Определение № 50034 от 18.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 71/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД, [населено място], чрез адв. Н.Банков срещу решение №260070 от 12.05.2021г. по в.гр.д. №23/2021г. по описа на Апелативен съд- Варна в частта, с която е отменено решение №104/22.04.2020г., постановено по гр.д. №672/2014г. по описа на Окръжен съд-Добрич в частта, с която е осъден Я. И. С. да заплати на дружеството- касатор солидарно с „Боро Бъкс 1“ ООД, „Боро Бъкс 2“ ООД, „Би Привилиджт 1“ ООД, „Би Привилиджт 2“ ООД, „Вайс Сървисис 1“ ООД, „Вайс Сървисис 2“ ООД, „М Венчърс 1“ ООД, „М Венчърс 2“ ООД, „Валентина Кълекшън 1“ ООД, „Валентина Кълекшън 2“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 1“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 2“ ООД, Джи Кей Лимитид 1“ ООД, „Джи Кей Лимитид 2“ ООД, „ЕнПиАй Кепитъл 1“ ООД, „Ен Пи Ай Кепитъл 2“ ООД, „Юник Финанс 1“ ООД, „Юник Финанс 2“ ООД, „Рос Вендинг 1“ ООД и „Рос Вендинг 2“ ООД, обезщетение за вреди, изразяващи се в събрани чрез злоупотреба с права от взискателите такси и разноски по осем изпълнителни дела – и.д. №45/2014г., и.д. №46/2014г., и.д. №47/2014г., и.д. №48/2014г., и.д. №49/2014г., и.д. №50/2014г., и.д. №51/2014г. и и.д. №52/2014г., всичките по описа на ЧСИ Я. С., рег. №794 в КЧСИ, в общ размер на 62 707.81 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2014г. до окончателното плащане на сумата, като са отхвърлени исковете на „Енерго-Про Продажби“ АД, [населено място] срещу Я. И. С. за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 62 707.81 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2014г. до окончателното плащане и на ответника са присъдени разноските по делото. В останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на „Боро Бъкс 1“ ООД, „Боро Бъкс 2“ ООД, „Би Привилиджт 1“ ООД, „Би Привилиджт 2“ ООД, „Вайс Сървисис 1“ ООД, „Вайс Сървисис 2“ ООД, „М Венчърс 1“ ООД, „М Венчърс 2“ ООД, „Валентина Кълекшън 1“ ООД, „Валентина Кълекшън 2“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 1“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 2“ ООД, Джи Кей Лимитид 1“ ООД, „Джи Кей Лимитид 2“ ООД, „ЕнПиАй Кепитъл 1“ ООД, „Ен Пи Ай Кепитъл 2“ ООД, „Юник Финанс 1“ ООД, „Юник Финанс 2“ ООД, „Рос Вендинг 1“ ООД и „Рос Вендинг 2“ ООД да платят солидарно на „Енерго-Про Продажби“ АД, [населено място] обезщетение за вреди в размер на 62 707.81 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2014г. до окончателното плащане, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно- постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че въззивният съд е изложил пространни мотиви относно правилността на първоинстанционното решение в необжалваната му с въззивната жалба част, като мотивите за неправилност на решението в осъдителната му част срещу ЧСИ Я. И. С. са лаконични и оскъдни. Намира за незаконосъобразни изводите на решаващия съдебен състав, че съдебният изпълнител няма задължение за следи и евентуално да предотвратява злоупотреба с процесуални права, тъй като не е правораздавателен орган. Излага доводи, че съдебният изпълнител, овластен с компетентността да извършва изпълнителни действия съобразно ГПК, следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а при превратното им упражняване следва да откаже защитата им. В този смисъл и предвид установената явна злоупотреба с процесуални права от взискателите по процесните изпълнители дела, образувани при ответника- ЧСИ Я. С., неправилни и необосновани са изводите на съда, че ЧСИ е действал правомерно и не носи солидарна отговорност с взискателите за обезщетение за претърпените вреди от ищеца– длъжник в изпълнителното производство. Касаторът намира за необосновано решението и в частта, с която е прието, че не се установяват допуснати от ЧСИ нарушения на процесуалния закон. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде уважен изцяло предявеният срещу Я. С. иск, ведно със законната лихва, като претендира и разноските по делото. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на спора, като първата група въпроси се отнасят до приложимостта в изпълнителния процес на принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права, регламентиран в чл.3 ГПК; има ли задължение частният съдебен изпълнител да следи за добросъвестно упражняване на процесуалните права от страните в изпълнителното производство и длъжен ли да не зачете процесуални действия и да откаже защита на страните в изпълнителното производство, злоупотребяващи с правата си; представлява ли нарушение зачитането на увреждащи процесуални действия от съдебния изпълнител, а последният въпрос е свързан с предпоставките за ангажиране на отговорността на частния съдебен изпълнител по реда на чл.441 ГПК, вр. с чл.74 ЗЧСИ. Твърди, че въззивното решение по поставените въпроси е в противоречие с цитираната в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК практика на ВКС- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа и наличие на основанието за допускане до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът Я. И. С. оспорва касационната жалба, като твърди, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Излага подробни доводи за правилността на обжалвания съдебен акт, като счита, че следва да бъде оставен в сила. Претендира разноски. Третото лице помагач „ДЗИ Общо застраховане“ АД не взема становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалби, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част, с която Я. И. С. е осъден солидарно с останалите ответници „Боро Бъкс 1“ ООД, „Боро Бъкс 2“ ООД, „Би Привилиджт 1“ ООД, „Би Привилиджт 2“ ООД, „Вайс Сървисис 1“ ООД, „Вайс Сървисис 2“ ООД, „М Венчърс 1“ ООД, „М Венчърс 2“ ООД, „Валентина Кълекшън 1“ ООД, „Валентина Кълекшън 2“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 1“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 2“ ООД, Джи Кей Лимитид 1“ ООД, „Джи Кей Лимитид 2“ ООД, „ЕнПиАй Кепитъл 1“ ООД, „Ен Пи Ай Кепитъл 2“ ООД, „Юник Финанс 1“ ООД, „Юник Финанс 2“ ООД, „Рос Вендинг 1“ ООД и „Рос Вендинг 2“ ООД да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, [населено място] на основание чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД, чл.441 ГПК, вр. с чл.74, ал.1 ЗЧСИ и чл.53 ЗЗД обезщетение за вреди, изразяващи се в събрани чрез злоупотреба с права от взискателите такси и разноски по осем изпълнителни дела – и.д. №45/2014г., и.д. №46/2014г., и.д. №47/2014г., и.д. №48/2014г., и.д. №49/2014г., и.д. №50/2014г., и.д. №51/2014г. и и.д. №52/2014г., всичките по описа на ЧСИ Я. С., рег. №794 в КЧСИ, в общ размер на 62 707.81 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2014г. до окончателното плащане на сумата, и да постанови отхвърляне на исковете като неоснователни, въззивният съд приема, че не е доказано по делото извършването на виновно и противоправно действие от ответника – ЧСИ или негов служител при или по повод възложената му работа, а с оглед факта, че ЧСИ е орган на съдебно изпълнение, а не правораздавателен орган, за него не е налице задължение да следи и евентуално да предотвратява злоупотреба с процесуални права. С оглед изложените съображения и въпреки, че намира за доказано по делото, че ответниците- търговски дружества в качеството на взискатели са упражнили придобитите чрез цесия права по начин, който необосновано е накърнил правата и интересите на длъжника по процесните осем изпълнителни дела, т.е. че са злоупотребили с процесуалните си права и са причинили имуществени вреди на ищеца, решаващият съдебен състав намира, че исковите претенции за солидарното осъждане на ответника Я. С., в качеството му на ЧСИ по тези дела, заедно с останалите ответници- взискатели за обезщетение за вреди, ведно със законната лихва са неоснователни. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав на ВКС намира, че следва да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната му част по поставените от касатора правни въпроси - има ли задължение частният съдебен изпълнител да следи за добросъвестно упражняване на процесуалните права от страните в изпълнителното производство и да не зачете процесуални действия, представляващи злоупотреба с право, тъй като са значими за спора като обуславящи неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, и е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По така поставените въпроси има формирана съдебна практика, цитирана от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, като решението следва да бъде допуснато до касационен контрол за проверка съответствието му с нея. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1 254.16 лева. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд