Определение № 277 от 05.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 972/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД срещу решение № 100/10.01.2020 г. по в. гр. д. № 3423/2019 г. на Апелативен съд С., с което е потвърдено решение № 2737/12.04.2019 г. по гр. д. № 3 714/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на С. К. И. сума над 100 000 лв. до 200 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина й К. Е..

В подадената от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението на основания за достъп до касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси, които според касатора са обусловили изводите на въззивната инстанция и са от значение за разрешаване на спора. Въпросите са следните:

1. „Кои са факторите и критериите, които съдът следва да обсъди и отчете, за да определи размера на обезщетенията за неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалото лице, до колко в настоящия случай определената сума кореспондира на събраните доказателства?“

2. „Липсата на отношения на близост и привързаност между ищцата и увреденото лице имат ли значение за определяне размера на обезщетението?“

3. „Придобитият ценз и степен на образование причина ли е да бъде определено по – високо или по – ниско обезщетение с оглед очакваното бъдещо по – високо или по – ниско възнаграждение, което би получавал наследодателят на ищцата, определяйки неговата възможност да отделя средства за нея, във връзка със стандарта на живот в страната и конкретно на ищцата и нейния близък?

При изложените доводи в касационната жалба е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено като предявеният иск бъде уважен само за размер от 100 000 лв. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника по касация С. К. И. е подаден отговор, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се твърдения, че поставените въпроси не обосновават достъп до касационен контрол, тъй като въззивният съд не се е отклонил от формираната задължителна практика на касационната инстанция. В отговора се претендира присъждане на разноски по представен списък в изпълнение разпоредбата на чл. 80 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявена от С. К. И. претенция срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с правно основание чл. 432 КЗ. Претендирано е обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на К. Я. Е. – син на ищцата. Установено е, че виновен за смъртта му е А. А. И., който при управление на лек автомобил „Тойота“, рег. [рег.номер на МПС] с несъобразена скорост е напуснал пътното платно и е прегазил намиращия се на тротоара пешеходец К. Е.. Инцидентът се е случил на 13.10.2017 г. в [населено място].

С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел, че предявеният от С. К. И. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане е основателен в размера, приет от Софийски градски съд – 200 000 лв. Възприел е очертаната от първоинстанционния съд фактическа обстановка като е преценил, че фактите, разкриващи механизма на ПТП, не се оспорват от страните. Потвърдил е и установеното от предходната инстанция, че ищецът и ответникът са съответно активно и пасивно материалноправно легитимирани по делото. В мотивите на въззивното решение съдът е анализирал събраните по делото чрез разпит на свидетеля И. гласни доказателства, в резултат на което е направил извод за наличие на сериозни по обем морални вреди по отношение на ищцата, настъпили в резултат от загубата на нейния син. Констатирал е, че отношенията между майка и син са били близки независимо от разтрогване на брака между И. и съпругът й, както и обстоятелството, че детето е избрало да живее с бащата. Възрастта на починалия /20 г./ не е разколебала изводите за наличие на силна емоционална връзка между ищцата и загиналия, съответно съдът е отрекъл основателността на противопоставените от застрахователното дружество възражения за по – нисък интензитет на страданията. Анализът на събраните гласни доказателства са мотивирали съда да приеме, че ищцата е преживяла много тежко загубата на детето си, изпаднала е в шок, а преживяното я е променило безвъзвратно. Поради тази причина е преценил, че обезщетение от 200 000 лв. е адекватно да обезщети тези тежки вреди.

Не са налице твърдените от касатора основания за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение.

Първият въпрос касае факторите и критериите, които следва да бъдат отчитани при приложение на чл. 52 ЗЗД, така че да се осигури присъждането на справедливо обезщетение. В първата си част въпросът е обуславящ изхода на спора и е включен в предмета на делото, но същият не удовлетворява соченият допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На първо място, в изложението на основания за достъп до касация застрахователното дружество не е навело аргументи поради каква причина счита, че е приложим именно критерият по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, разяснен с т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Наличието на задължителна практика /ППВС № 4/1961 г., ППВС № 4/1968 г., ППВС № 5/1969 г./ и казуална практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, съществуваща като обективно право от 1951 г., изключва основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради наличието на неяснота, непълнота или противоречие на закона. Касаторът не е обосновал защо счита, че следва да бъде изоставена създадената до момента практика по приложението на чл. 52 ЗЗД при положение, че разпоредбата не е изменяна от създаването й, нито защо счита, че създадената практика следва да бъде осъвременена.

Втората част на въпроса няма характеристиката на правен, тъй като изисква проверка правилността на въззивното решение, което е недопустимо във фазата на селекция съгласно задължителните постановки на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Втори и трети въпроси са хипотетично зададени без връзка с мотивите, изложени във въззивното решение. Поради тази причина те не удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с цитираното по – горе тълкувателно решение. Обратно на твърдяното от касатора Апелативен съд С. е приел, че между ищцата и нейният син е съществувала връзка със съдържанието на всяка друга такава между майка и син. Разтрогнатият брак между ищцата и бившия й съпруг по никакъв начин не е повлиял на отношенията между майка и син и това е извод, който и двете предходни инстанции са направили, базирайки се на събрания по делото доказателствен материал. Третият въпрос изобщо не е коментиран във въззивното решение и също не може да послужи като основание за позитивна селекция до касационен контрол на подадената от застрахователното дружество жалба. В нито един момент от развитие на производството не са въвеждани фактически твърдения, че К. Я. Е. е издържал своята майка С. К. И., за да се преценява нейното имуществено положение след смъртта му.

Касационната инстанция намира, че, след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено от Апелативен съд С..

При изхода на производството пред настоящата инстанция и с оглед приложение на чл. 81 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в доказания по делото размер – 3 600 лв. за адвокатско възнаграждение.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС