Определение № 855 от 04.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 528/2012 г.

Производство по чл. 274 ал.3 ГПК. Производството е образувано по частна касационна жалба от пълномощника на Мария Г. Н. срещу определение №5180 от 22.03.2012 г. по ч. гр.д. №2720/2012 г. на СГС, с което е потвърдено първоинстанционното определение на СРС за прекратяване на производството по исковата молба на ищеца-частен жалбоподател срещу Б. И. Л., ЗАД [фирма] и ЗАД [фирма] за установяване по реда на чл.124 ал.1 ГПК спрямо тях, че вредите настъпили от ПТП са съвместно причинени от ищцата и първия ответник. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно, поради съществено нарушение на процесуалните правила. Ответниците по жалбата не изразяват становище Допускането на касационното обжалване е обосновано с основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което приема за недопустим установителен иск за наличието на съвместно причиняване на вредите от ПТП, съставът на въззивния съд се аргументира с принципната недопустимост на установяване по съдебен ред на факти с правно значение, освен в случаите, когато това е изрично нормативно уредено. Съдът е отбелязал многократните усилия на първоинстанционния състав за изясняване предмета на спора и вида на търсената защита, в резултат на което се е стигнало до формулировката, че ищцата претендира да установи по съдебен ред, че вредите от ПТП са причинени от нея съвместно с първия ответник, без да се засягат последиците от това и да се иска ангажирането и на неговата отговорност. Така сезиран съдът е приел, че се касае за установяване на самия факт на съвместно причиняване на вредите, което е недопустимо по гореизложените съображения. От страна на частния жалбоподател се поставя като обуславящ изхода на спора въпросът за разграничението между иск за установяване на правоотношения и иск за установяване на факти с правно значение. Твърди се, че този правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Настоящият състав на ВКС, ТК, Второ т.о. не счита, че е налице соченото основание по т.3 на чл.280 от ГПК за допускане до касация. В ТР 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК приема, че е налице хипотезата на чл.280 ал1, т.3 ГПК, когато не е формирана практика на ВКС по тълкуването на непълната, неясна или противоречива правна уредба и преодоляването на недостатъците й се реализира в процеса на правораздаване по конкретен спор от състав на ВКС, както и когато формираната по приложението на непълната, неясна или противоречива правна уредба практика на ВКС трябва да бъде осъвременена, поради настъпили промени в обществените условия или изменения на законодателството, преодоляването на погрешните виждания относно прилагането на закона налага създаването на нова съдебна практика. В случая подобни предпоставки,нито се твърдят, нито са обективно налице относно въпроса за разграничаване на установяването на факт от това на правоотношение. Самото разграничение на двете понятия е предмет на правната доктрина, по-специално на общата теория на правото и не води до неяснота или противоречие в правната уредба. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение