Определение № 21 от 17.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2683/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД, чрез управителя му В. Н. Г., срещу определение № 54 от 14.05.2021 г. по т. д. № 278/2021 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено определение № 260304 от 12.02.2021 г. по т. д. № 825/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, ТО, с което е върната искова молба, подадена от дружеството чрез управителя му и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят намира атакуваното определение за неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата, поради което иска неговата отмяна. Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК. За да потвърди първоинстанционното определение, решаващият състав е достигнал до извода, че правото на иск по чл.124 ГПК, вр. чл.137 ал.5 ТЗ и чл.74 ТЗ от страна на обявеното в несъстоятелност дружество е ненадлежно упражнено чрез неговия управител, тъй като с откриване на производството по несъстоятелност органите на длъжника губят процесуалната си представителна власт по отношение на всички съдебни производства, с изключение на очертаните в чл.635, ал.3 ТЗ, а съгласно изричната разпоредба на чл.658, ал.1, т.7 ТЗ синдикът е този, който има правомощието да завежда дела от името на длъжника. Посочено е, че по правило несъстоятелният длъжник – юридическо лице се представлява от синдика, а нормата на чл.635, ал.3 ТЗ е изключение и регламентира ограничени представителни права на органите на длъжника. Последните могат да извършват процесуални действия от името на длъжника само в производството по несъстоятелност, ако се касае до действия, които не са предоставени изрично на синдика, като правомощията на органите се запазват и в производствата по чл.621а, ал.2, чл.694 и чл.649 ТЗ, отново ако се касае за действия, които не са изрично предоставени на синдика. Изведено е, че извън посочените случаи несъстоятелният длъжник – юридическо лице се представлява от синдика. Апелативният съд се е позовал и на разпоредбата на чл.658, ал.1, т.7 ТЗ, според която след откриване на производството по несъстоятелност в правомощията на синдика е да участва по делата на предприятието на длъжника, което съгласно чл.15 ТЗ включва съвкупността от права, задължения и фактически отношения. Посочено е, че в масата на несъстоятелността се включват всички имуществени права на длъжника, които имат паричен еквивалент и заварените към датата на откриване на производството по несъстоятелност членствени правоотношения също са част от масата – решение № 70/19.06.2020г. по т.д. № 2414/2018г. на I т. о. на ВКС. Аргументирано е, че исковете, насочени към защита на членствени права на несъстоятелния длъжник, са свързани с неговото предприятие и затова на основание чл.658, ал.1, т.7 ТЗ те се предявяват от синдика. Последният в дадения от съда срок не е потвърдил извършените без представителна власт от управителя на несъстоятелното дружество процесуални действия по предявяване на исковата молба, поради което е прието, че тя е недопустима и производството по нея правилно е прекратено от първата инстанция. В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е поставен следния въпрос: „Управителят на търговско дружество в несъстоятелност легитимиран ли е да предяви конститутивен иск по чл.74 и чл.75 ТЗ, тъй като съгласно чл.635, ал.3 ТЗ синдикът не е изрично законово оправомощен да предявява тези искове, които директно не са свързани с масата на несъстоятелността?“ Поддържа се, че даденото от въззивният съд разрешение противоречи на практиката на ВКС - решение № 76 от 11.04.2013г. по гр.д. № 815/2012г. на I г.о., решение № 565 от 29.10.2007г. по т. д. № 331/2007г. на I т. о. и определение № 281 от 30.11.2017г. по т.д. № 2836/2017г. на II т.о., въз основа на което се извежда наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол. Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на решението, предвид следното: Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане на обжалвания акт до касация по чл.280, ал.1 ГПК, жалбоподателят следва да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора – те да са включени в предмета на спора и да са обусловили правната воля на съда, обективирана в обжалвания акт. В случая, формулираният от касатора въпрос не осъществява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като: 1/ няма предявен иск по чл.75 ТЗ - твърдения, покриващи фактическия състав на този иск не са наведени; 2/ решаващият състав не е направил извода, съдържащ се във въпроса, че искове не са директно свързани с масата на несъстоятелността, 3/ въззивният съд се е позовал не само на разпоредбата на чл.635, ал.3 ТЗ, но и на правилото на чл.658, ал.1, т.7 ТЗ, относно което не е поставен въпрос. Въпреки липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, за пълнота на изложението следва да се посочи, че обжалваният акт е в пълно съответствие с практиката на ВКС, вкл. цитираната от частния касатор, поради което не е налице и посоченият допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В решението по гр.д. № 815/2012г. на I г.о. на ВКС е прието, че синдикът предявява от свое име исковете по чл.646 и чл.647 ТЗ, а в останалите случаи страна е самият длъжник, представляван от синдика – чл.658, ал.1, т.7 ТЗ. Именно на последната разпоредба се е позовала и въззивната инстанция, като в съответствие с посочената практика е приела, че по предявените искове по чл.124 ГПК и чл.74 ТЗ страна е длъжникът, представляван от синдика, но порокът на исковата молба – предявяването й чрез лице (управителя на дружеството в несъстоятелност), което няма представителна власт, не е отстранен посредством потвърждаване на действията му от синдика в дадения от съда срок. Следва да се отбележи, че нормата на чл.658, ал.1, т.1 ТЗ намира приложение при открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, независимо дали той е обявен в несъстоятелност. Във второто цитирано от касатора решение на ВКС е пояснено, че органите на дружеството – длъжник при обявяването му в несъстоятелност запазват част от правомощията си относно процесуалните действия, които не са изрично предоставени на синдика - чл.635, ал.3 ТЗ. Атакуваното определение не влиза в противоречие и с така даденото разрешение, тъй като е прието, че съгласно изричната разпоредба на чл.658, ал.1, т.7 ТЗ синдикът е този, който има правомощието да завежда дела от името на длъжника. На последно място, посоченото от частния жалбоподател определение на ВКС е постановено във връзка с представителството на длъжника в производство по чл.303 ГПК за отмяна на влязло в сила решение за откриване на производство по несъстоятелност, поради което е неотносимо към настоящия спор с предмет представителство на длъжник с открито производство по несъстоятелност при предявяване от него на искове по чл.124 ГПК и чл.74 ТЗ. С оглед изложеното, обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение