Определение № 136 от 18.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1529/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. С определение №392 от 27.12.12г. по ч.гр.д.№905/12г. на Хасковския окръжен съд е потвърдено определение №1043/02.11.2012г. по гр.д.№856/12г. на Свиленградския районен съд, в частта, с която е прекратено производството по искането за обявяване нищожност на заповед на директора на Агенция „Митници” за утвърждаване на длъжностно щатно разписание на Митница С., а исковата молба в тази част е изпратена по компетентност на Административен съд София. Решаващият мотив на въззивния съд се свежда до това, че ищецът е повдигнал спор за валидността на административен акт, по който компетентен да се произнесе е административният съд. Частна касационна жалба срещу определението на въззивния съд в посочената му част е подадена от ищеца Н. П. А.. Той поддържа, че искането му за обявяване нищожността на административния акт е било по чл.17, ал.2 ГПК и няма пречки то да бъде разгледано от районния съд, в хода на производството по чл.344, ал.1 – 3 КТ. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Възможно ли е в рамките на трудов спор за незаконно уволнение гражданският съд да се произнесе и по спора за валидността на заповедта за утвърждаване на щатното разписание, въз основа на което е извършено прекратяване на трудовото правоотношение; 2. Може ли гражданският съд да преценява, че спорът за валидност на административен акт подлежи на разглеждане от административен съд и 3. Следва ли при разделяне на делото гражданският спор да бъде спрян до приключване на административния. Ответникът в производството Агенция „Митници” не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По повдигнатите правни въпроси настоящият състав приема следното: Самостоятелен иск за прогласяване нищожност на административен акт не съществува. Гражданският съд може да се произнесе инцидентно по въпроса за валидността на административен акт, ако той е от значение за гражданското правоотношение, което е предмет на предявения иск. Заповедта за утвърждаване на щатно разписание не е индивидуален административен акт. Съдът, който разглежда иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, следва да прецени всички обстоятелства, които са от значение по спорния въпрос дали има съкращаване на щата и дали то е реално, включително и заповедта за утвърждаване на новото щатно разписание. По тези обстоятелства той не се произнася с отделен диспозитив. В настоящия случай гражданският съд правилно е прекратил производството по искането за прогласяване нищожност на заповедта за утвърждаване на щатното разписание. Неправилно обаче е изпратил този спор за разглеждане на административния съд. В тази част определението следва да бъде отменено. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,