Определение № 23 от 06.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 151/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 5138 от 11.12.2014 г. подадена от [фирма], [населено място], чрез адв. П. Ш. срещу разпореждане от 26.11.2014 г. на Окръжен съд – Ямбол постановено по в.ч.гр.д. № 306/2014 г. по описа на съда, с което е върната касационна жалба вх. № 4551 от 11.11.2014 г. против решение № 162 от 06.10.2014г. постановено по въззивно в.ч.гр.д. № 306/2014 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, поради неотстраняване в срок на констатираните от съда нередовности. Жалбоподателят прави оплаквания, че обжалваният акт е неправилен, тъй като е постановен в противоречие с процесуалните правила, като моли същият да бъде отменен. При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г.о., констатира следното: Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената частна жалба е основателна. Видно от данните по делото, касационна жалба вх. № 4551 от 11.11.2014 г., върната с обжалваното разпореждане, е оставена без движение с указания за отстраняване в едноседмичен срок на констатирани нередовности, а именно: за внасяне на държавна такса в размер на 30 лева по сметка на ВКС, за представяне на допълнително изложение досежно основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид разпоредбата на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както и съдебна практика в тази връзка, с копия за всички страни. Съобщението, заедно с копие от разпореждането е връчено на адв. А. П., лице работещо или сътрудничество с процесуалния представител на жалбоподателя на 18.11.2014 г., като същото е редовно и надлежно оформено. В изпълнение на дадените от въззивния съд указания на 26.11.2014 г. / в срок с п. кл. от 25.11.2014г./, жалбоподателят е депозирал молба с вх. № 4851, с която е представил изложение досежно основанията за допускане на касационно обжалване, съдебна практика с копие за всички страни, като твърди в същата, че е внесена дължимата държавна такса по сметка на ВКС. С разпореждане от 26.11.2014 г. на Окръжен съд – Ямбол по гр.д. №306/2014 г. по описа на съда е върната подадената касационна жалба, тъй като съдът е приел, че не са изпълнени дадените указания, а именно не е представено доказателство по делото за внесена по сметка на ВКС държавна такса. Съгласно разпоредбата на чл. 285 ГПК въззивният съд проверява редовността на касационната жалба и ако същата не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК съобщава на страната да отстрани констатираните нередовности. В случай, че нередовностите не бъдат отстранени, въззивният съд следва да упражни правомощията си по чл. 286 ГПК, а именно да върне подадената касационна жалба. Дадените от съда указания следва да са ясни и точни, поради което въззивният съд следва да посочи в същите не само задължението на жалбоподателя за внасяне на дължимата държавна такса, нейния размер, но и да укаже, че последният следва да представи по делото доказателства за внесената такса. Ако последното не е указано от въззивния съд, то непредставянето на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по дело не е основание за връщане на жалбата, съгласно възприетото в задължителната практика на ВКС (виж определение № 774 от 07.10.2011 г. постановено по ч.т.д. № 176/2011 г,. по описа на ВКС, II т.о. и определение № 43 от 22.01.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 38/2014 г. по описа на ВКС, I г.о). С настоящата частна жалба е представена вносна бележка от 25.11.2014 г. за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв., в дадения от въззивния съд едноседмичен срок. С оглед гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за администриране на касационната жалба съгласно изискването на чл. 287 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, ІI г.о.