Определение № 341 от 27.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 256/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по жалба на А. А. Г. срещу решение № 1144/19г., постановено по гр.д. 84/19г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен предявения от А. Г. срещу „Електроразпределение Юг“ЕАД иск по чл. 59 ЗЗД за плащане на сумата от 15000лв., частичен иск от общо 26326 лв., претендирано обезщетение за неоснователно ползване на трафопост с диспечерски наименование „ТП Промкомбинат“ в УПИ ІV, кв. 395 по плана на [населено място], за периода от 01.04.2012г.- 31.10.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 13.06.2017г. до окончателното плащане. Въззивният съд е разрешил правен спор между ищцата А. Г. и ЕВН България „Електоразпределение Юг”ЕАД, възникнал от твърденията на ищцата, че е собственик на трафопост, находящ се в [населено място], но през периода от 01.04.2012г. до 31.10.2016г. трафопостът бил включен в електроразпределетилната мрежа като енергиен обект и се ползвал от ответника, без да е сключен договор между страните по делото за достъп до енергиен обект. Поради това ищцата е поискала плащане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване за процесния период, в размер на 15000лв., частично от цялата дължима сума 26326лв.. Ответното дружество е признало, че трафопостът е собственост на ищеца, но е възразило в срока за отговор, че трафопостът не е бил ползван като енергиен обект за осигуравене с електрическа енергия на други потребители и клиенти на дружеството. При решаването на спора въззивният съд е приел две единични заключения по съдебно- технически експертизи на в.л. К. и С., като според двете вещи лица трафопостът не е бил включен през процесния период в електоразпределителната система чрез въдушен кабел, но според вещото лице С. трафопостът е бил свързан чрез подземен кабел с друг трафопост и по този начин е бил включен към електоразпределетилната мрежа чрез т.нар.”пръстен на напрежение 20 кВ” през целия процесен период. Окръжният съд е отхвърлил иска на база заключението на в.л. К., но без да е обсъдил заключението на в.л. С.. В касационната жалба на ищцата са наведени доводи за извършено съществено процесуално нарушение, тъй като не било обсъдено заключението на в.л. С. и в тази връзка се иска допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: Длъжен ли е съдът да обсъди заключенията на вещите лица и да каже кои от тях възприема и кои не, като се мотивира? Въз основа на така очертания правен спор между страните и поставения правен въпрос в изложението, настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос е обуславящ и се установява от мотивите на въззивното решение, че в противоречие с практиката на ВКС, въззивният съд не е обсъдил едното от заключенията на вещите лица. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО