Определение № 50131 от 30.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2259/2022 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. В. С., представлявана от адв. В. А., срещу въззивно решение № 48/20.08.2021 г., по в. гр. д. № 587/2020 г. на Софийски окръжен съд, в частта, в която след отмяна на първоинстанционното решение № 78/13.04.2020 г. по гр.д. № 677/2018 г. на Ботевградския районен съд жалбоподателката била осъдена да уравни в пари дела на И. В. И. от възложените й в дял имоти - дворно място, находящо се в [населено място], обл. С., [улица], с площ 618 кв. м., съставляващо УПИ * в кв. 62 по плана на [населено място] и построената в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 97 кв. м., като в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение му заплати сумата 18 920 лв. Касаторът е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като са формулирани следните въпроси: 1. „Длъжен ли е съдът да назначи повторна експертиза, в случай че приеме че тройната експертиза е неясна, непълна или неправилна и да упражни правомощията си по чл. 203 от ГПК, в случай, че по делото са налице три заключения, които дават различен отговор на поставения въпрос? При наличие на противоречиви констатации на три приети по делото съдебно-оценителни 5/13 експертизи по въпрос, касаещ специални знания, следва ли съдът да прояви активност и да изясни коя е вярната констатация чрез назначаването на нова експертиза, когато констатациите са оспорени от едната от страните? Как следва да процедира въззивният съд, в случай че служебно прецени, че експертните заключения са необосновани и е налице съмнение за тяхната правилност - да се лиши от специалните знания на експертите, като игнорира и не кредитира съдебните експертизи или следва да назначи допълнителна експертиза, която да даде пояснение относно неизясненото от фактическа страна? Следва ли въззивният съдът да допусне нова тричленна съдебно-оценителна експертиза, за да изясни противоречието между приетата в производството единична и тройна експертиза, две категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно основното, решаващо за изхода на делото, спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, при положение, че всяко от двете противоречиви заключения е оспорено с възражения?“; 2. „Може ли съдът в решението си да кредитира експертно заключение, за което в хода на производството е преценил, че е необосновано и/или неправилно, поради което е допуснал повторна експертиза, с решението по същество да кредитира заключението, което е счел за необосновани и/или неправилно с изрично определение?“, за който се твърди, че е налице единствено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 3. „Допустимо ли е съдът, който е допуснал експертиза по въпрос, по който е приел че са необходими специални знания, да извършва преценка за правилното и/или неправилно прилагане от експерта на определения от самия съд метод за извършване на експертизата, вместо да назначи експерт със специални знания, който да извърши посочената преценка чрез извършване на повторна експертиза, респективно докъде се простират правомощията на съда сам /без да назначава повторна експертиза/ да извърши преценка за правилността на приложения метод на извършване на експертизата. Налице ли е основание за прилагане на корекционен коефициент „застроеност“ и съсобственост при извършване на оценка на имот предмет на делба, когато за сравнителен аналог са използвани незастроени поземлени имоти и в имота е построена сграда, която не е предмет на делбата?“. Твърди се, че даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси противоречи на решение № 157 от 31.10.2019 г. по гр. д. № 4152/2018 г., І г.о. на ВКС; решение № 107 от 02.07.2020 г. по гр. д. № 2461/2019 г., IV г.о. на ВКС; решение № 185 от 26.01.2018 г. по гр. д. № 154/2017 г., II т.о. на ВКС; решение № 72 от 11.05.2016 г. по гр. д. № 5936/2015 г., I г.о. на ВКС; решение № 132 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г., г.о. ІІІ г.о. на ВКС; решение № 236 от 26.05.2011 г. по гр. д. № 644/2010 г., І г.о. на ВКС. Постъпил е отговор в срок от И. В. И., подаден чрез адв. Г. Д., в който е изразено становище, че касационно обжалване не следва да се допуска, евентуално, че същото е неоснователно. Касационната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните: За да постанови обжалвания акт, въззивният съд приел, че производството се намира във втора фаза на делбата. Жалбоподателката Л. С. обжалвала в първоинстанционното решение в частта относно определения размер на паричното уравнение на дяловете и в частта, с която е изнесено на публична продан дворното място. Констатирано е, че по делото са били извършени общо три съдебно оценителни експертизи на процесните поземлен имот и построената в него жилищна сграда. Съгласно заключението дадено в първоинстанционното производство от вещото лице П. пазарната стойност на поземления имот възлизала на 8 952 лв., а на къщата в размер на 41 747 лв. Така приетата експертиза била оспорена от жалбоподателката. Във връзка с наведените от нея доводи с въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в необосновано недопускане на поисканата от страната повторна или тройна съдебно-оценителна експертиза, второинстанционният съд допуснал изслушването на нова съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице К. Н., съгласно която пазарната стойност на поземления имот възлизала на 13 600 лв., а на къщата в размер на 31 400 лв. Така приетата експертиза била отново оспорена от процесуалния представител на жалбоподателката, като съдът уважил направеното искане за назначаване на тройна съдебно-оценителна експертиза. Съгласно приетата по делото тройна съдебно-оценителна експертиза пазарната стойност на поземления имот възлизала на 7 250 лв., а на къщата в размер на 13 100 лв. Съпоставяйки трите заключения въззивният съд кредитирал заключението на вещото лице Н.. Посочено е, че то било направено на базата на сравнителния метод– при съпоставка със стойността на имоти от същия вид и местонахождение, при корекция за вид конструкция, транспортна комуникация и фактическо състояние, и метод на вещна стойност /базиран на разходите за цялостно изграждане на аналогичен обект/, при който е отчетено моментното състояние на жилищната сграда с намаляване на вещната стойност с повече от три пъти с оглед описаното в обстоятелствената част на заключението състояние на сградата, нуждаеща се от основен ремонт. Съдът не кредитирал приетото по делото заключение на тройната експертиза, доколкото счел за необосновано прилагането от вещите лица на допълнителни корекционни коефициенти извън стандартния корекционен коефициент за съотношение между оферти и реално извършени продажби, а именно– корекционен коефициент за „съсобственост”, за „застроеност” и друг корекционен „пазарен коефициент”. Посочено е, че съображенията на вещите лица за прилагането на тези допълнителни коефициенти били необосновани с оглед предмета на делбата, статута, вида и другите характеристики на делбените имоти. С оглед изложеното съдът приел, че жалбоподателката следва да уравни дела на ответника по касация като му заплати сумата от 3400 лв.– съответстваща на притежаваната от него 1/4 идеална част, от общата пазарна стойност на дворното място, в размер на 13600 лв., както и сумата от 15520 лв.– съответстваща на притежаваната от него 1/2 ид.ч. от жилищната сграда, от общата й пазарна стойност в размер на 31040 лв. По наведените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, настоящия състав съд приема следното: Първата група процесуални въпроси са свързани с наведени доводи, че констатираното противоречие в заключенията на трите експерти не можело да се преодолее чрез преценка на съда, а било необходимо извършването на нова експертиза. Поради своето сходство същите, уточнени и конкретизирани съгласно дадените в т. 1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС указания, поставените въпроси се отнасят до това: следва ли въззивният съдът да допусне нова тричленна съдебно-оценителна експертиза, за да изясни противоречието между приети в първоинстанционното и въззивното производства, при противоречащи си експертни заключения относно цената на процесния имот. Въпросът е обуславящ, но не се установява противоречие с цитираната от касатора съдебна практика. На първо място, следва да се посочи, че решение № 157 от 31.10.2019 г. по гр. д. № 4152/2018 г., І г.о. на ВКС и решение № 236 от 26.05.2011 г. по гр. д. № 644/2010 г., І г.о. на ВКС не са относими към предмета на спора, доколкото касаят хипотеза, при която е налице противоречие между две единични експертизи и предписват извършването на тройна такава. Въззивният съд е съобразил тази практика на ВКС като е констатирал наличието на несъответствие между заключенията на двете единични експертизи и е допуснал извършването на тройна такава. Решение № 185 от 26.01.2018 г. по гр. д. № 154/2017 г., II т.о. на ВКС, решение № 72 от 11.05.2016 г. по гр. д. № 5936/2015 г., I г.о. на ВКС и решение № 132 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г., г.о. ІІІ г.о. на ВКС разглеждат хипотеза при която възниква необходимост от формулирането на фактически извод, релевантен за изхода на спора, за извеждането на който са необходими специални познания и следователно също не са относими към настоящия спор, предвид това, че в настоящия случай всички фактически обстоятелства са били изяснени. Не се установява противоречие и с цитираното от касатора решение № 107 от 02.07.2020 г. по гр. д. № 2461/2019 г., IV г.о. на ВКС, съгласно което при наличието на противоречиви експертни заключения съдът следва да положи максимални усилия, за да отстрани противоречието и изясни кое е вярното заключение, като обсъди в решението си подробно и двете експертни заключения поотделно, като ги съпостави помежду им, както и с останалите доказателства, събрани по делото с оглед установяване на това решаващо за крайния изход, спорно между страните обстоятелство. Видно от мотивите на обжалвания акт, въззивният съд се е съобразил с тази практика като е обсъдил констатираното противоречие в дадените пазарни оценки на процесните имоти и е изложил своите мотиви, защо кредитира заключението на вещото лице Н. и защо смята за необосновано заключението на тройната експертиза. Така изложените аргументи от въззивния съд не подлежат на контрол за правилност в настоящото производство по чл. 288 ГПК. С оглед изложеното не са налице предпоставките за допускане до касация по поставения въпрос. Вторият поставен въпрос не е обуславящ за изхода на спора, тъй като не се установява описаната от касатора хипотеза. Липсват данни по делото, въззивният съд да е приемал за необосновано и неправилно заключението, изготвено от вещото лице Н.. Допускането на тройна експертиза, било продиктувано не от констатирана необоснованост на експертното заключение, а от наличието на две противоречащи си експертни заключения, което съгласно действащата съдебна практика налагало извършване по делото на тройна експертиза. Следователно така поставеният от касатора въпрос не съставлява общо основание по смисъла на чл. 280 ГПК, тъй като какъвто и отговор да се даде на този въпрос, не би се стигнало до друг краен резултат по спора. При отсъствие на общата предпоставка не се дължи произнасяне по въпроса за наличието на специфичната такава, поддържана от касатора. Третата група въпроси са обуславящи, но не се установява противоречие с посочената от касатора съдебна практика, доколкото същата не разглежда поставения въпрос. Не е налице и сочената допълнителна предпоставка за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателката не е обосновала допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, на което се е позовала, така, както е предвидено в т.4 от TP № 1 /19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: не е посочила кои норми са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по тълкуването им, нито коя съдебна практика е неправилна или остаряла и се нуждае от осъвременяване; нито е обосновал настъпили изменения в законодателството или обществените условия. С оглед изложеното, наведените от нея твърдения представляват по-скоро доводи за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, които не подлежат на разглеждане в настоящото производство по чл.288 ГПК и не са в състояние да обосноват допускането на въззивния акт до касация. На основание гореизложеното не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски. Ответникът по касация претендира сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., предвид което същите следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение