Определение № 4566 от 13.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 150/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №5871/27.09.2024г. на Л. Д. П., Д. К. П. и Е. К. П., чрез адв. Ал. М. срещу решение №269/08.08.2024г. по гр. дело №20241700500313 по описа на Окръжен съд- Перник за 2024г., с което първоинстанционното решение е отменено, и вместо него е постановено друго, с което предявените от тях срещу [община] искове са отхвърлени. Касаторите считат, че са налице предпоставките на чл.281, ал.3 от ГПК като молят атакуваният съдебен акт да бъде отменен изцяло поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Твърдят, че изводите на въззивния съд са в противоречие с чл.58 от ЗПИНМ /отм. ДВ бр.227 от 1949г./, който поставя изискване за подземно извеждане на нечисти и дъждовни води, но не и чрез открити канали, и с чл.87, ал.2 от ЗУТ, според който повърхностните води следва да са дъждовни и незамърсени. Излагат, че съдът е игнорирал приетата химическа експертиза, която категорично доказва високото съдържание на ешерихия коли, което е неоспорим знак за очевидното незаконно използване на водостока с цел отвеждане на фекални води от битови потребители. Твърдят, че водостокът, който преминава през техните имоти, е изграден след ремонта на пътното платно и е незаконен доколкото не е отразен в официалната документация и няма законно основание за съществуването му. Считат, че атакуваното решение пряко противоречи на основните принципи, заложени в ЗС и ЗУТ, както и на практиката на ВКС относно защита на собствениците срещу незаконни действия или бездействия, които възпрепятстват нормалното ползване на имотите им.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се посочва, че решението е постановено при очевидна неправилност и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Формулирани са следните въпроси, по които според касаторите въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, поради което са налице основанията по чл. 280, ал.1 и ал.3 доколкото произнасянето по тях е от съществено значение за точното прилагане на закона и развитието на правото:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички приети по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи подробни съображения относно приемането на едни от тях и неприемането на други и въз основа на цялостна преценка на доказателствения материал да изгради своите фактически и правни изводи, като изложи и мотиви по всички доказателства, доводи и възражения на всяка една от страните във връзка със спорното право?“

2. „Дължи ли въззивният съд да подложи на обсъждане и преценка с оглед съвкупността от целия доказателствен материал на заключенията на вещите лица, като се мотивира защо игнорира изцяло едното експертно заключение /СХИ/, но напълно приема изводите на СТЕ, като се обоснове -защо отхвърля част от доказателствата?“

3. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и доводи на всички страни с оглед нормите на чл.235 ал.2 от ГПК и чл. 12 от ГПК?“

Според касаторите произнасянето на въззивния съд по тези въпроси е в противоречие с ППВС №1/85 г., Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 100/08.07.2020 г на ВКС и много други.

Наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК - значението на решението за точното прилагане на закона обосновават с необходимостта от правилното тълкуване и прилагане на чл. 109 от ЗС, тъй като ако решението бъде оставено в сила, това би създало правна несигурност относно правата на собствениците да защитават имотите си от незаконно изградени съоръжения, които нарушават тяхното право на собственост. Твърдят, че съдът не е приложил правилно чл.87, ал.3 от ЗУТ, който изисква изрична заповед на кмета за прокарване на съоръжения през частни имоти при липса на друга техническа възможност.

Считат, че атакуваният съдебен акт е очевидно неправилен поради пълното отхвърляне и незачитане на приетата експертиза, която установява, че изтичащите води съдържат ешерихия коли многократно надвишаващи допустимите граници, което представлява фекално замърсяване. Въпреки тези доказателства, съдът неправилно е приел, че водостокът не нарушава техните права като собственици на имотите.

Ответникът по касационната жалба- [община], чрез депозирания писмен отговор оспорва касационната жалба. На първо място излага, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно, като при постановяването му въззивният съд, след обсъждане на всички събрани доказателства е достигнал до обоснован извод за неоснователност на предявените искове по чл. 109 ЗС. В заключение моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – агенция „Пътна инфраструктура“, чрез депозирания писмен отговор излага становище, че липсват основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускането ѝ до касационно обжалване. Счита за правилен извода на съда, че процесният водосток е правомерно изграден и съществувал още от 1958г. По подробно изложените в отговора мотиви, моли касационната жалба да не бъде допускана до касационно обжалване, а в случай, че бъде допусната – да бъде отхвърлен като неоснователна.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по предявен от Л. Д. П. Д. К. П. и Е. К. П. негаторен иск срещу [община] и Агенция „Пътна инфраструктура“. Ищците твърдят, че са собственици на недвижими имоти в местност „Л.”, [населено място], [община]: първата ищца на имот с идентификатор [№] по КККР, а вторите две - съсобственици при равни квоти на имот с идентификатор [№]. Молят ответниците да бъдат осъдени да прекратят незаконните си действия като премахнат минаващите през имотите им канализационни тръби и канал, и прекратят изливането на водите през тях, с които действия им пречат да ползват имотите си съобразно предназначението им, като нарушават санитарно-хигиенните, технически, градоустройствени и застроителни планове и правила. Претендират и разноски.

Ответникът [община] оспорва предявените искове. Излага, че на 05.11.2014г. е одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж №463/11.11.2014г. за обект Път III-1003 „Д.- Р.- К.", основен ремонт /рехабилитация/, с възложител на обекта Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление Перник, предвид което счита, че не е надлежен ответник. Твърди, че според одобрените регулационни и кадастрални планове на [населено място] от 1956г., 1962г., 1963г. и 1976г. процесният водосток е изграден от [община] през 1958г., тъй като е нанесен като съществуващ още с първия регулационен и кадастрален план на [населено място], и съответно отразен в последващите одобрени планове. Сочи, че според § 253 от ЗПИНМ, действал към момента на изграждането на съоръженията, при нужда и по преценка на съответните технически служби, отклонения от канали, проводи, мрежи и други могат да се прокарват и през чужди имоти, като се държи сметка за сигурността и санитарнохигиенните изисквания, без да е необходимо учредяване на сервитут или договор за преминаване на мрежи и съоръжения през чужд имот. Моли на основание чл.17 от ГПК, съдът да се произнесе по валидността на административните актове и да обяви Решенията на ОСЗГ, с които е възстановено правото на собственост за нищожни, алтернативно за незаконосъобразни, тъй като имотите са възстановени върху изградени на място съоръжения на инфраструктурата съгласно §1в, ал.1 и ал.2 от ДР на ППЗСПЗЗ, и съответно ищците не са станали собственици на имотите, през които преминават каналите, чието премахване се желае, тъй като техните праводатели не са били такива. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ също оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че при построяването на пътя са изпълнени отводнителни окопи, водостоци и съоръжения, отвеждащи повърхностните води извън обхвата на пътя. Оспорва твърдението, че с изпълнението на основния ремонт на път III-1003 е построен незаконосъобразно и отводнителен канал, тъй като за отводняване на пътя се използват отводнителни бордюри, а за отвеждането на водата от тях се извършва чрез съществуващите водостоци. Твърди, че според Констативния протокол от 28.11.2022г. на РДНСК, при извършената проверка е установено, че в открития канал тече видимо бистра вода, без характерен мирис на битови отпадни води. Посочва, че съгласно чл.87, ал.2 ЗУТ, при липса на канализация или когато поради наклон на терена, канализацията не е в състояние да отвежда повърхностните води, собствениците са длъжни да осигуряват свободното протичане на тези води през поземлените имоти до съответните улични съоръжения /канализационни шахти, канавки и други/. Твърди, че водостокът е съществуващ повече от десет години, а АПИ не е изграждала нови съоръжения, а само е извършвала рутинна поддръжка, чрез почистване на втока и оттока на процесния водосток, възстановяване на челната стена на водостока и изграждането на отводнителни бордюри на пътя, като за отвеждане на водата от тях е използван съществуващия водосток. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за безспорно, че Д. К. П. и Е. К. П. са придобили по 1/2 идеални части от поземлен имот с идентификатор [№], в кв.136, местност „Л.”, по плана на [населено място], [община] с Нотариален акт №123 от 21.09.2022г., а с Нотариален акт №119 от 15.11.2007г. Л. Д. П. е придобила недвижим имот УПИ [№], кв. 136 по плана на [населено място], [община], местност „Л.” с идентификатор [№] по КККР на [населено място].

Приел е за безспорно установено, че през имотите на ищците се оттича вода, която постъпва в тях от три броя източника - тръбен водосток, преминаващ под улицата и след навлизането си в имотите формира открит канал пресичащ диагонално и двата имота. В изходната точка на водостока са монтирани две тръби. Водостокът, от който се излива вода в имотите на ищците се стопанисва и е собственост на [община].

От заключението на приетата СТЕ, неоспорена от страните се установява, че тръбите са: черна полиетиленова с фи 63 и оранжева PVC с фи 150, като първата отвежда водата от бордюрите, а втората - водата от пътното платно. Водата от водостока се оттича през открит канал в посока р. Рударщица, в който се влива и тази от тръбите. При първоначалния оглед - 11.02.2024г. в сухо време, вещото лице е установило, че от тръбите не се излива вода. Такава протича единствено през водостока под пътното платно, преминаващ в открития канал. Междинен източник на тази вода е шахта, разположена пред административен адрес [улица] - на кръстовището с [улица], от която улица посредством бетонна тръба с фи 400 постъпва вода в шахта, която продължава надлъжно по улицата и при [улица], преминава под пътното платно, изливайки се в открития канал в имота на ищците. Данните за преминаването вещото лице е събрало от местни жители и съпоставяйки снимки от googlemaps, в периода от 2012 - 2023г., тъй като към настоящия момент, съществувалият в селото отводнителен канал е покрит като резултат от ремонта на пътното платно. По същата причина не може да бъде установен и източника на вода, попадаща в шахтата [улица]. При повторен оглед на 13.02.2024г.- в дъждовно време, вещото лице е установило, че в канала постъпва бистра вода от водостока и мътна от оранжевата тръба. От черната тръба /разположена по - високо от пътното платно/ вода не постъпва, тъй като тя не е достигнала до отворите. Според в.л. водата е мътна, защото отмива мръсотията от пътното платно. Изследвайки регулационните планове, вещото лице заключава, че водостокът е изграден преди 1958г., тръбите са поставени след ремонта на пътното платно. По сега действащия регулационен план, каналът, в който се оттичат водите и преминаващ през имота на ищците не е нанесен. В селото няма канализация.

От приетата по делото СХЕ, се установява, че водата в канала е с високо съдържание на колиформи и ешерихия коли /повече от 200 бр. на 100 мл. при стандарт 0 бр. на 100 мл./ което означава, че във водата има фекално замърсяване.

По делото са разпитани водените от страните свидетели. Според св. К. П., преди ремонта на пътя, през имота на ищците се е отичала единствено дъждовна вода през малка „вадичка“, но след това първоначалната тръба с ф110 била заменена със значително по - голяма, като дебитът е значително завишен в резултат и на отичането на замърсени води, които често не могат да бъдат събрани в шахтата. Първоначално съществуващият канал бил покрит, поради което сега не може да се установи от къде попада вода в него. През лятото имало силна, специфична миризма на отпадни води.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици въз основа на договори за покупко-продажба, сключени през 2007г., съответно - през 2022г. Възражението на [община], че техните праводателите не са били собственици, тъй като са съществували пречки за възстановяване по см. на § 1в, ал.1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ е прието за неоснователно, тъй като изграденият водосток не може да бъде квалифициран като „осъществено комплексно благоустройствено мероприятие върху земеделска земя преди влизане в сила на ЗСПЗЗ“ и да се приеме за пречка за реституция на земята.

Съдът е посочил, че за законността на водостока и открития канал следва да се съобрази материалният закон, действал при изграждането му. Доколкото страните не спорят, че процесният водосток е съществувал от 1958г., то приложение намира §231 от Закона за планово изграждане на населените места /отм./, според който в населени места без обща или частична канализация с разрешение на санитарните органи могат да се използват съществуващи открити или закрити канали, както и попивни ями и други, ако отговарят на техническите и санитарно-хигиенните изисквания. При липса на канализация или когато поради наклона на терена канализацията не е в състояние да отвежда повърхностните води от имотите, собствениците са длъжни да осигурят за своя сметка свободно протичане на тези води през имотите им до съответните улични съоръжения /канализационни шахти, канавки и други/. Съдът е приел, че водостокът е изграден съобразно действащите към онзи момент правила, и собствениците са били длъжни да осигурят за своя сметка свободно протичане на тези води през имотите им до съответните улични съоръжения, поради това, че в района няма канализация, изграден е с разрешение и по указание на съответните органи, т.е. отговарял е на техническите и санитарните изисквания, като по делото е установено, че в района няма изградена канализация. Процесният водосток, преминаващ през имота на ищците, е заварен и от ЗТСУ и Правилника на приложението му, които също предвиждат, че при нужда, когато няма възможност за друго техническо решение, със заповед на кмета на общината отклонения от мрежи, проводи, канали и други съоръжения могат да се прокарват и през чужди имоти, като се държи сметка за сигурността и санитарно-хигиенните изисквания и като не се влошават условията за застрояване и използване на имотите съгласно действащите разпоредби. Посочил е, че чл.87, ал.3 на ЗУТ също допуска канализацията на сграда в УПИ да се включва в уличната канализация, преминавайки през съседен имот при липса на друга техническа възможност, като не се изисква съгласие на собственика на имота, през който минава отклонението. Въззивният съд не е споделил извода на първоинстанционния, че е установено нарушение на санитарно - хигиенните изисквания, което следва да бъде вменено в отговорност на [община]. Посочил е, че наличието на неправомерни действия от неустановени трети лица, не е основание да се изисква премахване на изграденото съоръжение, доколкото според заключението на съдебно – техническа експертиза, по изградения водосток тече вода от дъждовните води и от пътното платно. Въззивният съд е счел, че водостокът е правомерно изграден за отвеждане на дъждовните води и съществува със същото предназначение от 1958г. Собствениците са закупили имотите си с това ограничение и доколкото не са налице основания за премахването му, то предявените срещу двамата ответници искове се явяват неоснователни.

При така изложените мотиви на въззивната инстанция и с оглед наведените от касатора доводи, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по следните съображения:

Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В многобройната съдебна практика по този въпрос / решение № 222 от 06.04.2017г. по т. д. 425/2015 г. по описа на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. 1106/2010 г. и решение № 235 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. и др./ се посочва, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно- релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК.

Трите въпроса в обобщен вид касаещи задължението на въззивния съд да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и да формира въз основа на тях изводи относно релевантните за спора обстоятелства, са поставени във връзка с твърдението на касаторите, че окръжният съд е постановил решението си само съобразно приетото по делото заключение на СТЕ, без да обсъди в мотивите заключението на съдебно-химическата експертиза и показанията на разпитаните свидетели относно вида и чистотата на водата, протичаща през имотите след извършения през 2014 година ремонт.

Касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на осн. чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за преценка дали разрешението на въззивния съд по посочените въпроси не е в противоречие с разясненията в Тълкувателно решение №1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №1/2013г., Тълкувателно решение №4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. №4/2015г., решение №222 от 06.04.2017г. по т. д. 425/2015 г. по описа на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. 1106/2010г. на ВКС и др.

При допускане на касационното обжалване, всеки от касаторите дължи внасяне на държавна такса в размер на по 50.00 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,