече, че това обсъждане може да се извършва само в контекста на поставения правен въпрос. По изложените съображения, касационното обжалване на решението не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.