Определение № 754 от 15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 288/2011 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. И. Х. от [населено място],чрез процесуалния представител- адвокат Х. против въззивно решение № 1391 от 12.10.2010г. по в.гр.д.№ 2047/2010г.на Пловдивски окръжен съд,с което е отменено решение №1001 от 29.03.2010г. по гр.д.№7752 по описа за 2009г. на Пловдивски районен съд и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от П. И. Х. против [фирма] [населено място] иск за заплащане на сумата от 17 800лв.представляваща изплатено застрахова-телно обезщетение от З.”България”по повод на кражба на л.а.марка БМВ 725 T. с рег. [рег.номер на МПС] ,с която сума ответното дружество се е обогатило без основание за сметка на ищеца,ведно със законната лихва, считано от 30.03.2009г. и са присъдени разноски. Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставените два въпроса - за доказателствените средства,с които е възможно да бъде установена фигурата на косвено представителство по чл.292 ал.2 изр.1 от ЗЗД в хипотеза,когато автомобил-втора употреба е закупен в Германия,със средства на едно лице,това лице го управлява и използва, но е записан и се води на името на трето юридическо лице и за действителните отношения между страните по делото по така сключената сделка. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с която се оспорват,и допустимостта и основателността й. К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: За да постанови решението си въззивният съд е приел,че в случая липсват годни доказателства въз основа на които да се приеме,че конкретните взаимоотношения между страните носят белезите на косвено представителство.Като такива – поради забраната на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК - той е не е зачел ангажираните гласни доказателства.В. съд не е съобразил дадените в този смисъл пред органите на дознанието показания на управителя на ответното дружество,както и обстоятелството,че ответникът не се е явил и не е отговорил на поставени му по реда на чл.176 от ГПК въпроси.Съдът е приел,че собственик на процесния автомобил е ответното дружество,което като страна в застрахователното правоотноше-ние надлежно е получило следващото се застрахователно обезщетение. Като допълнителен аргумент на неоснователност на предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД съдът е посочил и обстоятелството,че установената по делото покупна стойност на автомобила е 4 300 евро/по твърдения на ищеца/или 3 500евро /по фактура/, а твърдения размер на обогатяване е по-голям – 17 800лв. П. от касатора въпроси са от значение за решаването на спора,тъй като са свързани с решаващите мотиви на съда. По същите е налице оскъдна практика,а описаната житейска хипотеза е актуална и често срещана. Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,тъй като се налага тълкуване на закона с оглед конкретните факти по делото, разгледани в светлината на настъпилите изменения в обществените условия и съществуваща необходимост от уеднаквяване на практиката. С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение