Определение № 658 от 06.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3752/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. П. К. срещу решение № 114 от 19.05.2022 г. по в.гр.д.№ 94 от 2022 г. на Шуменския окръжен съд, II състав, с което е потвърдено решение № 260396 от 05.11.2021 г. по гр.д.№ 1014 от 2020 г. на Шуменския районен съд за отхвърляне на предявения от ищеца К. П. К. иск по чл.108 ЗС за установяване по отношение на Д. Е. Б. и М. П. Х., че е собственик на прилежащото към собственото му жилище с идентификатор № ..... по КККР на [населено място], находящо се в [населено място], [улица], ет.2, в сграда с идентификатор № ......, разположена в имот с идентификатор № ...... по КККР на [населено място]: обособено западно приземно помещение- обект в сграда (без идентификатор), с площ от 44,24 кв.м., състоящо се от коридор, две помещения (стаи), кухня-столова, сервизно помещение- баня с тоалетна, разположено в западната част на приземния етаж- на етаж 0- нула на двуетажната жилищна сграда с идентификатор № ......, разположена в имот с идентификатор № ....... по КККР на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], ет. 0 (нула), при граници и съседи: отгоре- първи жилищен етаж, отдолу – земя, от север- [улица], от запад- двор, от юг – гараж, от изток – приземно помещение- обект в сграда, в източна част на приземния етаж, както и да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението на посочения имот. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, необосновано и противоречащо на приложимите материалноправни норми- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Ответниците по жалбата Д. Е. Б. и М. П. Х. в самостоятелни отговори на касационната жалба вземат становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение при проверката на допустимостта на жалбата констатира, че в първоинстанционното решение, което е потвърдено с обжалваното въззивно решение, е допусната очевидна фактическа грешка: От мотивите на решението е видно, че първоинстанционният съд е формирал воля и се е произнесъл по иск по чл.108 ЗС за собственост, предявен на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 196 от 27.08.1993 г. Изрично е посочено в мотивите, че друго основание /придобивна давност/ не се разглежда, тъй като съдът не бил сезиран с такава искова молба. Същевременно в диспозитива на решението основанието на иска не е посочено, макар че с оглед приетото в т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2021 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС /че със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитивът, но не и мотивите на решението/, за да могат да се очертаят обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, в неговия диспозитив следва да бъде посочено и основанието на иска. Този пропуск да се отрази в диспозитива на решението основанието на иска, по което съдът се е произнесъл в мотивите, представлява очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по предвидения в чл.247 ГПК ред от съда, постановил решението. Поради изложеното делото следва да бъде върнато на същия състав на Шуменския окръжен съд за провеждане процедурата по чл.247 ГПК. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение