Определение № 1975 от 16.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2878/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. А. К., чрез адв. Е. К., срещу решение № 2699 от 08.05.2024г., постановено по в. гр. дело №11062/2022г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20020922/14.03.2022 г., постановено по гр.д. № 9320/2020 г. на Софийски районен съд, с което е допусната делба между „С и Я Инвест“ ЕООД и Б. А. К. на поземлен имот с идентификатор [№], по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК - [населено място], находящ се на адрес: [населено място], Столична община, р-н „Лозенец“, [улица], който представлява част от бивш парцел X. от кв. 18 по плана на [населено място], местност „С.“, целият с площ от 2230 кв. м., при следните квоти: 5/8 ид. ч. за „С и Я Инвест“ ЕООД и 3/8 ид. ч. за Б. А. К.. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Постъпил е писмен отговор от „С и Я Инвест“ ЕООД, чрез адв. А. Й., с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване, а по същество е оспорена и основателността на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по иск за делба на недвижим имот, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд въз основа на събраните писмени доказателства и заключението на съдебно- техническата експертиза е приел за установено, че процесният имот с идентификатор [№] представлява реална част от бивш парцел X. с площ от 2230 кв.м., находящ се в землището на [населено място], кв. 18, м. „С.“, който е бил придобит в съсобственост при равни дялове от П. А. К. (майка на ответника Б. К., закупила 1/2 ид. ч. от дворното място от ТКЗС „Витоша“ през 1960 г.) и И. С. С. (баща на С. И. С., купил 1/2 ид. ч. от дворното място през 1966 г.). С нотариален акт № 128, дело № 5298/16.11.1972 г. П. К. дарила на ответника Б. А. К. половината от собствената си 1/2 ид.ч. от парцел [№], следователно ответникът е станал съсобственик в целия имот с дял от 1/4 ид.ч., а П. К. е останала съсобственик с 1/4 ид.ч. Прието е за установено също, че парцел [№] по регулационния план от 1958 г. е идентичен с парцели [№],[№] и [№],[№] и тупик от о.к. 63а - о.к. 63б (осово кръстовище) по частичния регулационен план, одобрен със заповед № РД-50-1107/27.11.1995 г. на главния архитект на [населено място]. Със заповед № РД-09-200/11.07.2007г. е одобрено изменение на плана за регулация на тези парцели, което се състои в отнемане на реални части от площите на двата УПИ за създаване на второстепенна улица (нанесена и в плана от 1995 г. като тупик), която е обособена като самостоятелен обект - процесният поземлен имот с идент. [№] с площ от 268 кв.м. Този имот е един от трите поземлени имота, обособени от парцел [№], заедно с ПИ с идент. [№] и ПИ с идент. [№]. Съдът е посочил, че не е проведена отчуждителна процедура по отношение на процесния имот, отреден за второстепенна улица, същата не е реализирана и към настоящия момент имотът е частна собственост. Съдът е приел за установено също, че с нотариален акт № 131, н. дело 1598/28.12.2007 г. съсобствениците на УПИ [№], [№] и УПИ [№], [№] са учредили в полза на „Хидрострой Билд“ ООД право на строеж за построяване в двата парцела на жилищна сграда с подземни гаражи, като са си запазили и взаимно учредили правото на строеж за изрично изброени обекти. С нотариален акт № 132, дело 1599/28.12.2007 г. ответникът Б. К. е продал на суперфициара „Хидрострой Билд“ ООД собствената си 1/4 ид.ч. част от двата парцела. По изп. дело № 22150028200/2015 г., образувано срещу „Хидрострой Билд“ ООД за принудително събиране на негови публични задължения, изпълнението е било насочено върху продадената от ответника 1/4 ид.ч. от УПИ [№],[№] и УПИ [№], [№] и същата е възложена на М. С. П. с постановление от 02.08.2018 г. Съдът е посочил, че няма спор, че сградата, за която е учредено право на строеж, не е изградена. Изложени са мотиви, че с факта на придобиване на ид. ч. от правото на собственост върху парцелите, върху които е било учредено право на строеж, М. С. П. не е придобил и това ограничено вещно право върху имотите. Задължение да построи сградата и обектите, определени като обезщетение за съсобствениците на земята има „Хидрострой Билд“ ООД и при неизпълнение на това задължение отговорност следва да се търси от „Хидрострой Билд“ ООД. Съдът е посочил, че на 26.05.2010 г. П. К. е починала и нейната 1 /4 ид.ч. от първоначалния парцел [№] (респ. от обособените от него впоследствие три имота УПИ [№], [№], УПИ [№], [№] и тупик) е преминала при равни дялове върху синовете й И. А. Г. и Б. К., които са наследили по 1/8 ид. ч. част от трите имота. На 21.11.2017 г., ответникът е продал на Р. Л. С. и М. С. П. наследената от майка му 1/8 ид. ч. от УПИ [№], [№] и УПИ [№],[№]. В тази връзка за неоснователно е счетено възражението на ответника, че частта на „Хидрострой Билд“ ООД от двата УПИ незаконосъобразно е възложена на М. С. П. -не е била предложена за изкупуване първо на ответника. Съдът е посочил, че към датата на възлагателното постановление от 02.08.2018 г. ответникът не е бил съсобственик в УПИ [№], [№] и УПИ [№], [№]. Това обстоятелство е счетено и за неотносимо към спора. Съдът е посочил, че с договорите за продажба от 2007г. (в полза на „Хидрострой Билд“ ООД) и от 2017 г. (в полза на Р. С. и М. П.) ответникът се е разпоредил с правото си на собственост върху УПИ [№], [№] и УПИ [№],[№] и към настоящия момент той е съсобственик с 3/8 ид.ч. само в процесния имот с идентификатор [№]- 2/8 ид. ч., придобити по дарение от П. К. през 1972 г. както и 1/8 ид. ч., придобита по наследство от нея. Относно правата на ищеца „С и Я Инвест“ ЕООД съдът е посочил, че И. А. Г. / брат на ответника/ е дарил на ищеца своята 1/8 ид. ч. от имот с идентификатор [№] /нотариален акт № 26, дело № 10777/18.12.2019 г./. Ищецът е придобил по дарение и притежаваната от С. И. С. 1/2 ид. ч. от спорния имот /нотариален акт № 163, дело № 846/23.10.2019 г./, предвид на което и е направен извод, че ищецът „С и Я Инвест“ ЕООД е собственик на 5/8 ид. ч. от процесния имот с идентификатор [№]. Относно доводите на ответника, въведени във въззивната му жалба, касаещи застрояването в имота, съдът е приел, че обстоятелството дали в процесния имот е съществувала сграда, респ. дали същата е била незаконно съборена от ищеца, е неотносимо към спора и могат да се релевират в отделно производство. При тези мотиви на въззивния съд не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Според разрешението, дадено в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС,допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че изводите на въззивния съд са в противоречие с приетото в Тълкувателно решение № 1 от 4.05.2012 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2011 г., според което никога не се погасява по давност правото на строеж, отстъпено като обезщетение за отчужден недвижим имот /§ 11 ПР ЗУТ/. Видно от обжалваното решение, въззивният съд не е приел, че върху процесния имот е било учредено право на строеж, което се е погасило. Въззивният съд е изложил мотиви, че ответникът и останалите съсобственици на УПИ [№], [№] и УПИ [№], [№] са учредили право на строеж върху тези два урегулирани поземлени имоти, но тези имоти не са предмет на настоящия иск за делба. Предмет на делбата е имот с идентификатор [№] по КККР, върху който имот право на строеж не е учредявано. Съдът е посочил, че права върху него притежават страните по делото – ответникът К. е придобил общо 3/8ид. ч., от които 2/8 ид. ч. по дарение от майка си П. К. през 1972 г. и 1/8 ид. ч. по наследство от нея, а правата на ищеца върху останалите 5/8 ид. ч. от същия имот, произтичат от две сделки. Т.е. след като върху процесния имот не е прието да е учредявано право на строеж, то и изводите на въззивния съд относно характеристиките на това право, не са от значение за преценката по въпросите, подлежащи на разрешаване в първата фаза на делбеното производство – за кои имоти, между кои лица и при какви части следва да се извърши делбата. Предвид изложеното не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Правен въпрос от обуславящо значение за спора, не е поставен, а непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Що се отнася до посоченото от касатора, че отчуждителна процедура за улица- тупик, не е провеждана, то следва да се отбележи, че въззивният съд не е приел нещо различно. Именно поради непровеждането на такава съдът е счел, че имотът е съсобствен между страните по делото и го е допуснал до делба. По заявената от касатора претенция за осъждане на [община] да му придаде 62 кв. м. от съседен парцел, не се дължи произнасяне в настоящето производство, образувано по предявен иск за делба, в което производство съдът не може да разглежда претенции за собственост върху други имоти. Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му. Обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение